Решение № 5089 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5648/2016 г.

Решение № 5089 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5648/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. К. К., от гр. П. против решение № 579/17.03.2016 г. по адм. дело № 2911/2015 г. на Административен съд - П.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 4, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и данъчноосигурителна практика" при ЦУ на НАП - П., чрез юрисконсулт Калдъшев изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски в размер на 3000,00 лева и за двете инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 579/17.03.2016 г. по адм. дело № 2911/2015 г. Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на Ж. К. К., от гр. П. срещу решение за отказ № 2652/13.08.2015 г., издадено от орган по приходите в ТД на НАП, офис П., потвърдено с решение № 794/12.10.2015 г. на директора на Дирекция ОДОП - П., с което е отказано възстановяване на внесени осигурителни вноски за ДОО за периода 16.01.2015 г. - 31.05.2015 г. Присъдил е деловодни разноски. По делото е установено, че обжалваният акт е издаден във връзка с извършена проверка по повод подадено от жалбоподателя искане за възстановяване с вх. № 17941/04.08.2015 г., с което е поискал да му бъдат възстановени внесени осигурителни вноски за ДОО за периода 16.01.2015 г. - 31.05.2015 г. в размер на 489,50 лева. За да постанови отказ за възстановяване органът по приходите не е установил недължимо платени суми или суми, подлежащи на възстановяване. За процесния период жалбоподателят е бил самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО като отчитайки отпусната му на 16.01.2015 г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е имал право да прекрати своето осигуряване съгласно чл. 4, ал. 6 КСО. Съгласно чл. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (Наредбата) при започване, прекъсване, възобновяване и прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Правото за осигуряване по избор за лицата, обхванати от разпоредбата на чл. 4, ал. 6 КСО, възниква от датата на придобиване и отпускане на ЛПОСВ. Жалбоподателят не е подал такава декларация и е продължил внасянето на осигурителни вноски, които не са недължимо платени, а формират осигурителен стаж за периода след пенсионирането и не подлежат на възстановяване, тъй като са внасяни на законово основание. Достигайки до същите изводи, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Не са налице релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Независимо от изхода на спора пред настоящата инстанция неоснователно е искането на административния орган за присъждане на разноски за две инстанции под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3000,00 лева. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. На ответната страна вече е присъдено юрисконсултско възнаграждение с първоинстанционното решение. Не съществува нормативно определена възможност за присъждане на отделни юрисконсултски възнаграждения за всяка инстанция поотделно, такава не е приета и в тълкувателно решение № 3/2010 г. на ОСК на ВАС, поради което на директора на Дирекция "Обжалване и данъчноосигурителна практика" при ЦУ на НАП - П. не следва да се присъжда второ възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение