Решение № 120 от 16.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6298/2007 г.

Решение № 120 от 16.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6298/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на П. К. Д., Н. Л. Б., Г. К. Д., В. Л. Д., В. Н. Д., И. К. Д. и Н. Б. П. срещу решение от 23.04.2007 г. на Софийския градски съд, Въззивна колегия, II "Г" състав, постановено по гр.д. № 527 от 2006 г., с което е оставено в сила решение от 13.12.2005 г. на Софийския районен съд, 35 състав по гр.д. № 2* от 2004 г. за уважаване на предявения от А. Т. П., С. Т. К., С. Й. Т., Й. Х. Л., Ц. М. Ц. и С. И. Х. иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.), че К. Л. Д., В. Т. Б., Б. Т. Б. и касаторите по настоящото дело не са собственици по реституция на урегулиран поземлен имот, находящ се в гр. С., ул."Б" № 24, целия с площ от 807 кв. м., съставляващ поземлен имот № 2 в кв.198 по регулационния план на София, м."М". В жалбата се излагат съображения за необоснованост и неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на закона- основания за касационно обжалване по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Касаторите твърдят, че в нарушение на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.) съдът не е обсъдил наведените от тях доводи, че са станали собственици на ид. ч. от процесния имот преди и независимо от приемането на разпоредбата на чл. 9а от Закона за наследството, тъй като ЗВСВОНИ е влязъл в сила на 24.02.1992 г., преди приемането на чл. 9а от ЗН. Да се приемело тълкуването на чл. 9а от ЗН, дадено от ОСГК на ВКС в Тълкувателно решение № 1 от 1998 г., означавало да се даде обратно действие на тази норма, каквото обратно действие в закона не било предвидено, и да бъдат отнети придобити вече права, което било в противоречие с чл. 17, ал. 5 от Конституцията и чл. 1 от Д. протокол към Е. конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Задължителният характер на тълкуването на закона, дадено от ВКС, не можел да бъде противопоставен на задължителната сила на Конституцията и законите на страната, нито на задължителната сила на станалите част от вътрешното ни право международни актове. Пълномощникът на ответниците по жалбата А. Т. П., С. Т. К., С. Й. Т., Й. Х. Л., Ц. М. Ц. и С. И. Х. оспорва същата като неоснователна. Ответниците К. Л. Д., В. Т. Б. и Б. Т. Б. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо отделение на гражданска колегия, след проверка на посочените основания за касация на въззивното решение, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), от легитимирани страни /ответници по делото/ и срещу решение на въззивен съд, което съгласно чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. Разгледана по същество жалбата е неоснователна: За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения отрицателен установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че ответниците като наследници на последващата съпруга на бившия собственик на процесния имот М. П. Е. П., на основание чл. 9а от ЗН не наследяват М. П. и съответно не са собственици на реституирания по реда на ЗВСВОНИ бивш имот на М. П. Този извод на съда е правилен и обоснован. Не се спори и от представените по делото доказателства е установено, че наследодателят на ищците М наследодателката на ответниците Е са имали два брака- от 24.02.1933 г. до 1947 г. и от 6.01.1957 г. до смъртта на М. П. през 1986 г. Процесният недвижим имот е придобит от М. П. по време на първия му брак с Е. П. /с нотариален акт № 1* том IX, рег. № 1* по нот.д. № 1* от 26.05.1937 г./ и съгласно действащия към този момент Закон за лицата (отм.) е бил негова индивидуална собственост, а не съпружеска имуществена общност с Е. П. По време на одържавяването на този имот по реда на ЗОЕГПНС през 1949 г. Методи П. не е бил в брак с Е. П. Вторият брак между тях е сключен около 8 г. след одържавяване на имота, от този свой брак те нямат деца и Е. П. е починала през 1987 г. преди реституцията, поради което тя е "последваща съпруга" на М. П. по смисъла на чл. 9а от ЗН и съгласно тази разпоредба нейните наследници не наследяват реституирания имот на М. П. Преценявайки дали Е. П. е последваща съпруга на М. П. по смисъла на чл. 9а от ЗН, въззивният съд е спазил задължителното за него Тълкувателно решение № 1 от 1998 г. на ОСГК на ВКС, в което е дадено тълкуване на понятието "последващ съпруг". Настоящата съдебна инстанция счита, че това тълкуване не е в противоречие със закона, а напротив изяснява точния смисъл и цел на закона- одържавените недвижими имоти да се възстановят на кръвните роднини на бившите собственици и да се изключат от наследяване лицата, които не са кръвни роднини на бившите собственици и нямат никакъв принос за придобиването на тези имоти /именно такива лица са наследниците на съпруг, който е сключил брак с бившия собственик на имота след одържавяването на този имот, който няма деца от този брак и който е починал преди възстановяването на собствеността върху имота/. Неоснователно е твърдението на касаторите, че с горепосоченото ТР на ОСГК на ВКС се придавало обратно действие на чл. 9а от ЗН, каквото действие не било предвидено в закона. С тълкувателното решение е дадено тълкуване на точния смисъл на понятието "последващ съпруг" в чл. 9а от ЗН, а не е придадено обратно действие на тази разпоредба на закона. Самият чл. 9а от ЗН предвижда обратно действие на Закона за наследството, тъй като изменя правата на наследяване върху наследства, открити преди приемане на чл. 9а - определя един по-тесен, различен от посочения в чл. 5 и сл.от ЗН кръг наследници на починали преди приемането на тази разпоредба на ЗН лица по отношение на техни одържавени или включени в ТКЗС или в други образувани въз основана тях селскостопански организации недвижими имоти, подлежащи на реституция. Неоснователно е и твърдението на касаторите, че ТР № 1 от 1998 г. на ОСГК на ВКС противоречи на Конституцията на РБ и на Е. конвенция за защита правата на човека и основните свободи, тъй като предвиждало отнемане на вече придобити от наследниците на последващ съпруг права. Действително, правото на собственост върху одържавени по реда на ЗОЕГПНС недвижими имоти се възстановява по силата на закона - ЗВСВОНИ, в сила от 25.02.1992 г., при наличие на посочените в този закон предпоставки, в лицето на бившия собственик или на неговите наследници. Разпоредбата на чл. 9а от ЗН /нова, ДВ бр.60 от 1992 г., в сила от 28.07.1992 г./ не предвижда отнемане на вече придобити от наследниците на бившите собственици права, а само определя кръга на наследниците на бившите собственици по отношение на техни одържавени или включени в ТКЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации недвижими имоти. В случая, с касаторите не може да се говори да отнемане на вече придобити права и на още едно основание. Видно от акт за държавна собственост № от 31.05.1949 г., удостоверение № 1* от 15.07.1959 г., протокол № 9 от 5.02.1953 г. и нотариален акт № 1* том X по нот.д. № 1* от 21.04.1966 г., процесният имот е бил одържавен от бившия му собственик М. П. по реда на чл. 8 от ЗОЕГПНС и § 27 от ППЗОЕГПНС - тъй като в този имот се е намирало и жилището на бившия собственик, той е получил като обезщетение друго жилище, находящо се в гр. С., ул."Цар Б. I" № 7* този случай чл. 4, ал. 3 от ЗВСВОНИ предвижда, че правото на собственост на бившите собственици или техните наследници се възстановява не по силата на закона, а по предвидения в чл.4, ал. 3 от ЗВСВОНИ административен ред. Поради това правото на собственост върху процесния недвижим имот се възстановява на наследниците на М. П. не от датата на влизане в сила на ЗВСВОНИ, а едва след издаване на посочения в чл. 4, ал. 3 от ЗВСВОНИ административен акт. Към датата на влизане в сила на чл. 9а от ЗН и към датата на издаване на ТР № 1 от 1998 г. на ОСГК на ВКС такъв административен акт все още не е бил издаден, поради което към този момент наследниците на М. П. все още не са били придобили права върху процесния имот. Поради това не може да се приеме, че с чл. 9а от ЗН и с ТР № 1 от 1998 г. на ОСГК на ВКС касаторите в нарушение на Конституцията и ЕКЗПЧ са били лишени от вече придобити права върху спорния имот. Гореизложеното налага извод за правилност на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 от ГПК (отм.) то следва да бъде оставено в сила. Разноски не са направени и не се претендират от ответниците по жалбата, поради което и не следва да им се присъждат. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на първо отделение на гражданска колегия