Решение № 11204 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1992/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Ц. К. против Решение 7001/16.11.2023г. на Административен съд София- град по адм. дело 6686/2023 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение 2153-21-130 от 19.06.2023 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София град, с което е отхвърлена жалбата и е потвърдено разпореждане [номер]/23 от 24.03.2023 г. на длъжностно лице по Пенсионно осигуряване при Териториално поделение на Националния осигурителен институт София град, с което е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-3, във вр. с чл. 9а, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и осъдена да заплати разноски на ответника. Касаторката твърди, че са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на съдебното решение- нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението на административния съд и произнасяне на касационната инстанция по същество на спора, като се отмени оспорвания административен акт. Ответникът по касация директорът на ТП на НОИ- София- град, чрез юриск. Медарова, счита касационната жалба за неоснователна и моли да се отхвърли, развивайки подробни съображения относно правилността на първоинстанционното решение в представените писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. С решението Административен съд София- град е отхвърлил жалбата на В. Ц. К. против Решение 2153-21-130 от 19.06.2023 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София град, с което е потвърдено разпореждане [номер]/23 от 24.03.2023 г. на длъжностно лице по Пенсионно осигуряване при Териториално поделение на Националния осигурителен институт София град, с което е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-3, във вр. с чл. 9а, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) по нейно заявление от 30.11.2022г. От фактическа страна първоинстанционният съд е изяснил относимите за спора обстоятелства, които са свързани с материалноправните предпоставки по възникване и надлежното упражняване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на К.. Въз основа на тях е констатирал, че в административното производство длъжностното лице по пенсионно осигуряване е установило, че стажът на оспорващата за периода от 01.01.1979 г.- 15.10.1991 г. не е доказан, като твърденията са за положен труд в Външнотърговско дружество Хемус АД и Търговска банка Хемус АД, т.к. липсват документи, но на подаденото заявление за достъп до архивни ведомости от заплати и др., е получен отказ. Установено е, че жалбоподателката е инициирала исково производство за установяване на осигурителен стаж по съдебен ред, за което са представени доказателства за образувано и висящо гр. д. 11602/2023 г. по описа на Софийски районен съд. Пенсионният орган установил, че към датата на подаденото заявление 30.11.2022 г. К. има навършена [възраст] и зачетен осигурителен стаж от трета категория - 32 години, 03 месеца и 20 дни съгласно представените документи и подадените данни в Регистъра на осигурените лица, при което е прието, че лицето не отговаря на предпоставките за пенсиониране по условията на чл. 68, ал.1 и ал. 2 от КСО и конкретно условието за придобит осигурителен стаж за 2022 г. в размер на 36 години и 2 месеца. Констатиран е недостигащ стаж от 03 години, 10 месеца и 10 дни. Изпратено е уведомление да се възползва от приложното поле на разпоредбата на чл.9, ал.2 от КСО и да си закупи стаж, за което не са представени данни да е реализирано от К.. Анализирани са и допълнително представените доказателства за стаж- Удостоверение обр. УП-З с изх. 6/27.01.2023 г., издадено от Уникредит Булбанк" АД, като правоприемник на Е. Ви Би Б. , Биохим" АД, Банка Хеброс АД и Булбанк" АД за удостоверяване на ОС за периода от 16.10.1991 г. до 08.06.1992 г., или общо ОС 01 година, 04 месеца и 08 дни, които не давали основание на пенсионния орган да приеме изпълнение на изискванията по чл.68, ал.1 от КСО. В хода на административното производство лицето поискало спиране на производството по административната преписка до приключване с окончателен съдебен акт на висящото исково производство за установяване на ОС по съдебен ред, което искане не било удовлетворено. Съдът приел, че административният орган е издал законосъобразен акт съгласно представените от жалбодателката трудови и осигурителни документи, които водели до правния извод, че лицето към датата на подаване на заявлението не отговаря на предпоставките за пенсиониране по условията на чл. 68, ал.1 и ал. 2 от КСО, тъй като въпреки, че има навършена изискуемата възраст за жените, за 2022 г. - 61 години и 10 месеца, не покрива условието за придобит осигурителен стаж за 2022 г. в размер на 36 години и 2 месеца. Констатиран е недостигащ стаж от 03 години, 10 месеца и 10 дни видно от представената трудова книжка с вписано в нея прослужено време от 15.06.1992 г. до 19.10.2022 г. и съответстващия на него осигурителен стаж от 30 години, 4 месеца и 4 дни. Според съда фишовете за заплати и отговора от УниКредит Булбанк АД били относими към представеното удостоверение с УП-3 за осигурителен стаж от 16.10.1991 г. до 08.06.1992 г., но не и стажа преди 16.10.1991 г., за който не липсвали доказателства. Първоинстанционният съд не приел тезата на касатора за преюдициалност на спора висящ пред районен съд по установяване на трудовия стаж на жалбоподателката за периода от 01.01.1979 г. до 15.10.1991 г. и изложил мотиви, че материалните предпоставки за отпускане на пенсия се преценяват към момента на упражненото право на пенсия. Според съда спирането на производството по отпускане на пенсия е в хипотезите на чл. 98, ал. 2, т. 1, б. "а" и б. "б" КСО и не включва установяване на осигурителен стаж или доход, предмет на друго производство, а влязлото в сила разпореждане може да бъде изменено или отменено от същия орган който го е издал, в хипотезите на чл. 99 КСО, при представяне на нови доказателства за осигурителен стаж и/или доход, придобит преди пенсионирането. В мотивите на съдебния акт е посочено, че при установяване на допълнителен стаж и/или доход в друго производство ще бъде настъпване на нов факт, който пенсионният орган в производство по чл. 99 КСО ще подложи на нова преценка. Решението е правилно. Спорът между страните е изцяло правен и се отнася до прилагане разпоредбите от КСО и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ досежно условията за придобиване право на пенсия и предоставянето на необходимите документи, въз основа на които пенсионният орган следва да направи преценка относно правото на претендираната от лицето пенсия към датата на заявлението. Нормата на чл.68, ал.2, вр. с ал.1 от КСО по отношение правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поставя изискване за едновременно наличие на двете предпоставки- възраст и осигурителен стаж, който за 2022 г. за жените е съответно 61 години и 10 месеца. Правилно е установено, че към дататат на подаване на заявлението за жалбоподателката не са представени доказателства за наличие на осигурителен стаж за 2022 г. в размер на 36 години и 2 месеца. Констатиран е недостигащ стаж от 03 години, 10 месеца и 10 дни Съгласно чл. 9а, ал.2 от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1, и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските. Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС в относимата редакция, последният се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В конкретната хипотеза по пенсионното досие е представена трудова книжка, издадена на 29.09.2022г. от Интернешънъл Асет банк АД, в която е отразен трудов стаж от 15.06.1992г.За спорния осигурителен период липсват данни за запис в трудовата книжка. Допълнително е представен от Уни Кредит Булбанк АД удостоверение с УП-3 за осигурителен стаж от 16.10.1991 г. до 08.06.1992 г., но не и стажа преди 16.10.1991 г.По делото има данни, че Уни Кредит Булбанк АД е правоприемник на Банка Хеброс АД, в която К. твърди, че е работила преди 1991г. Предприетите в хода на конкретното административно производство процесуални действия от административния орган по проверка достоверността на данните по трудовата книжка са в правомощията на решаващия административен орган, тъй като, съгласно общото правило на чл. 35 от АПК, той е задължен да постанови административния акт след като изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. Член 36, ал. 1 от АПК повелява доказателствата в административното производство да се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в закона случаи; съгласно ал. 3 на същия член всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган; в следващата ал. 4 е уредено, че административните органи осигуряват служебно за нуждите на съответното производство информация или документи, които са налични при тях или при друг орган. В тази връзка за стажът на лицето за процесния период от от 01.01.1979 г. до 15.10.1991 г.към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия не е докозан. По този начин, първоинстанционният административен съд правилно е приел, че не се установява основание за отмяна на решението на директора на ТП на НОИ, с което е потвърдено разпореждането по заявление от 30.11.2022г., тъй като към релевантния период не са били налице условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по смисъла на чл.68, ал.1-3 и чл.9а, ал.2 от КСО. Възражението на касаторката, че висящото исково производство за установяване на осигурителен стаж по съдебен ред, за което са представени доказателства за образувано и висящо гр. д. 11602/2023 г. по описа на Софийски районен съд, се явява преюдициално за настоящия спор, е неоснователно. То не касае решаването, със сила на пресъдено нещо, на спор относно представени и ценени от пенсионния орган доказателства, а цели създаването на ново доказателство, преценката за което се извършва по реда, установен в КСО. Подобно доказателства за в бъдеще ще се преценява от административния орган в производство по чл.99 КСО и чл.117 от КСО.По своето естество липсата на произнасяне от административния орган, изключва възможността и за съдебен контрол. По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 от АПК, съдът определя в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение