Решение № 11571 от 19.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16109/2010 г.

Решение № 11571 от 19.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16109/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Антон Георгиев Донков от град Русе против решение от 11.11.2010 г., постановено от Административен съд град Русе по адм. дело № 397/2010 г. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяната му. Ответникът - началникът на сектор "Охранителна полиция" при Първо РУ "Полиция" град Русе, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение са неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че жалбата е подадена в срок от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Административното производство е образувано по повод получена на 04.01.2010 г. в Първо РУП - Русе заповед за незабавна защита от 28.12.2009 г., постановена по гр. дело № 8123/2009 г. по описа на Районен съд Русе, с която Петър Неделчев Дачев се отстранява от съвместно обитаваното жилище с Йорданка Петкова Дачева, като се забранява на Дачев да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на същата. Заповедта е резолирана за изпълнение от жалбоподателя Донков, като същият ден той е изготвил предупредителен протокол на Дачев, като му е разяснил заповедта, след което е уведомил Районния съд, че заповедта за незабавна защита е изпълнена. На 05.02.2010 г. е постъпила жалба в Първо РУП Русе от Йорданка Дачева, която е заявила, че заповедта за незабавна защита не е изпълнена и Дачев не е напуснал жилището. На 08.02.20101 г. касаторът Донков е съставил нов протокол за предупреждение на лицето Петър Дачев, като последния е заявил, че не може да се изнесе, тъй като няма друго жилище. Без да предприеме повече действия Донков е изпратил преписката на Районна прокуратура Русе за решаване по компетентност. Тези действия на касатора са приети като проява на трайно бездействие, изразяващо се в неизпълнение на служебни задължения, за което е издадена заповед № 735/20.07.20101 г. на началника на сектор "ОП" при Първо РУП Русе, с която на Антон Георгиев Донков е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от 6 месеца". Заповедта за наложеното дисциплинарно наказание е приета за законосъобразна от АС Русе, като издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът е изложил мотиви, че административнонаказващият орган е представил доказателства за спазване на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, както и че са доказани посочените в заповедта нарушения, поради което съдът е отхвърлил жалбата срещу заповедта за дисциплинарно наказание. При така установените релевантни за спора факти настоящата инстанция намира решението за правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба за нарушения на процесуалния и материалния закон. Спазено е императивното изискване, регламентирано в чл. 229, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, дисциплинарнонаказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша служителя и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. От събраните в административното и съдебно-административното производство доказателства се установява, че това изискване е спазено. По делото са депозирани писмени обяснения на Донков от 20.07.2010 г., както и протокол за изслушване на служителя от същата дата. При това положение, първоинстанционният съд правилно е приел, че са налице и двете кумулативно предвидени в чл. 229, ал. 1 от ЗМВР самостоятелни действия на дисциплинарнонаказващия орган. Заповедта е издадана при спазване на преклузивните срокове по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Откриването на дисциплинарно нарушение по смисъла на посочената разпоредба е извършено с уведомяването на административния ръководител и налагането на наказанието е в срока по ал. 1, което е станало на 16.06.2010 г., а заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 20.07.2010 г.. При издаване на административния акт са изпълнени изискванията за форма, включително конкретизация на нарушението. В този аспект следва да се обсъдят и посочените части от административната преписка. Изрично е вписано и правното основание за налагане на наказанието. Първоинстанционният съд е обсъдил всички правнозначими доводи на касационния жалбоподател, заедно с всички допустими доказателства. Неоснователни са доводите за нарушение на материалния закон, поддържани като касационни основания е за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът е обсъдил всички фактически обстоятелства, свързани със спора за законосъобразност на оспорената заповед, при което е направил обоснован извод за законосъобразността й. Фактическата обстановка е изяснена правилно от първоинстанционният съд, като тя е свързана с наличието на нарушения на служебните задължения. Нарушенията са подробно описани в обстоятелствената част на заповедта, установени са в хода на дисциплинарното производство, предвид съдържащите се в административната преписка писмени доказателства, установяващи по безспорен начин твърдяните от администартивнонаказващия орган бездействия, довели до нарушаване на служебните задължения от страна на касатора. Съдът е приел законосъобразно, че не са налице основания за отмяна на заповедта за дисциплинарно наказание "порицание", наложено на касатора. Касаторът не е имал право на преценка, при изпълнение на една съдебна заповед, за незабавна защита, дадена на основание чл. 21 от Закона за защита от домашно насилие, смисълът на която е, да се изведе от семейното жилище един съпруг, упражнил насилие над съпругата си, и да не се допуска до него. Вместо да изпълни заповедта, последният е правил преценка дали има или не къде да живее отстранения от жилището съпруг и така не е изпълнил заповедта. По този начин е нарушил служебните си задължения, които му вменяват задължение да изпълни заповедта. Така е обезсмислил и целта на съдебното решение и неговото изпълнение. Не са законосъобразни доводите по касационната жалба, че заповедта е и решението на съда са немотивирани и последното е необосновано. Съдът е изложил убедителни мотиви, съобразени и с горепосочените факти. В тази връзка ирелевантно за спора е обстоятелството, дали лицето, спрямо което е била издадена заповедта за незабавна защита е било оправдано, за което е представен препис от решение по внахд № 103/2011 г. на Русенския окръжен съд, тъй като целта на издадената заповед е нейното незабавно изпълнение, а не преценка на виновността на лицето, по отношение на което е издадена същата, от страна на полицейските органи. Предвид на изложеното, оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Касационният ответник не е претендирал разноски за настоящата инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъждани в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение