Решение № 12739 от 22.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 342/2018 г.

Решение № 12739 от 22.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 342/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. З., гражданин на Иран, чрез адв. П. Петков срещу Решение № 6956 от 22.11.2017 г., постановено по адм. д. № 10562/2017 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на М. З. срещу Решение № 16191 от 29.08.2017 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), съдържащо отказ на чужденеца да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ангажира доказателства във връзка с дискриминираното и подложено на гонения и нечовешко отношение [вероизповедание] малцинство, към което се числи и съпругата на жалбоподателя. Излага доводи, че не би могъл да встъпи в брак с жена от [вероизповедание] малцинство, без основателен страх за неговия живот и здраве, както и тези на съпругата му при връщането му в страната му на произход. По изложените в касационната жалба доводи касаторът иска отмяна на обжалвания съдебен акт, отмяна на обжалваното с първоинстанционната жалба административно решение и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Редовно призован за съдебно заседание, М. З. се явява лично и с адвокат П. Петков, който поддържа касационната жалба, ангажира доказателства, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по съображения, подробно изложени в жалбата, в писмени бележки и устно – в хода по същество. Ответникът, председателят на Държавна агенция за бежанците, редовно призован, се представлява от юриск. Чолаков, който оспорва касационната жалба, представя справка за актуалното положение в страната на произход на чужденеца, а по същество твърди правилност на съдебния акт по съображения, подробно развити устно – в хода по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на проверка пред първоинстанционния съд е Решение № 16191 от 29.08.2017 г., издадено от председателя на ДАБ, с което на М. З. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат и след обсъждане на събраните по делото доказателства, АССГ е приел, че оспореното пред него решение на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, при спазване на установената от закона писмена форма и административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на закона и приложимите материалноправни разпоредби. Предвид това е направил извод за законосъобразност на атакувания пред него административен акт. Според първоинстанционния съд правилно административният орган е отказал да предостави на М. З. статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Приел е, че М. З. не е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Съдът е заключил, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, тъй като съгласно информацията, дадена в двете актуални справки, на територията на Иран не е налице въоръжен международен или вътрешен конфликт, като ограниченията спрямо някои граждански свободи не обосновават наличие на реална опасност от посегателства върху личността на жалбоподателя при евентуалното му завръщане в страната по произход. Съдът е заключил, че спрямо М. З. не са били предприети действията, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ нито от държавата, нито от определена групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Съдът е установил, че жалбоподателят изобщо не е бил обект на посегателства или насилие, напуснал е легално Иран, като по време на престоя си в България многократно е посещавал иранското посолство в София и дори е успял да удължи срока на международния си паспорт. Във връзка с това съдът е извел извод, че жалбоподателят не би бил заплашен от преследване от страна на властите при завръщане в родината си. Съдът е приел, че жалбоподателят не отговаря и на условията за субсидиарна международна закрила по чл. 9, т. 1, 2 и 3 ЗУБ. Съдът е посочил, че не са налице и предпоставките за предоставяне на чужденеца на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, тъй като оспорващият не твърди член на семейството му да има предоставена международна закрила в Република България. В подкрепа на доводите си, съдът е посочил, че М. З. не обоснова молбата си към властите на Република България с каквито и да е причини от хуманитарно естество. Изводите му не се променят и от обстоятелството, че в хода на съдебното производство, на 30.10.2017 г. жалбоподателят е сключил граждански брак със З. А. Съдът е заключил, че без действителна нужда от субсидиарна закрила на което и да е от основанията за прилагане на този допълнителен режим на международна закрила, непредоставянето й на този кандидат не противоречи на материалноправните разпоредби, които я регламентират. Съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отразило се и на съответствието на съдебния акт на материалноправните разпоредби. В решението на първоинстанционния съд липсва действително обсъждане на представеното за първи път в съдебното производство удостоверение за сключен граждански брак между жалбоподателя и З. А. и отражението на този факт върху молбата му за закрила. Неправилно е прието, че това новонастъпило обстоятелство не променя изводите на съда относно липсата на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. В конкретния случай първоинстанционният съд, въз основа на информацията, с която е разполагал във връзка с удостоверението за граждански брак, е следвало да приложи разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК. Съгласно същата установяването на нови факти от значение за делото след издаване на административния акт се преценява към момента на приключване на устните състезания. Тези нови факти могат да са юридически или нормативни. В настоящия случай е налице удостоверение за граждански брак, като този факт е настъпил след издаване на решението на административния орган и преди приключване на устните състезания по делото пред първоинстанционния съд, поради което съдът при решаване на правния спор е следвало да го отчете и съобрази по аргумент от разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК. Горният извод се налага от обстоятелството, че в производството по предоставяне на бежански и хуманитарен статут следва да бъдат преценени всички относими факти, свързани с личното положение на чужденеца до датата на постановяване на съответния акт – административен акт или съдебно решение по контрол върху административни акт. В тази връзка липсват и доказателства относно твърденията, че З. А. е част от [вероизповедание] малцинство, както и че същата има вече предоставен статут / бежански и/ или хуманитарен/ в Швеция. Настоящият състав счита, че удостоверението за граждански брак, макар представено за първи път пред АССГ, е релевантно обстоятелство по спорния въпрос и следва да бъде преценено от административния орган при новото произнасяне по молбата за международна закрила наред с ангажирането на доказателства относно религиозната принадлежност на съпругата на М. З. Отделно от гореизложеното пред касационната инстанция за първи път са представени в надлежен превод следните документи: кръщелно свидетелство, удостоверяващо промяната на религията и принадлежността на М. З. към [църква] църква; удостоверение на М. З. във връзка с присъствието му по време на богослужения в църквата и изучаването на библията, както и декларация от [вероизповедание] църква [наименование] в полза на жалбоподателя в уверение на обстоятелството, че редовно посещава богослуженията и показва посвещение към [вероизповедание] ценности. Касационната инстанция обаче следва да осъществява контрол за правилност върху изводите на съда от фактическа и правна страна, а не да формира такива за първи път на база новонаведени факти и новоизнесени твърдения, тъй като по този начин би лишила страната от една инстанция по фактите и правото. Поради това не е възможно настоящият състав да се произнесе по съществото на спора въз основа на тези нови писмени доказателства и за първи път да направи фактически установявания въз основа на тях. Тези нови писмени доказателства съдържат нови фактически обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид при новото разглеждане на преписката и да бъдат преценени от административния орган с оглед изключителната му компетентност по ЗУБ. Като съобрази изложено, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Отменено следва да бъде и оспореното пред АССГ административно решение, а делото като преписка следва да бъде върнато на председателя на ДАБ за ново произнасяне при съобразяване на новоизнесените факти и обстоятелства и представените след постановяване на административния акт писмени доказателства. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение