Решение № 15864 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12390/2011 г.

Решение № 15864 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12390/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител юрк. Цончовска, против решение № 7430/30.05.2011 г., постановено по адм. д. № 14080/2009 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е обявена за нищожна заповед № РД 46-1516 от 29.07.1998 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. В касационната жалба са развити бланкетни доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост и нарушаване на материалния закон, отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че собственик на пътя е държавата, поради което и процесния имот не е принадлежал към ДПФ. Претендира се отмяна на решението. Ответниците по касационната жалба - Петър Георгиев Панов, Екатерина Василева Бояджиева и Румяна Василева Желева, гр. Пловдив, чрез пълномощника си адвокат Запрянов излагат доводи за правилност на обжалваното решение. Претендират присъждане на разноски. Заинтересованите страни - Благой Петков Пижев, Александър Благоев Пижев, Николай Александров Пижев, Георги Александров Пижев, Кмета на община Пловдив и Община "Родопи", гр. Пловдив, не вземат становище по жалбата. Николай Вълчев Ракшиев в писмено становище излага доводи за неправилност на решението. Заинтересованата страна - Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Бедникова излага доводи за неправилност на решението. Представителят на Върховна административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, както и валидността, допустимостта на решението и съответствието му с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е била заповед № РД 46-1516 от 29.07.1998 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, а понастоящем - министъра на земеделието и храните, с искане да бъде прогласена нейната нищожност. За да постанови обжалваното решение тричленният състав е приел, че с процесната заповед № РД 46-1516 от 29.07.1998 г., на основание чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 36, ал. 1 и 3 ППЗСПЗЗ е разрешено да се извърши замяна на имот принадлежащ към Държавния поземлен фонд (ДПФ) в с. Брани поле, община Родопи, представляващ парцел 94 от масив 20, трета категория, с обща площ 9176 дка. Замяната е със земеделска земя от 17 дка, подробно индивидуализирана, собственост на Благой Петков Пижев. В изпълнение на така издадената заповед е сключен и договор за замяна № Р-250-439 от 4.08.1998 г., между министъра на земеделието и храните и Благой Петков Пижев, който договор е вписан под № 248, том 13 на 7.08.1998 г. В последствие Благой Пижев е продал на сина си Александър Благоев Пижев процесния недвижим имот, а впоследствие имот № 020094 е разделен на два имота съответно № 020098 с площ от 3.074 дка и имот № 020097. Част от имот № 020098 - 400/3074 идеални части е продадена от Александър Благоев Пижев и съпругата му Ели Тодорова Пижева на "Термикс-Инг" АД,, а тримата съсобственици са го продали на Николай Вълчев Ракшиев. За същият имот съдът след подробен анализ на доказателствата по делото е приел, че с влязло в сила решения № 57 от 23.02.2004 г., постановено по гр. д. № 6058/2001 г. на Районен съд-Пловдив, са отхвърлени предявените искове по чл. 108 ЗС от Александър Благоев Пижев срещу държавата и община Пловдив, само срещу държавата и само срещу община Пловдив, с петитум ответниците да бъда осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението от държавата на 4, 396 дка, ползвани за път и означени като кадастрален № 000001 и от общината на 1, 201 дка, които се ползват за обръщало, без самостоятелен кадастрален номер, при индивидуализирани в решението граници, като двете площи са част от имот № 020094, целият от 9,176 дка, представляващ пасище в местността "Герена", землището на с. Брани поле. От решаващите мотивите на решението на районния съд и мотивите на решение № 1203 от 28.06.2007 г., постановено по гр. д. № 1888/2006 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставено в сила решението на районния съд за установено съдът е приел, че част от процесния имот от общо от 5, 597 дка /път и обръщало/, представлява част от път от Републиканската пътна мрежа, изграждането на която е започнало през 1986 г. Установените релевантни факти от съда, послужили за правите му изводи относно правото на собственост върху пътя и обръщалото са, че тази част от имот № 020094, влизаща в пътя не е принадлежала към ДПФ, към момента на издаване на заповедта на министъра на земеделието и храните, с която е извършена замяната. Съдът е приел, след обстоен анализ на приложените писмени доказателства, че тази част от имота е публична държавна собственост, а ищецът Александър Благоев Пижев не е доказал, че е частна държавна собственост, за да принадлежи към ДПФ. По делото е изяснено и че местността "Шосето" има ново име - "Герена", а част от имот № 271 по кадастралния план от 1952 г. попада също върху част от имот № 020094. При така установеното от правна страна съдът е приел, че съдебните решения, с които е установено, че собственик на пътя е държавата са задължителни и за Върховния административен съд на основание чл. 297 ГПК, поради което част от имот № 020094, целият от 9.176 дка не е принадлежала към ДПФ и министърът на земеделието и храните не е бил компетентен да се разпорежда с нея, поради което процесната заповед е нищожна. Решението е правилно, в частта, с която е прогласена за нищожна Заповед № РД 46-1516 от 29.07.1998 г. относно 4, 396 дка, ползвани за път и означени като кадастрален № 000001, с граници, път и имот № 020094 в землището на село Брани поле и 1, 201 дка., които се ползват за обръщало без самостоятелен кадастрален номер с граници: шосе, от две стпрани имот 0200094 в землището на с. Брани поле, двете площи като част от имот 020094, целият от 9,176 дка, пасище в м. "Герена", в землището на с. Брани поле, Община Родопи, област Пловдивска, с граници: имот кад № 1 път трети клас, кад. № 020222 полски път, кад. № 020239 полски път, кад. № 020246 канал, кад. № 020220 канал. В останалата си част е неправилно. На първо място е неоснователен довода в жалбата за неправилно приложен материален закон и необоснованост при установени, с влезли в сила съдебни решение в производство по чл. 108 ЗС факти, от значение за настоящото производство. При безспорно установено с влязлото сила решение, че собствеността на част от имота предмет на процесната заповед е публична държавна собственост и с оглед задължителността по чл. 297 ГПК на влязлото в сила решение за всички съдилища, се налага извод за липса на материална компетентност на Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, към момента на издаване на спорната заповед да се разпорежда със земя, за която е установено, че не е принадлежала към ДПФ. Неоснователно е възражението за приложен чл. 24 ЗСПЗЗ в редакцията ДВ, бр. 87/1997 г. за земи публична държавна собственост, тъй като както беше посочено предназначението на имота, както е прието в мотивите на влязлото в сила решение е третокласен път от републиканско значение, като липсват данни през 1998 г. трасе от този обект да е променило предназначението си, поради което същият не е земеделска земя, за да запази Държавата собствеността върху нея като заварена от закона. Неправилно е решението в частта, в която е прогласена нищожността на Заповедта за частта от процесния имот, която не е била предмет на разглеждане по влязлото в сила решения № 57 от 23.02.2004 г., постановено по гр. д. № 6058/2001 г. на Районен съд-Пловдив, оставено в сила с решение № 1203 от 28.06.2007 г., постановено по гр. д. № 1888/2006 г. на Окръжен съд-Пловдив и решение № 1144/08 от 14.05.2009 г., постановено по гр. д. № 5536/2007 г. на Върховния касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, с което е оставено в сила решението по гр. д. № 1888/2006 г. на Окръжен съд-Пловдив. Частта от имот 020094, целият от 9,176 дка, пасище в м. "Герена", в землището на с. Брани поле извън процесните пред гражданския съд 4, 396 дка, ползвани за път и 1, 201 дка., които се ползват за обръщало, не е установено да са били извън ДПФ, поради което и оспорената Заповед в тази си част е постановена от компетентен орган. С оглед на изложеното обжалваното решение в тази си част, като неправилно следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна следва да бъде постановено ново, с което се отхвърли жалбата в тази част. С оглед крайния съдебен акт, претенцията на ответника по касационната жалба - Петър Георгиев Панов, за присъждане на разноски е основателна. Министерство на земеделието и храните, следва да заплати сумата от 250 лева, представляваща част от уговорено и заплатено от него адвокатско възнаграждение.. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав