Решение № 11486 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7589/2023 г.

Производството е по чл.239 т.1 и т.4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по искане за отмяна от Ш. Бензеш, гр. Пловдив, представляван процесуален представител адвокат Проданова на влязло в сила решение 4004 от 12.04.2023г., постановено по адм. дело 685 по описа на Върховен административен съд, четвърто отделение. В искането се излагат твърдения за наличие на основание по чл.239 т.1 от АПК наличие на ново обстоятелство и доказателство - нотариално заверена разпечатка 4539 от 19.06.2023г. от съдържанието на страницата на М&ВМ Express, че представената товарителница пред касационната инстанция за подаване на касационната жалба в срок липсва в базата данни като клиентски номер. Поради което се излага твърдение за липса на доказателства за подаване в срок на касационна жалба на директора на областна дирекция на Държавен фонд Земеделие и като просрочена тя не е следвало да бъде разгледана. Представят писмени доказателства в подкрепа на твърденията си. Посочено е и второ основание за отмяна на касационното решение т.4 от чл.239 от Административнопроцесуалния кодекс. Твърди се, че е налице влязло в сила друго решение на Върховния административен съд, което въпреки, че обсъжда първоинстанционно съдебно решение по друг административен акт, се уреждат същите въпроси и са налице две противоречащи си решения на Върховен административен съд. Иска отмяна на посоченото съдебно решение и връщане на делото или на Административен съд Пловдив или на Върховен административен съд за преценка допустимостта на подадената касационна жалба от директора на областна дирекция на Държавен фонд Земеделие. В представено по делото становище от 28.09.2023г. се поддържат същите основания и доводи. По делото е подадено възражение от директора на областна дирекция Държавен фонд Земеделие от 03.08.2023г., в което се поддържа неоснователност на подаденото искане за отмяна с посочените две основания и се иска да бъде отхвърлено. Представя извлечение за заявка на 14.11.2022г. Поддържа становището си в представена по делото писмена защита от 18.10.2023г. Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия като взе предвид посочените основания за отмяна по чл.239 т.1 и т.4 от Административнопроцесуалния кодекс, представените доказателства и доводите на страните, преценява следното: Исканията за отмяна са подадени от надлежна страна и в сроковете по чл.240 от АПК. Искането за отмяна по чл.239 т.4 от Административнопроцесуалния кодекс е неоснователно. Правното основание по чл.239 т.4 от АПК урежда извънредния способ за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се установи изрично, че между същите страни, по същото искане на същото основание е постановено вече друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В административното производство, предвид предмета на всяко дело определен административен акт, след първоинстанционен съдебен контрол, трябва да е налице пълен идентитет на страни, основание и акт. В случая, видно от изложеното в самото искане, тези изисквания не са налице спорното настоящо решение на Върховен административен съд - 4004 от 12.4.2023г. по адм. дело 685 от 2023г. е постановено по касационно обжалване и съответно отмяна на решение 1903 от 28.10.2022 г по адм. дело 775 по описа за 2022г. на Административен съд Пловдив, с което е отменено решение за финансова корекция с изх.01-163-6500/32 от 3.2.2022г. Посоченото друго решение на Върховен административен съд е 10414 от 14.10.2021г. по адм. дело 3857 по описа за 2021г., с което е отменен АУПДВ 16/112/10213/3/01/04/01 с изх.01-163-6500/550 от 9.9.2019г. Съдебните актове са постановени, предвид надлежния съдебен контрол, за различни административни производства и различни индивидуални административни актове, с различни правни основания. Следователно не са налице две съдебни решения, които по смисъла на чл.239 т.4 от АПК си противоречат. По отношение на претенцията по чл.239 т.1 от АПК открити нови обстоятелства и нови доказателства от съществено значение за разглеждане на делото. Съдебният акт на Административен съд Пловдив решение 1903 от 28.10.2022г. е бил връчен, на директора на областна дирекция Пловдив Държавен фонд Земеделие , според съобщение на стр.808 от приложеното дело на административния съд, на 31.10.2022 г. - понеделник. Спор за връчването на съобщението няма. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на ОД на ДФЗ Пловдив с изх. от 14.11.2022г от дирекцията и 16.11.2022г. по печат в Административен съд Пловдив. Представена е разписка с *9003260414* с отбелязване плик 1 брой от ОД на ДФЗ Пловдив с дата 14.11.2023г. и час 14:42:35, с 0 такса. Така касационната жалба, предвид разпоредбите на чл.213а от АПК е била приета от Административен съд Пловдив за подадена в срок и са дадени указания за внасяне на държавна такса. В отговора си срещу така подадената касационна жалба настоящия искател е възразил изрично срещу допустимостта й с твърдение за подаването й след преклузивния срок 14-дневен по 211 ал.1 от АПК. Изложени са изрични твърдения за неяснота на куриер, изпращач, получател, клеймо и др. В касационното решение, чиято отмяна се иска, е посочено, че представените данни разписката за изпращане на 14.11.2022г. е достатъчно доказателство за спазване на срока по чл.211 ал.1 от АПК. Пред настоящата инстанция се представят следните нови доказателства от молителя нотариално заверено извлечение от M&BM Express Austrian post grup , че относно товарителница 9003260414 клиентски номер липсват в базата данни или нямате права за достъп до него, че при проследяване на този номер, данните по часове са различни от тези, посочени в отрязъка към касационната жалба 14:42:35. За нея в извлечението е посочена, че е създадена на 14.11.2022г. 19 ч. и пристигнала в офиса 19,02ч. Според приложеното извлечение стр.11 от настоящето дело товарителницата с този номер е генерирана на 14.11.2022г. в 19 ч., а не в 14:42:35 както е по разписката, представена към касационната жалба. В представеното към възражението заверено копие на списък е посочено, че изпратено нещо от ОД на ДФЗ Земеделие до Административен съд Пловдив, но какво е изпратено, дали това е касационна жалба или друго становище е неясно. При тези данни по отношение на приложението на чл.239 т.1 от АПК настоящата инстанция преценява следното: Представените писмени доказателства представляват нови такива по смисъла на чл.239 т.1 от АПК за страната не е било възможно да се снабди с тях и да ги отнесе за преценка към началния момент на касационното производство подаване на касационната жалба. Поставеният пред касационната инстанция спорен въпрос не е бил разрешен чрез указания към касатора, който е бил длъжен надлежно да удостовери спазването на срока по чл.211 ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс. Поради което представените допълнително събрани писмени доказателства от молителя в настоящето производство поставят под въпрос спазването посочения 14-дневен преклузивен срок. Именно от спазването при обжалване на изрично посочения срок зависи и стабилитета на съдебните решения при обжалване на административни актове. Според настоящата инстанция е налице спор относно една от основните предпоставки за разглеждане на касационната жалба и провеждане на касационно производство спазване на срока по чл.211 ал.1 от АПК 14-дневен от съобщението. Касаторът пред Върховният административен съд е представил разписка, без яснота на куриер и вид на пратката само отбелязването писмо, за което не може да се приеме, че е подадена по този начин касационна жалба. Не се установи от приложеното към възражението извлечение от някакъв списък, че до Административен съд Пловдив е била изпратена именно тази касационна жалба с посочения номер на тази товарителница. Не са представени никакви данни, които да свързват касационна жалба по номер на дело или име на лице с изпратения плик на дата 14.11.2022г. При наличните вече в настоящето производство данни, поради представени нови писмени доказателства, не може да се приеме, че е налице безспорност относно срокът на подаване на касационна жалба от страна на директора на областна дирекция Пловдив на Държавен фонд Земеделие. Тъй като срочността при подаване на касационна жалба по смисъла на чл.211 ал.1 от АПК е абсолютна процесуална предпоставка за провеждане на касационно производство пред касационна инстанция и е налице спор по фактите по този въпрос, за които съдът / съобразно чл.213а първоинстанционния/ следи служебно, то е налице основание за отмяна на решението на Върховния административен съд. Следва да се изпрати делото на административен съд Пловдив, който да направи надлежна проверка за допустимостта на касационната жалба относно срокът по чл.211 ал.1 от АПК. По изложените съображения и на основание чл.239 т.1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение