Решение № 14127 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4362/2019 г.

Решение № 14127 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4362/2019 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Винарска къща Виноградец" АД, със седалище и адрес на управление с. Виноградец, общ. Септември, обл. Пазарджик, представлявано от Г. Манджукова, чрез Адвокатско дружество "Велчева & Григоров", представлявано от адв. П. Велчева, против решение № 109/28.02.2019 г., постановено по адм. дело № 1160/2018 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Направено е искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна – Агенция "Митници", чрез процесуален представител З. Бояджиева, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по делото, но е постановил неправилно решение като е отхвърлил исковата претенция. С исковата молба са представени доказателства за уговорено и платено адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд – Пазарджик е отхвърлил иска на "Винарска къща Виноградец" АД против Агенция "Митници" за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1620 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба. По делото е установено, че с решение № 334/6.07.2018 г., постановено по АНД № 648/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, е било отменено наказателно постановление № 1221 от 17.01.2018 г. на началника на Митница Пловдив, с което на "Винарска къща Виноградец" АД е било наложено административно наказание "имуществена санкция" на основание чл. 112, ал. 4 ЗАДС в размер на 400 лв. Решението на районния съд е оставено в сила с решение № 753/7.12.2018 г. по КАНД № 796/2018 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Административният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен поради липсата на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността на юридическото лице по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Посочено е, че по делото на РС – Пазарджик не е приложено доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение, вкл. и за уговорен размер на същото. Същото се отнася и за процесуалното представителство пред АС – Пазарджик. Такива договори са представени едва пред административния съд във връзка с исковото производство, но съдът е приел, че те доказват твърденията на ищеца. Така постановеното решение е правилно. Административният съд е изложил правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Основателността на иска по чл. 203 АПК предполага установяване на определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. В конкретната хипотеза се претендират имуществени вреди от отменен незаконосъобразен акт – наказателно постановление № 1221 от 17.01.2018 г. на началника на Митница Пловдив, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар в общ размер на 1620 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба. Правилно първоинстанционният съд е приел, че касационният жалбоподател не е доказал исковата си претенция. Действително, ищецът е бил представляван от адвокат, което се доказва и от приложените копия на пълномощни по делата на РС – Пазарджик и АС – Пазарджик, но по тези дела не са били представени доказателства за уговорения размер на възнаграждението и данни съответно за реалното му заплащане. Следва да се посочи, че няма пречка, доказателствата за плащане на възнаграждението да бъдат представени в производството по предявения иск за обезщетение, но е задължително договорът за правна защита и съдействие, с уговорен размер и начин на плащане, да е представен най-късно до приключване на съдебното заседание пред съответната съдебна инстанция. Като доказателство не може да се възприемат представените с исковата молба Договор за правна помощ и съдействие № 61/2.05.2018 г., отнасящ се за процесуалното представителство пред РС – Пазарджик, и Договор за правна помощ и съдействие № 92/24.08.2018 г., отнасящ се за процесуалното представителство пред АС – Пазарджик, защото тези договори не са били представени по съответните дела, образувани във връзка с оспорването на наказателното постановление, преди тяхното приключване. Тези обстоятелства правилно са преценени от административния съд, който въз основа на тях е направил извод за неоснователност на претенцията по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Представените в настоящото производство писмени доказателства са неотносими към съдебните производства по обжалване на посоченото наказателно постановление и това е видно от различните дати, вписани в договорите за правна помощ и в пълномощните по делата. Приложеното по АНД № 648/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик пълномощно е с дата 11.10.2018 г., а представеният с исковата молба Договор за правна помощ и съдействие № 61 е от 2.05.2018 г. Същото се отнася и за приложеното по КАНД № 796/2018 г. по описа на Административен съд – Пазарджик пълномощно, което е от дата 17.08.2018 г., а представеният с исковата молба Договор за правна помощ и съдействие № 92 е от 24.08.2018 г. С оглед на това административният съд правилно е приел, че обсъдените частни документи не доказват плащане на адвокатско възнаграждение по делата на РС – Пазарджик и АС – Пазарджик във връзка с обжалването на наказателно постановление № 1221 от 17.01.2018 г. на началника на Митница Пловдив. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. С оглед изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,