Решение № 13845 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6937/2013 г.

Решение № 13845 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6937/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Пазарджик, чрез пълномощника юрисконсулт Георги Тодовичин, против решение № 207/10.04.2013 г., постановено по адм. дело № 926/2012 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, с което по жалба на "МБАЛ - Велинград" ЕООД е отменена заповед № 13/РД-09-166/23.02.2012 г. на директора на РЗОК - гр. Пазарджик. Касаторът поддържа, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът неправилно е приел, че в административния акт липсва указание относно срока за обжалване и органа, пред който може да се оспори заповедта. Поддържа също, че съдът е достигнал до неправилни изводи относно изпълнение на изискванията по КП № 61. По съображения, обосноваващи посочените оплаквания, касаторът моли решението да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - "Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) - Велинград" ЕООД, чрез пълномощника юрисконсулт Димитър Димитров, оспорва жалбата. В писмен отговор излага подробни съображения за правилност на решението. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд гр. Пазарджик, по жалба на "МБАЛ - Велинград" ЕООД е отменена заповед № 13/РД-09-166/23.02.2012 г., издадена от директора на РЗОК - гр. Пазарджик, в частта, с която е постановен мотивиран отказ за сключване на индивидуален договор с изпълнителя по заявление вх. № 13829-119/25.01.2012 г. за дейност по клинична пътека /КП/ № 61 "Остър и обострен хроничен пиелонефрит" - за пациенти под 18 години. За да постанови това решение съдът е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на отказ за сключване на индивидуален договор с лечебното заведение по клинична пътека № 61. Посочил е, че сред изискванията за сключване на индивидуален договор по КП № 61 - по т. 3, блок 2 "Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст под 18 години, няма такова за квалификация, стаж и опит в областта на нефрологията и/или диализата, а изискването е само да има лекар, работещ в областта на нефрологията и/или диализата. Според съда административният орган е обосновал отказа си с несъществуващо изискване, а освен това неправилно не е приел като годно доказателство за установяване на релевантното обстоятелство представената от лечебното заведение служебна бележка. Във връзка с допустимостта на жалбата и в частност - подаването й в срок, съдът е приел, че в оспорената пред съда заповед не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, поради което в случая е приложимо правилото на чл. 140, ал. 1 АПК, според което срокът за обжалване се счита продължен на два месеца. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е оплакването за недопустимост на съдебното решение поради постановяването му по недопустима жалба. Твърдението на касационния жалбоподател в тази връзка е, че жалбата до първоинстанционния съд е била просрочена, а съдът неправилно я е разгледал по същество, като е приел, че в оспорената заповед нямало указания за срока на обжалване и органа, пред който това може да бъде сторено. Фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд по този въпрос са правилни и се споделят от настоящия състав. По делото е безспорно, че заповедта е съобщена на "МБАЛ - Велинград" ЕООД на 23.02.2012 г., а жалбата е постъпила в деловодството на РЗОК на 09.03.2012 г., т. е. един ден след 14-дневния срок за обжалване, считано от датата на връчване на съобщението. От съдържанието на оспорената пред съда заповед е видно, че указанието за обжалването й е в следния смисъл: "Настоящият отказ подлежи на обжалване по реда на чл. 59б, ал. 3 от ЗЗО" /вероятно се има предвид Закона за здравното осигуряване/. В чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК е предвидено, че административният акт съдържа указания за това пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва. Очевидно е, че заповедта не съдържа такова указание, а посочва само номер на разпоредба от закон, чийто текст не е възпроизведен. Изискването за даване на указания относно срока и начина на обжалване на административния акт е предвидено, за да се гарантира правото на засегнатите лица да осъществят правото си на защита срещу акта, когато същият ги засяга по неблагоприятен начин. Затова изискването следва да се прилага стриктно и е недопустимо чрез препращане към законова разпоредба да се създава привидност за изпълнение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК. На това основание жалбата против заповедта е подадена в срок и е допустима, а по отношение на постановеното съдебно решение не е налице касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Неоснователно е също оплакването за нарушение на материалния закон. От фактическа страна е безспорно, че "МБАЛ - Велинград" ЕООД е лечебно заведение по смисъла на чл. 9 от Закона за лечебните заведения, което е подало заявление до директора на РЗОК - гр. Пазарджик с вх. № 13/29-119 от 25.01.2012 г. за сключване на договор за изпълнение на медицинска помощ по клинични пътеки, чред които и КП № 61 "Остър и обострен хроничен пиелонефрит". В хода на административното производство, на основание чл. 21, ал. 2 от Националния рамков договор за медицински дейности, между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2012 г. /НРДМД-2012 г./ административният орган е дал указания на лечебното заведение да отстрани констатираните непълноти и пропуски в заявлението. В указания срок лечебното заведение е представило служебна бележка от 13.02.2012 г., подписана от управителя, в която е посочено, че д-р Марияна Топалова - специалист "Детски болести", работи в областта на нефрологията и диализата, оказва медицинска консултативна помощ на пациенти, приети по спешност в "МБАЛ - Велинград" с диагноза "остър и обострен пиелонефрит". Представената служебна бележка не е приета от административния орган с мотиви, че това не може да бъде документ доказващ, че д-р Топалова е квалифицирана и работи във въпросните области, защото с бележка не може да се докаже, че тя има натрупан трудов стаж в детско нефрологично отделение или структура по хемодиализа, т. е. че е придобила необходимия опит в областта на детската нефрология и/или диализата. Предвид това и на основание чл. 59б, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО, вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 НРД - 2012 г. е постановен оспорения пред съда отказ за сключване на индивидуален договор по КП № 61. От правна страна, в разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗО /в приложимата редакция/ е предвидено, че договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД, а в ал. 2 на същия чл. е предвидено, че договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. Съгласно чл. 59б, ал. 1 от ЗЗО, директорът на РЗОК в срок от 30 дни от подаване на заявлението сключва договор с изпълнителите, които отговарят на условията на чл. 55, ал. 2, т. 1 ЗЗО и на критериите за осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ по чл. 59в, а съгласно ал. 2 - постановява мотивиран отказ за сключване на договор в случаите, когато лечебното заведение не отговаря на условията и критериите по ал. 1. В чл. 24, ал. 1, т. 4 НРДМД - 2012 г., посочен като правно основание за постановения отказ, е предвидено, че директорът на РЗОК отказва да сключи договор при невъзможност на съответното лечебно/здравно заведение да осъществява медицинската помощ, за изпълнение на която кандидатства, което се установява от представените документи или при проверка. В приложението към НРДМД - 2012 г. относно КП № 61, раздел "Условия за сключване на договор и изпълнение на клинична пътека", т. 3 "Необходими специалисти за изпълнение на клиничната пътека", Блок 2 "Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст под 18 години" е предвидено следното: лекар със специалност по детски болести - двама и един от тях, работещ в областта на нефрологията и/или диализата или лекар със специалност по детска нефрология. Както се вижда от съдържанието на посочената разпоредба, в нея не е предвидено изискване за наличие на квалификация, опит или стаж с определена продължителност в областтта на нефрологията и/или диализата, а изискването е единствено единият от двамата лекари - педиатри да е работещ в областта на нефрологията и/или диализата. Това изискване в случая е изпълнено по отношение на д-р Марияна Топалова и е удостоверено с представената пред административния орган служебна бележка. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че служебната бележка е допустимо доказателствено средство за установяване изпълнението на изискването, тъй като в разпоредбата от приложението относно КП № 61, в НРДМД - 2012 г., нито в друг нормативен акт не е предвидено изискване относно начина или средствата на доказване на обсъжданото изискване. Затова съгласно чл. 43 АПК служебната бележка, имаща характера на писмена декларация от управителя на лечебното заведение, следва да се приеме за допустимо доказателствено средство, а релевантното обстоятелство - за доказано с нея. Като е достигнал до същия извод първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК. Следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определено на основание чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Пред касационната инстанция страната не е направила други разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение