Решение № 11371 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8666/2009 г.

Решение № 11371 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8666/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Стефка Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Българската академия на науките срещу решение № 6347/15.05.2009 г., постановено по адм. дело № 6441/2007 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост на решението и алтернативно за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Ответникът - Комисия за защита на личните данни и заинтересованите страни - Тодор Иванов Кръстев и Институт по океанология към Българската академия на науките, не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като административният орган правилно е приел, че в настоящия случай е нарушено правото на заинтересованата страна Тодор Кръстев за достъп до информация относно обработването на неговите лични данни като в съответствие с чл. 10, ал. 1, т. 5 от Закона за защита на личните данни предписания. Върховният административен съд, петчленен състав, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд, трето отделение е отхвърлил жалбата на Българската академия на науките против решения № 9 и № 18 от 7.02.2007 г. на Комисията за защита на личните данни, с които комисията е издала задължителни предписания на администратора Българска академия на науките в 7-дневен срок да предостави достъп на проф. Тодор Иванов Кръстев до цялата налична информация, съдържаща личните му данни във връзка с проведения конкурс през 2004 г. за член-кореспонденти на Българската академия на науките по направление "Науки за земята" (решение № 9 от 7.02.2007 г. на Комисията за защита на личните данни) и до всички протоколи на общото събрание на академиците, водени на 8 и 9 юли 2004 г. и съдържащи личните му данни във връзка с проведения конкурс за член-кореспонденти на Българската академия на науките по направление "Науки за земята" (решение № 18 от 7.02.2007 г. на Комисията за защита на личните данни). За да постанови този резултат, съдът е приел, че и двете решения на комисията са приети при спазване на административнопроизводствените правила и съобразно указанията, дадени с решение № 12639 от 15.12.2006 г. по адм. дело № 5064/2006 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Счел е, че административният орган законосъобразно се е произнесъл с отделни решения по жалбите на Тодор Кръстев, тъй като същите имат различен предмет. Първоинстанционният съд е приел, че предоставянето на процесната информация на комисията, а не лично на правоимащото физическо лице, сочи на неизпълнение на задължението по чл. 26, ал. 1 Закон за защита на личните данни обработвани във връзка с участието му в проведения от Българската академия на науките конкурс, като законосъобразно са наложени принудителните административни мерки по чл. 10, ал. 1, т. 5 ал. 2 ЗЗЛД. Решението е допустимо и правилно. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че обжалваното решение е недопустимо, поради недопустимост на административните актове, предмет на осъществения съдебен контрол. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба срещу годни за оспорване по съдебен ред административни актове. Решението му отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно - постановено е при наличие на положителните и при липса на отрицателните процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата. Позоваването на касатора на Закона за достъп до обществена информация личните данни към конкретната фактическа обстановка, не води на извод за недопустимост на съдебния акт. Информацията по Закона за достъп до обществена информация е различна от тази, регламентирана в Закона за защита на личните данни и не е предмет на настоящия спор. Неоснователно е оплакването за недопустимост на административното производство, което води до недопустимост и на съдебното производство поради липса на правен интерес у Тодор Кръстев за достъп до исканите от него данни. Касационната инстанция споделя заключението на първоинстанционния съд за наличие на правен интерес у заявителя, поради нарушаване на правото му на достъп до процесната информация. Съдът правилно е посочил, че предоставянето от Българската академия на науките на исканата информация на комисията в хода на висящото пред нея производство не изключва правомощието на комисията да постанови предвидените в закона задължителни предписания при установяване на фактическите основания за това. Не са допуснати от съда по същество сочените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Върховният административен съд, трето отделение е обсъдил фактите от значение за предмета на спора, както и доводите и възраженията на жалбоподателя. Решението е постановено след извършена цялостна служебна проверка на административните актове, като съдът се е произнесъл по претендираните от жалбоподателя техни пороци. Атакуваното решение е обосновано и правилно е приложен материалният закон. Правилно е установено, че искането на проф. Кръстев да му бъде предоставена информация от Българската академия на науките се отнася до негови лични данни по повод проведен през 2004 г. конкурс за член-кореспонденти при Българската академия на науките, направление "Науки за земята". Законосъобразно е прието в решението, че исканата от Тодор Кръстев в качеството му на физическо лице информация представлява по своя характер "лични данни" по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗЛД, осъществява по реда на този закон. Правилен е изводът на съда по същество, че не са налице претендираните от жалбоподателя нарушения на административнопоризводствените правила. Разделянето на производството и постановяването на два отделни акта, с оглед различния предмет на жалбите до комисията, не сочи на промяна на предмета на административното производство и не съставлява нарушение на процедурата. Издадените от комисията решения са мотивирани, като са изложени фактическите обстоятелства и правните доводи за постановяване на мярката по чл. 10, ал. 1, т. 5 ЗЗЛД доказателствата, ангажирани от страните. Изложеното в обстоятелствената част на решенията на Комисията за защита на личните данни кореспондира на поставения в съответния диспозитив правен резултат, поради което оплакванията на касационния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни. Първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, като е приел, че са налице предпоставките за издаване на оспорените решения. Неоснователно е твърдението на касатора, че спорното правоотношение попада в приложното поле на Закона за достъп до обществена информация. Заявената информация с оглед естеството й не може да бъде квалифицирана като "обществена информация", тъй като не отговаря на критериите по чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, защото не представлява информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Доколкото разпоредбата на чл. 2, ал. 4 ЗДОИ предвижда, че този закон не се прилага за достъпа до лични данни, съдът правилно е извършил проверка на законосъобразността на решенията на Комисията за защита на личните данни само на плоскостта на Закона за защита на личните данни. Законосъобразно е заключението, че Българската академия на науките притежава качеството "администратор" на лични данни по смисъла на чл. 3 ЗЗЛД, за когото съществува задължение да предоставя достъп до такива при условията и по реда на закона, което задължение администраторът не е изпълнил в случая. Съдът по същество правилно е преценил, че е нарушено правото на Тодор Кръстев по чл. 26, ал. 1 ЗЗЛД конкурс негови лични данни, поради което е налице законосъобразно упражняване на правомощията на комисията по чл. 10, ал. 1, т. 5 ЗЗЛД издаване на задължителни предписания до администратора за предоставяне на дължимия достъп. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че в протоколите от общите събрания на академиците се съдържат лични данни за трети лица, поради което решение № 18/7.02.2007 г. на Комисията за защита на личните данни е незаконосъобразно. Изводите на първоинстанционния съд за съответствие на горепосоченото решение с материалния закон са правилни. Задължителното предписание на комисията касае само личните данни на заявителя, поради което постановената принудителна административна мярка е съобразена с нормата на чл. 26, ал. 2 ЗЗЛД, третите лица. С оглед изхода на спора, въз основа на направеното в писмена защита от процесуалния представител на ответника - Комисията за защита на личните данни, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143 АПК вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Българската академия на науките следва да бъде осъдена да заплати на Комисията за защита на личните данни съдебните разноски по делото в размер на 150 (сто и петдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, счита, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,