Решение № 8 от 25.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 663/2012 г.

Решение № 8 от 25.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 663/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. Й. Г. от [населено място], чрез процесуалните представители - адвокатите Д. и Г. против въззивно решение от 30.03.2012 г. по в. гр. д. № 70/2012 г. на Окръжен съд Монтана, с което е отменено изцяло решение от 18.01.2012 г. по гр. д. № 551 по описа за 2011 г. на Районен съд Монтана и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени като неоснователни предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и 3 от КТ и са присъдени следващите се разноски. Искането на касаторката е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявените искове. С определение № 1159 от 18.10.2012 г. е допуснато касационно обжалване поради противоречие на приетото от въззивния съд с ТР № 1 от 30.03.2012 г. по т. д. № 1/10 г. на ОСГК на ВКС по въпроса: Регионален инспекторат по образованието /Р./ М. надлежен ответник ли е по предявените искове по чл. 344, ал. 1 от КТ от ищцата, която като страна по трудов договор при условията на чл. 61, ал. 2 от КТ е заемала длъжността "директор"на "П. гимназия "Св. К. О." М. В съдебно заседание страните не се явяват. К. се представлява от процесуалния си представител, който желае въпреки приетото в ТР № 1/12 г. съдът да се произнесе по наведените касационни доводи. Върховен касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Със заповед № РД-08-291 от 7.07.2011 г. на началника на Р. М. - на основание чл. 195 и чл. 188, т. 3, във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 7, чл. 187, т. 3 и т. 10 от КТ - трудовото правоотношение на К. Й. Г., която е заемала длъжността "директор" на учебното заведение, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 190, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ е прекратено трудовото й правоотношение. В производството по делото като ответник е конституиран Р. М., като по повод своевременно направеното възражение/още с отговора на исковата молба/, че производството се води срещу ненадлежен ответник, съдилищата /включително и въззивния/ са приели, че компетентен да сключва и прекратява трудовите договори с директорите на учебни завадения, с оглед нормата на чл. 61, ал. 2 изр. 1 от КТ е по-горестоящия спрямо работодателя орган и съответно той следва да отговаря при направено искане за отмяна на незаконно уволнение и възстановяване на заеманата длъжност. Този извод е в противоречие с приетото в ТР № 1 от 30.03.2012 г. по т. д. № 1/10 г. на ОСГК на ВКС, според което надлежен ответник по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1 от КТ, предявени от работник или служител, с който е сключен трудов договор при условията на чл. 61, ал. 2, изр. 1 от КТ е работодателя, а не горестоящият спрямо него орган. Обстоятелството, че трудовият договор е сключен от по-горестоящия спрямо работодателя орган не води до изключение от установеното в първата алинея правило. По изричната разпоредба на закона /чл. 61, ал. 2, изр. 2 от КТ/ и в този случай трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност, на което се предоставя работната сила, където се полага наемния труд, т. е. с работодателя. Кой е работодателя следва от дадената в § 1, т. 1 от ДР на КТ легална дефиниция. Правните последици от сключването на трудовия договор настъпват направо в правната сфера на работодателя, съответно при прекратяването на трудовия договор - той следва да е ответник. Тъй като процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, за която съдът следи служебно - обжалваният въззивен акт, като постановен по нередовна искова молба е недопустим. Това налага на основание чл. 270, ал. 3 във вр. с чл. 293, ал. 4 ГПК въззивното решение, с което е отменено първоинстанционното - да бъде обезсилено, а делото върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на спора след отстраняване на констатираната нередовност. Районният съд следва да остави исковата молба без движение, като укаже на ищцата в определен й срок, да предприеме действия за конституиране на надлежния ответник, като при неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено. Делото се връща на първоинстанционния съд, за да се осигури възможност на новоконституирания ответник да се ползва от всички правни възможности, които процесуалния закон му предоставя. В тази връзка е недопустимо настоящата инстанция да се произнася по наведените в касационната жалба основания, касаещи съществото на развилия се правен спор с друг ответник. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение