Решение № 12848 от 15.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5596/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение 437 от 10.03.2021 г. на Административен съд Благоевград, постановено по адм. дело 396 по описа за 2020 г., с което е отменен издадения от него Акт за установяване на публично държавно вземане 47/3/312/0928/3/01/04/01 с изх. 01-2600/6429 от 18.02.2020 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че независимо от липсата на спор между страните досежно релевантните факти и обстоятелства, първоинстанционният съд е формирал грешни правни изводи относно приложението на чл. 27, ал.6 ЗПЗП. Подчертава, че не са съобразени преходните разпоредби на §12, ал.1 ПЗР ЗПЗП и §4, ал.3 ДР ЗУСЕСИФ. Сочи, че производството е открито преди изтичането на петгодишния мониторингов период, поради което попада в изключенията по §12, ал.1 ПЗР ЗПЗП. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи и претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу оспорения АУПДВ, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба Ами Вет СТ ООД, гр. Сандански, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор и в о.с.з. оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на първоинстанционното производство е законосъобразността на АУПДВ 47/3/312/0928/3/01/04/01 с изх. 01-2600/6429 от 18.02.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който на основание т. 4. 4, б. "б" и т.8.1 от договор 47/3/3120928 от 15.10.2014 г. и на основание чл. 46, ал. 1 и ал.2 от Наредба 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312" Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. на Ами Вет СТ ООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 59 347,02 лв. За да отмени оспорения АУПДВ първостепенният съд е приел от фактическа и правна страна следното: Ами Вет СТ ООД е ползвател по договор 47/3/120928 от 15.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 4.1 Прилагане на стратегии за местно развитие от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007 -2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, сключен на основание чл. 23, ал.4, т.2 от Наредба 23 от 18.10.2009г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Прилагане на стратегии за местно развитие и по мярка Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местни инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие, сключен с ДФ Земеделие. Предмет на договора е предоставянето от Фонда на ползвателя на безвъзмездна финансова помощ в размер на 59 697.02 лв., съгласно таблица на одобрените инвестиционни разходи за осъществяване на проект изграждане на къща за гости в с. Поленица. След изплащане на горепосочената сума, в периода 24.06 -28.06.2019 г. е извършена проверка на място, за резултатите от която е съставен контролен лист. В същия е отразено, че бенефициентът не е достигнал прогнозните нива на постъпленията, заложени в бизнес плана. Поради неизпълнение на финансовите показатели съгласно бизнес плана, с писмо от 23.10.2019г. ползвателят е уведомен, че се открива производство по издаването на процесния АУПДВ. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Според вещото лице за изследваните години реализираните приходи съставляват съответно 2.12%, 1.33%, 2.74% и 2.30 % спрямо залегналите в бизнес плана приходи. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, но при съществено нарушение на административно-производствените правила, неправилно приложение на материалния закон и несъобразяване с неговата цел. Подчертал е, че заложените в бизнес плана показатели са индикатори за изпълнението на определен проект и по аргумент от чл. 27, ал.6 ЗПЗП дължимостта на подлежащата на възстановяване финансова помощ е следвало да се установи с решение за налагане на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ. По тези съображения е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ и е отменил същия. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г./, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1- 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Според ал. 7 на чл. 27 ЗПЗП, също в сила от 28.06.2019 г., дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ ДОПК/. В своята практика ВАС многократно е посочвал, че показателите на бизнес плана са индикатори. В този смисъла са и мотивите на решение 13796/06.11.2020 г. по адм. дело 12488/2019 г. на ВАС, VII отд., съгласно които "индикаторът е нещо, което или чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект. Проектът се одобрява при точно определени параметри инвестиционно намерение, което включва структура, стойност, източници на финансиране, място на извършване на инвестицията, както и анализ на приходите и разходите след реализация на инвестиционния проект. В случая административният орган се е позовал на неизпълнение на задължението на ползвателя да изпълни заложените в бизнес плана финансови показатели. Това основание обаче се субсумира в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, поради което административният орган, на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП е следвало да издаде решение за финансова корекция. Систематичното и граматично тълкуване на посочената норма сочи, че тя не предоставя на компетентния орган възможност за избор кой акт да издаде, ако прецени, че фактите по спора могат да бъдат подведени както под материално правното основание на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, така и под същото материалноправно основание в съответната наредба по реда на която е сключен договора. Хипотезите на издаване на АУПДВ по реда на ДОПК са в съотношение не на алтернативност, а на евентуалност от липсата на основания за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕСИФ. Този извод следва и от дефиницията на "нередност" по чл. 2, т. 36 и т. 38 от Регламент / ЕС/ 1303/2013 г., съгласно която това е всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. В унисон с горното мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗПЗП сочат, че съдебната практика е показала необходимост от прецизиране и разграничаване на нарушенията, които водят до издаването на решения за налагане на финансова корекция и такива, които са основание за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. От разпоредбите на чл. 63, пар. 1 и пар. 2 от Регламент 1306/2013 се налага изводът, че основанията за възстановяване на финансова помощ от страна на бенефициентите по ПРСР не се ограничават единствено до нарушенията, представляващи нередности, водещи до налагане на финансови корекции, посочени в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, а могат да включват и други задължения за бенефициентите, произтичащи от секторното законодателство. Заключението, че на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неизпълнение на одобрени финансови показатели, заложени в бизнес плана, е следвало да се установи с издаването на решение за корекция по реда на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, не се променя и от разпоредбата на § 12, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г. Същият предвижда, че започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките и подмерките за периода 2007-2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014-2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. В случая договорът е сключен на 15.10.2014 г., а мониторинговият период за него е пет години, считано от датата на сключването му. Същият е изтекъл на 15.10.2019 г., към която дата не е започнало процесното административно производство. Първото процесуално действие по него е извършено на 23.10.2019г., т.е. след изтичането на мониторинговия период, с оглед на което нормата на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП е неприложима. Релевантна е влязлата в сила на 28.06.2019 г. нова разпоредба на чл. 27, ал. 6 на ЗУСЕСИФ, която при липсата на преходна норма, определя процесуалния ред и материално правните основания, въз основа на които следва да се извърши финансова корекция. Друго не следва и от чл. 75, ал. 2 ЗУСЕСИФ, изм. ДВ, бр. 85/2017 г., съгласно който след окончателното плащане по проект неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Визираната законова норма не изключва приложимостта на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ, бр. 51/2019 г./, тъй като от тълкуването й съобразно чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове във връзка с другите алинеи на същия законов текст следва, че под "извършване" на финансова корекция се разбира "изпълнение" в смисъл на възстановяване на средствата от съответния бенефициент, а не "установяване" по смисъла на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. Като не е съобразил това, а е издал процесния АУПДВ след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. и по - конкретно при действието на чл. 27, ал. 6, който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕСИФ, органът е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, представляващо основание за незаконосъобразност и отмяна на оспорения АУПДВ. Така формираният краен извод не се разколебава от обстоятелството, че към датата на сключване на процесния договор за подпомагане ЗУСЕСИФ не е бил в сила. Релевантен е приложимият към датата на издаване на оспорения акт процесуален ред и именно при тази преценка следва да се съобрази, че показателите на бизнес плана са индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ. Предвид гореизложеното, като е отменил обжалвания АУПДВ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производства разноски, възлизащи на сумата от 2500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение