Решение № 8336 от 6.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7677/2015 г.
ВАСIII отделение06.07.2016 г.докладчик Искра Александрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 224/8.05.2015 г., постановено от П. административен съд по адм. д. № 142/2015 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8336 от 6.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7677/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. С. Д. против решение № 224/8.05.2015 г., постановено от П. административен съд по адм. д. № 142/2015 г. С обжалваното решение е отхвърлена исковата молба на Р. Д. против Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" с пр. осн. чл. 1 от ЗОДОВ и цена на иска 500 лева, с която претендира обезщетение за вреди, причинени за периода от 19.07.2014 г. до 4.09.2014 г. и ищецът е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК-необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които са съществени. Ответникът - Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Р. С. Д. е предявил пред първоинстанционния съд иск за заплащане на неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, притеснение и главоболие от невъзможността да изпълнява договорните си задължения, които са в резултат на отказа на ответника да впише ищеца до 19.07.2014 г. в списъка на техническите специалисти към разрешение № 1327, обективиран в писмо № 42-04-22-288/17.07.2014 г. Съдът, постановил обжалваното решение е установил следната фактическа обстановка по делото: ищецът е бил вписан като технически специалист в списъка към разрешение № 982/08 г. за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадено на "Т. Ю. Ф. И." ЕООД, но не е фигурирал в списъка със специалистите към разрешение № 1327/19.11.2013 г., издадено на същото дружество. Със заявление от 18.06.2014 г. "Т. Ю. Ф. И." ЕООД е поискало отписване на Р. Д. от списъка към разрешение № 982, а със заявление от същата дата, дружеството е поискало вписването на това лице в списъка към разрешение № 1327. Във връзка с подаденото заявление за вписване на Р. Д., дружеството е уведомено с писмо от агенцията от 17.07.2014 г., че следва да се направят някои уточнения, както и да се представи свидетелство за съдимост на лицето, след което искането ще бъде удовлетворено. На 6.08.2014 г. ищецът е представил на Агенцията свидетелството за съдимост, а на 5.09.14 г. дружеството е направило пред Агенцията уточненията, които са изискани. На същата дата 5.09.14 г. Агенцията е издала административния акт - променен е списъка към издаденото разрешение № 1327 чрез включването на ищеца в него. Установено е от съда, че ищецът е обжалвал пред съда, мълчалив отказ на Агенцията да се произнесе по заявлението за вписването му в списъка към разрешение № 1327, като жалба срещу мълчаливия отказ е подадена и от дружеството. Впоследствие ищецът е обжалвал и писмото от Агенцията, с което на дружеството са дадени указания за отстраняване на нередовностите по заявлението му. С влязло в сила определение, съдът е прекратил производството в частта по жалбите срещу писмото. Съдът е отхвърлил иска по ЗОДОВ, приемайки, че не е налице първият елемент от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ, а именно твърдяното от ищеца фактическо бездействие на Агенцията за вписването му в списъка на техническите специалисти към разрешение № 1327. За да достигне до този извод, съдът е анализирал приложимите разпоредби от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Съдът е посочил, че според регламентацията в тази наредба, изменението на разрешението за извършване на технически прегледи става при спазването на определена процедура и представянето на определени удостоверителни документи. За конкретния случай е било необходимо представянето на документи, регламентирани в чл. 18, ал. 1, т. 5 от Наредбата, част от които в случая не са били представени със заявлението. Съдът е приел, че органът е действал законосъобразно, изпращайки уведомление до заявителя на промяната за констатираните нередовности по заявлението му, като в деня в който е отстранена и последната нередовност вписването е извършено. Решението на административния съд е правилно. От приложимата нормативна уредба следва изводът, че промени в списъка на техническите специалисти към издадено разрешение за извършване на технически прегледи на ППС могат да се правят като се следва определена процедура, завършваща с издаването на нарочен административен акт от компетентния орган. Следователно промяната в списъка на техническите специалисти към дадено разрешение за извършване на технически прегледи на ППС е резултат от издаден административен акт, поради което неиздаването му, не може да се квалифицира като фактическо бездействие по смисъла на чл. 256 АПК. В този смисъл, основателен е изводът на административния съд, че не е установен първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразен акт, в случая незаконосъобразно фактическо бездействие на компетентния административен орган. От друга страна, както правилно е посочено от административния съд, вписването на ищеца в списъка на техническите специалисти към разрешение № 1327/19.11.2013 г., издадено на "Т. Ю. Ф. И." ЕООД е направено своевременно, веднага след като всички недостатъци по заявлението на дружеството да отстранени. Решението като правилно следва да се потвърди. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд