Решение № 1887 от 19.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7755/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ю. Абдо, гражданин на Сирия, с адрес гр. Пловдив, чрез адв. Чечкова, против Решение 1253/29.06.2023 г., постановено по адм. дело 1366/2023 г., по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Решение 8438/02.05.2023 г., на Заместник - председатея на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 29, т. 3 от АПТК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което преписката бъде върната на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът - Заместник - председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуалния си представител юрк. Кръстева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Не претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура на Република България изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна сптрана, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил като неоснователна жалбата на Ю. Абдо, гражданин на Сирия, срещу Решение 8438/02.05.2023 г., на Заместник - председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат съдът е приел, че за Ю. Абдо не са налице законовите основания по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на международна закрила от Република България, поради което правилно и законосъобразно административният орган е постановил решение за отказ. Установено е, че жалбоподателят е сирийски бежанец. От Сирия преминава на територията на Република Турция, където пребивава за известно време, след което сам признава, че незаконно е преминал границата на Република България. .Ю. Абдо не е бил регистриран в Турция. В България е регистриран чрез попълване на регистрационен лист. Не притежава документи за самоличност. Издадена му е регистрационна карта на чужденец от българските власти. В проведените с жалбоподателя интервюта се установява, че той действително бяга от войната в Сирия, но не съобщава да е бил жертва на насилие или обект на заплахи, докато е пребивавал на територията на Република Турция. От събраните по делото доказателства също не се установява, Република Турция да не представлява за жалбоподателя трета сигурна държава по пар.1 т.9 от ДР. на ЗУБ, поради което е приел решението на административния орган за правилно и законосъобразно, а жалбата срещу него за неоснователна. Решението е правилно. При постановяването на решението от Административен съд Пловдив не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, които да налагат неговата отмяна. Съдът е изяснил фактите от значение за правния спор като е изложил подробни аргументи за направените от него изводи от фактическа и правна страна. Решението е постановено при правилна преценка на доказателствата по делото, при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Правилно с оглед събраните доказателства, АС Пловдив е приел, че Решение 8438/02.05.2023 г., на Заместник - председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на Ю. Абдо му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут е правилно и законосъобразно. От събраните по делото доказателства не се установява за него да са налице законовите основания по чл.8 и чл.9 от ЗУБ налагащи да му се предостави международна закрила. С оглед обстоятелствата, изложени в жалбата срещу решението на административния орган и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се преповтарят. Ю. Абдо е преминал нелегално границата на Република България от Република Турция, на територията на която лицето е било за известно време. Напускането му на Турция не е свързано преследване или заплаха за живота или личността му. Ответния орган е анализирал заявеното от Абдо при проведените интервюта и е посочил, че няма никакви основателни причини да се счита, че няма да бъде допуснат отново до територията на Турция.и че не би бил защитен от властите ако поиска закрила. Направен е извод, че не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и че за Абдо Турция представлява трета сигурна държава". В заключение в оспорения административен акт е посочено, че за кандидатът не съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл.9, ал.1-3 от ЗУБ при завръщането му в Турция. Правилно съдът е преценил, че жалбоподателят не е бил принуден по някакъв начин да напусне Турция, защото е имало заплаха за живота или личността му, а защото е търсел по-добър живот. Съдът надлежно е установил фактическите обстоятелства по повод издаването на процесното решение. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, също и е попълнено с необходимия за установяване на обективната истина доказателствен материал. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения съставляващи касационни основания за отмяна, същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение