Решение № 7717 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1695/2018 г.

Решение № 7717 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1695/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на А. П. П., наречена "въззивна" чрез неговия пълномощник срещу решение № 2093/27.11.2017 г. по адм. д. № 2444/2017 г. на Административен съд П. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира отмяната му. Ответниците по касационната жалба - кметът на О. Р. и Л. С. П. в писмени отговори чрез своите представители намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДЗ-150/12.07.2017 г. на кмета на община Р., с която на него и на Л. С. П. е наредено като съсобственици да извършат необходимите ремонти и възстановителни дейности за поправяне и заздравяване или премахване на същата. С обжалваното решение съдът е приел, че се претендира нищожност и е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата се форма, съдържа всички реквизити и почива на валидни правни основания. Така постановеното решение е неправилно поради противоречието му с материалния закон. Според обжалваното решение дали е налице съответствие с изложените фактически обстоятелства относно вида и състоянието на строежа с приложената норма на чл. 195, ал. 5 ЗУТ, респ. с разпореденото задължение за собственика, е въпрос, който засяга материалноправната законосъобразност на административния акт. Нищожност при наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато актът е лишен от законова опора, а настоящият казус не е от категорията, при която материалната незаконосъобразност води до такъв порок. Изложените доводи за съществени нарушения на административнопроизводствените правила не водят до нищожност на административния акт. Актът е засегнат от констатираните пороци, но същият е породил действие и не е нищожен. Настоящата инстанция не споделя доводите на решаващия съд досежно степента на порока материална незаконосъобразност: От разпоредителната част на обжалваната заповед не е ясно какво точно е разпоредено-ремонтни и възстановителни дейности за поправяне и заздравяване или премахване на строежа. С оглед посочените основания- чл. 195, ал. 4 и 196, ал. 3, 4 и 5 ЗУТ не може да се направи извод за конкретното волеизявление на издателя. Разпоредителна част с такава формулировка не може да породи конкретна правна последица, тъй като строежите се поправят, заздравяват или премахват, като това са отделни конкретни разпореждания, които не могат да съществуват кумулативно. Те са визирани в различни материалноправни норми- чл. 195, ал. 4 и чл. 195, ал. 6. ЗУТ. За да възникне разпоредената с диспозитива на една от тези норми правна последица, то следва да са налице материалноправните предпоставки, посочени в нейната хипотеза. С оглед посоченото в заповедта правно основание- чл. 195, ал. 4 ЗУТ сградата се поправя или заздравява. В заповедта не е посочено като материалноправно основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ - премахване, както и причините за това. Доколкото в заповедта липсват конкретни фактически основания за разпореденото /кумулативно/, не може да се прецени за какво състояние на сградата се касае и съответно коя е приложимата правна норма. В случая изобщо липсва констатация относно невъзможността или възможността на сградата да се поправи или заздрави, както в обстоятелствената част на заповедта, така и в изготвения констативен протокол. В административното производство на изследване задължително подлежи възможността за поправянето или заздравяването на строежа, респективно тази невъзможност. В конкретния случай комисията е констатирала, че дървената подова конструкция между първия и втория етаж е изчерпала възможностите си и е опасна, покривната конструкция е дървена, като покритието от керемиди на места липсва и стрехите са провиснали, което е възприето и в обстоятелствената част на обжалваната заповед. Отделен извод на комисията, както и на административния орган за конкретното състояние на строежа-дали подлежи на поправяне, заздравяване или премахване, липсва. Тези три варианта не могат да съществуват едновременно нито като фактическо състояние, нито като правна последица. В този случай изобщо не е налице конкретно волеизявление, което да предизвиква конкретна правна последица, предвидена в конкретна материалноправна норма. Разпоредителната част на обжалваната заповед е взаимоизключваща се с оглед целените, предизвиквани правни последици и е равнозначна на липса на конкретно, почиващо на определена материалноправна норма, волеизявление. Това сочи на висок интензитет и тежест на нарушение на законосъобразността на акта в хипотезата на материална такава. По същество оспореният акт е лишен от законова опора, тъй като няма правна норма, която да предвижда такова разпоредително волеизявление. Актът е нищожен, тъй като само създава привидност за валидно настъпили правни последици, но в действителност не може да породи такива като разпоредените в него в конкретния казус. И. за нищожност е и евентуалната липса на предмет на заповедта. По делото е приложено копие от жалба от жалбоподателя до административния орган- кмета на община Р., вх. № 94-1418-2/23.06.2017 г., в която се съдържат твърдения, че сградата е съборена от чл. на семейството на другия съсобственик, който факт, ако е осъществен, е преди издаването на заповедта, поради което същата би била лишена от предмет. Предвид изложеното, като е приел, че се касае за унищожаем, а не за нищожен административен акт, съдът е постановил решение при неправилно приложение на материалния закон. Същото следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго в смисъл на прогласяване на обжалваната заповед за нищожна. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на касатора следва да бъдат присъдени направените и своевременно претендирани пред касационната инстанция разноски в размер на 800 /осемстотин/ лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. Други разноски не се дължат, тъй като не е представен списък на разноските. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,