Решение № 407 от 5.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 876/2012 г.

Решение № 407 от 5.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 876/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Павлина Панова Производството е образувано по жалба на подсъдимия Н. Н. И. срещу нова въззивна присъда № 32 от 22.03.2012 г., постановена по ВНОХД № 1607/2011 г. от Окръжен съд - гр. Пловдив. С нея е била отменена първоинстанционната оправдателна присъда № 172/8.10.2010 г. на Карловския РС, с която подсъдимият е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 309, ал. 1 от НК, и вместо нея е постановена нова, с която той е признат за виновен в това, че на 19.11.2004 г. в [населено място] съставил неистински частен документ - пълномощно рег. № 6925/19.11.2004 г. и го е употребил, за да докаже, че съществува право - да представлява Ф. П. Ш., като случаят е маловажен - престъпление по чл. 309, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, за което са приложени правилата на давността и на осн. чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 вр. чл. 2, ал. 2 от НК подс. И. не е бил наказан. В касационната жалба на подсъдимия се твърди, че присъдата на въззивния съд е неправилна и постановена в противоречие със закона, поради което се иска тя да бъде отменена и той да бъде признат за невиновен по обвинението. С оглед констатацията за изтекла абсолютна давност и необходимост подсъдимият изрично да заяви волята си по чл. 24, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от НПК, ВКС разпореди личното явяване на подс. Н. И. в съдебно заседание. В него подс. И. изрично заявява, че не желае наказателното производство да продължи, като иска неговото прекратяване. Пред ВКС защитата на подсъдимия намира, че с оглед изявлението на подсъдимия производството срещу него следва да бъде прекратено. Представителят на ВКП намира, че искането на подсъдимия следва да бъде уважено, производството да бъде прекратено, а постановените по него първоинстанционна и въззивна присъди - да бъдат отменени. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата и извърши проверка на съдопроизводствените действия на предходните инстанции, установи следното: Касационната инстанция констатира, че въззивният съд е признал подс. И. за виновен по по-лека правна квалификация от тази, която е била внесена с обвинителния акт в съда, а именно - по чл. 309, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Санкционната част на този престъпен състав е във вид и размер, сочещ на това, че абсолютната давност за наказателно преследване съгласно нормата на чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 вр. чл. 2, ал. 2 от НК е три години. Изчислен от датата на деянието, този срок следва да е изтекъл на 19.11.2007 г. За изтичането на давността съдебните инстанции са длъжни да следят служебно, като с оглед изискването на чл. 24, ал. 2 от НПК следва да вземат изрично личното становище на подсъдимия относно по-нататъшния ход на наказателното производство. Двете алтернативни възможности са или прекратяване на наказателното производство на осн. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК /в случай, че подсъдимият заяви нежелание производството да продължи/, или постановяване на съдебен акт /ако подсъдимият е заявил желание производството за продължи/, като се приложат правилата за давността /арг. от чл. 305, ал. 5 от НПК/ и той не бъде наказан, ако бъде признат за виновен. Във всички случаи обаче волята на подсъдимия определя по-нататъшната съдба на наказателното производство. Пред въззивния съд производството е било по протест на прокурора с поддържано обвинение съобразно внесения обвинителен акт - по чл. 309, ал. 1 от НК. Към момента на постановяване на въззивната присъда - 22.03.2012 г., абсолютната давност за това престъпление не е била изтекла. Същата на осн. чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК е седем години и шест месеца и е изтичала на 19.05.2012 г., т. е. след образуването на касационното производство, но не и към датата на постановяване на въззивната присъда. С нея обаче съдът е преквалифицирал престъплението по по-лек престъпен състав, за който е констатирал изтекла давност и съобразно правилата на чл. 305, ал. 5 НПК не е наказал подс. И.. Не е взето становището на подсъдимия по чл. 24, ал. 2 от НПК, вероятно поради обстоятелството, че констатирането на факта на изтеклата давност е станало едва при постановяването на въззивната присъда и то в резултат на преквалификацията на престъплението. Към настоящия момент обаче е изтекла не само давността за наказателно преследване по тази по-лека квалификация /по чл. 309, ал. 3 вр. ал. 1 от НК/, която обвързва и настоящата инстанция поради липса на протест срещу въззивната присъда, но и погасителната давност за престъплението, за което е внесен обвинителния акт/ по чл. 309, ал. 1 от НК/. При ясно и недвусмислено изразена воля на подсъдимия Н. И. за прекратяване на производството по делото, касационният съд следва да приложи давността, като прекрати наказателното производство, водено срещу този подсъдим. Постановените до момента съдебни актове по него - първоинстанционна и въззивна присъди следва да бъдат отменени. С оглед на това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение