Решение № 6417 от 27.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1681/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция Митници, чрез гл. юрк. Аргиров като процесуален представител, против решение 1174 от 23.11.2023 г., постановено по адм. дело 923/2023 г. по описа на Административен съд Бургас. Излагат се доводи за неправилност на решението поради несъответствие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът оспорва извода на съда за неспазване от дисциплинарно наказващия орган на процедурата по чл. 91 от Закона за държавния служител (ЗДСл), за липса на мотиви в заповедта за вината на служителя и тежестта на нарушението, съответно за несъразмерността на наложеното наказание. Прави се искане за отмяна на решението и вместо него постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът Б. Д. Д., чрез пълномощника си адв. Иванова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред административния съд е заповед 996/12.05.2023 г. на директора на Агенция Митници, с която на оспорващия пред първата инстанция и настоящ ответник Б. Д., заемащ длъжността инспектор в ТД на Агенция Митници, ТД Митница Бургас, с ранг IV-ти младши, поради извършени виновно нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл - неизпълнение на служебните задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и Кодекса за поведение на митническите служители (КПМС), на основание чл. 91, ал. 1, чл. 93, ал. 1, чл. 90, ал. 1, т. 5 и чл. 96 ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение за заеманата длъжност без запазване на придобития ранг. Прието е от административния орган, че извършените от служителя деяния следва да се определят като тежки нарушения на служебната дисциплина с оглед характера на изпълняваната дейност - осъществяване на митнически надзор и контрол на стоки, лица и превозни средства. Поведението на служителя е определено като виновно неизпълнение на служебните му задължения, довели до настъпване на негативни последици за гражданите и обществото имуществени вреди от несъбиране и неначисляване на дължимите държавни такси, представляващи основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. С обжалваното решение заповедта е отменена. За да постанови този резултат, съдът приема, че е издадена от компетентен орган по чл. 108, ал. 1 ЗДСл, при спазване на изискванията за форма и съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на процедурата по чл. 96 ЗДСл, но в противоречие с изискванията на чл. 91 ЗДСл и материалния закон. Излага съображения, че при определянето на вида наказание реално не са отчетени тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината на държавния служител, както и цялостното му служебно поведение. Приема, че допуснатото инцидентно нарушение при проверката на документите на един товарен автомобил не обосновава необходимост от налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, което с оглед установените по делото факти се явява прекомерно. По тези съображения достига до извод за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилна преценка на административния орган по отношение на съразмерността на наложеното наказание, поради което приема оспорената заповед за незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. След обстоен анализ на събраните от дисциплинарно разследващия орган и в хода на съдебното производство доказателства съдът достига до правилно заключение за незаконосъобразност на заповедта. В случая безспорно се установява, че според докладна записка до директора на Митница Бургас рег. 32-63910 от 16.02.2023 г. на и.д. началник на МП Лесово, съответно за резултатите от която е уведомен директора на Агенция Митници, в системата на ПТРР на МП Лесово е извършена проверка на обработените износни декларации на турски товарни автомобили в системата за периода от 01.09.2022 г. до 31.01.2023 г., обективираща допуснати сходни нарушения от различни митнически служители при обработка на износните декларации на турски товарни автомобили на митническия пункт. От установените нарушения, за това по т. 5 от писмото на директора на Митница Бургас, като извършител е посочен жалбоподателят в първата инстанция. Посочено е, че на 01.11.2022 г. на МП Лесово, трасе Изход товарни автомобили при инспектор Б. Д. е пристигнал турски товарен автомобил, като съгласно вписаните в представените документи данни превозът е за Ирак. Товарният автомобил е регистриран в ПТРР с разрешително обр. 2, вместо необходимото разрешително обр. 4а. Според приключила с доклад рег. 32-109448 от 21.03.2023 г. проверка на ръководителя на Инспектората в Агенция Митници, от Д. не е осъществен ефективен документен контрол на превозните документи за процесното ППС - за трета страна, за което е било необходимо разрешително обр. 4а и не е пристъпил към продажба на разрешително обр. 4b за посочената сума, като начисли и събере таксата по чл. 2, т. 3 от Тарифа за таксите. Според протокол от заседание на 29.03.2023 г. на дисциплинарния съвет в Агенция Митници, по случая е образувано дисциплинарно дело 5 от 2023 г., по което след обсъждане на събраните доказателства по отношение нарушенията, касаещи жалбоподателя, е изразено становище за извършване описаното в доклада на Инспектората дисциплинарно нарушение и е направено предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу него. Жалбоподателят е уведомен за това обстоятелство и е поканен да се яви в определен час на 26.04.2023 г. в Агенция Митници за запознаване с материалите по преписката. За срещата и проведеното изслушване е съставен протокол П-61/32-158732 от 26.04.2023 г. От служителя са представени писмени обяснения по реда на чл. 93, ал. 1 ЗДСл. В оспорената заповед извършеното нарушение е описано от фактическа страна, а от правна е прието, че осъществява фактическия състав на две дисциплинарни нарушения - неизпълнение на служебните задължения по чл. 89, ал. 21, т. 1 ЗДСл и неспазване на правилата на КПСДА и на КПМС. Правилно съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган и при липса на допуснато нарушение на административнопроизводствените правила при запознаването на служителя с материалите, събрани в хода на дисциплинарното производство и неговото изслушване по реда на чл. 93, ал. 1 ЗДСл. От данните по делото безспорно се установява, че Д. е наясно с фактите и с нарушението, за което му е наложено наказание. Оспорената заповед е постановена, след като е изслушан от дисциплинарно наказващия орган и след като му е предоставена възможност за ангажиране на писмени обяснения, каквито са представени с административната преписка. В тази връзка законосъобразно в обжалваното решение е прието, че процедурата по чл. 93, ал. 1 ЗДСл е спазена и правото на защита на държавния служител не е накърнено. Изводите на съда, че дисциплинарно наказващият орган не изпълнява задължението си по чл. 91, ал. 1 ЗДСл при определянето на вида на наложеното дисциплинарно наказание да обоснове преценката си с оглед тежестта на нарушението, настъпилите от него последици за държавната служба и за гражданите, обстоятелствата, при които е извършено и цялостното служебно поведение на държавния служител, се споделят от настоящия състав. Съдържащите се в заповедта лаконични мотиви, че посочените обстоятелства са налице, предвид приобщените от доклада на проверката доказателства, се приравняват на липсата на такива и обуславят извод за немотивираност на заповедта. В случая не е осъществена персонална преценка на цялостното поведение на конкретния служител, формата на вината, не е обсъдено при какви условия е извършено нарушението - висока натовареност и интензивност на работата на служителя през периода на проверката. Отсъствието на мотиви, обосноваващи налагането именно на най-тежкото дисциплинарно наказание, съставлява самостоятелно основание за отмяна на заповедта по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. Отделно от изложеното от първоинстанционния съд, от дисциплинарно наказващия орган е допуснато нарушение и на изискванията на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДСл. По отношение на първото нарушение в заповедта е описано поведението на служителя, обстоятелствата, при които то е извършено и служебните задължения, които са виновно нарушени. По отношение на второто нарушение липсват мотиви и обосновка относно фактическите действия и бездействия на служителя, квалифицирани от дисциплинарно наказващия орган като нарушения на КПСДА и КПМС. Общото и бланкетно позоваване на етичните правила, които органът счита за нарушени в хипотезата на чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл, не е достатъчно да мотивира заповедта в тази част, тъй като не е посочено поведение на служителя, което да се подведе под конкретни и задължителни правила за поведение, нарушаването на които да води до ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Неизлагането на съображения в тази насока прави заповедта немотивирана, тъй като не е установено в какво се изразява второто нарушение. Допуснатите пороци във формата обосновават и материална незаконосъобразност на административния акт. Описаните в оспорената заповед факти сочат на поведение на служителя, което представлява неизпълнение на служебни задължения, съставляващо дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДС, както правилно приема съдът. В същото време осъщественото деяние не попада в хипотезата на чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДС предвид липсата на мотиви, обосноваващи нарушаване на правилата за етично поведение на КПСДА и КПМС. При отсъствие на второто от посочените две дисциплинарни нарушения заповедта е незаконосъобразна, тъй като наложеното наказание се явява несъответно на тежестта на извършеното. Противно на възражението в касационната жалба не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебната проверка е извършена в съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Обжалваното решение отговаря на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, а съдебното производство е проведено при правилно разпределена доказателствата тежест между страните и при спазване на процедурните правила. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора е основателно искането на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящата инстанция, които Агенция Митници следва да му заплати в размер на 1200 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 05.03.2024 г. Възражението за неговата прекомерност, направено от процесуалния представител на касатора, настоящият състав намира за неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и предвид претендирането на разноски за адвокатски хонорар в минималния размер съобразно приложимата разпоредба на чл. 8, ал. 3 във вр. с § 2а от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,