Решение № 2188 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 587/2021 г.

Решение № 2188 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 587/2021 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 237 – чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за отмяна на влязло в сила решение № 7611 от 4.12.2019 г. по адм. дело № 6618/2019 г. по описа на Административен съд София - град, частично отменено с решение № 12138 от 30.09.2020 г. по адм. дело № 3568/2020 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение. Навеждат се доводи за наличие на основания за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК. Молителят твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, които са от съществено значение за делото и които при решаването му не са били известни на страната - решение от 22.12.2010 г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз (СЕС). Наличието на основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК молителят обосновава с постановеното друго решение - № 5064/27.07.2018 г. по адм. д. № 6455/2017 г. на АССГ, отменено с решение № 1349/31.01.2019 г. по адм. д. № 12433/2018 г. на ВАС, трето отделение. Твърди, че са налице множество решения, с които по различен начин са разрешени идентични случаи. Иска се да бъде допусната отмяна на влезлия в сила съдебен акт на основание чл. 239, т. 1 от АПК и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ, алтернативно претендира отмяна на решението на основание чл. 239, т. 4 във вр. с чл. 244, ал. 2 от АПК. В проведено открито съдебно заседание на 4.02.2021 г., процесуалният представител на молителя претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност досежно претендираните от ответника разноски. Ответникът по искането за отмяна – "Електроразпределение Север" АД, редовно призован, чрез адв. Димитрова в съдебно заседание от 4.02.2021 г., оспорва искането като неоснователно. Претендира присъждане на разноски. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК, поради което е процесуално допустимо. С оглед събраните доказателства, Върховния административен съд намира за установено от фактическа следното: С решение № 7611 от 4.12.2019 г. по адм. дело № 6618/2019 г. по описа на Административен съд София - град, , Комисия за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД - гр. Варна сумата от 1356 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващо адвокатско възнаграждение по НАХД № 685/2015 г. по описа на РС-Велико Търново във връзка с отмененото наказателно постановление № НП - 362 от 17.12.2014 г. на председателя на КЕВР, ведно със законната лихва, считано от 11.01.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението и сумата от 1356, 00 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по кнахд № 10400/1015 г. па описа на АС Велико Търново, във връзка с отменено НП № 362/17.12.14 г. както и разноски в размер на 553, 81 лв. разноски пред АССГ. Така постановения съдебен акт е отменен частично с решение № 12138/30.09.2020 г. по адм. дело № 3568/2020 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение, като със същото решение е отменено и определение № 804 от 30.01.20 г., по адм. дело № 6618/2019 г. по описа на Административен съд – София – град. С цитираното в молбата за отмяна решение от 22.12.2010 г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз (СЕС), съдът се е произнесъл по преюдициално запитване за тълкуване на принципа на ефективност, за да се изясни дали този принцип допуска предоставяне на правна помощ на юридически лица. При така установеното от фактическа страна настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира искането за отмяна за неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Трайна и последователна е практиката на Върховния административен съд, че за разлика от хипотезата на чл. 239, т. 6 от АПК, съгласно която решение на ЕСПЧ, в което е установено нарушение на ЕКПЧ, може да представлява основание за отмяна, решение на Съда на Европейския съюз, постановено в производство по чл. 267 от ДФЕС, с което се извършва тълкуване на разпоредба от правото на ЕС, не представлява изрично основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. В този смисъл e трайната практика на ВАС. Разширително тълкуване на основанията за отмяна и включване на основание, свързано с практика на СЕС, създадена по реда на чл. 267 от ДФЕС, би противоречало на принципа на стабилитета на съдебния акт. Във всички случаи решенията на СЕС по преюдициални запитвания могат да бъдат съобразени при формиране на волята на съда при разрешаването на правния спор. Тези актове на СЕС обаче не могат да бъдат взети предвид в производството по чл. 237 и сл. АПК и да обосноват отмяна на влезли в сила решения, тъй като по този извънреден ред не се осъществява контрол върху тълкуването и прилагането на материалния закон. Отделно от това, следва да се има предвид, че новите обстоятелства от съществено значение за делото следва да не са били известни на страната. Решенията на СЕС по отправени преюдициални въпроси са източник на правото и подлежат на публикуване. Съобразно чл. 92 от процедурния правилник на СЕС съобщение, съдържащо датата и диспозитива на решенията и определенията на Съда, с които се слага край на производството, се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и от този момент, съобразно доктрината и съдебната практика, за третите лица се счита, че е изпълнена презумпцията за узнаване на решението. Цитираното решение на СЕС е публикувано в бр. C 55/19.02.2011 г. в Официален вестник на ЕС, поради което именно от този момент решението следва да се счита за узнато от третите лица. Ето защо, не може да се приеме, че решението на СЕС попада в хипотезата на новооткрито обстоятелство. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че цитираното решение на СЕС не покрива предмета на спора пред националния съд. Същото разглежда възможността за предоставяне на правна помощ на юридическо лице, което не може да заплати дължимите разноски по водене на дело и да си осигури процесуално представителство под формата на правна помощ, какъвто не е настоящият случай. С оглед изложеното, искането за отмяна на решенията на основание чл. 239, т. 1 АПК, е неоснователно и следва да се отхвърли. Неоснователно е и искането за отмяна с правно основание чл. 239, т. 4 АПК. За да е налице основанието за отмяна по този текст, следва да е налице идентичност на страните и на предмета на спора. Молителят е посочил, че с решение № 5064/27.07.2018 г. по адм. дело № 6455/2017 г. на АССГ, КЕВР е бил осъден да заплати на – "Електроразпределение Север" АД сумата от 1356 лв. с ДДС, представляващи разноски за процесуално представителство за обжалване на НП № НП-202/30.01.2015 г. С решение № 1349/31.01.2019 г. по адм. дело № 12433/2018 г. на ВАС, трето отделение, съдът е отменил решението на АССГ и е приел, че не са налице причинени имуществени вреди. Решенията, които са цитирани в молбата за отмяна, обаче не попадат в хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК, тъй като не противоречат на решението, чиято отмяна се иска. Същите касаят постановяване на съдебен акт по идентичен случай, но свързан с отмяната на друго наказателно постановление – НП № 202/30.01.2015 г., предвид което не е налице идентитет на спорния предмет. Противоречие между две съдебни решения има тогава, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното право. Предметът на спора се предявява от страните, а отмяната на № НП-362/17.12.2014 г. (свързано с главния предмет на влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска) не е било свързано с предмета на иска по адм. дело № 6618/2019 г. на АССГ, което се цитира в молбата за отмяна. В този смисъл при идентични факти са Решение № 14765/30.11.2020 г., постановено по адм. д. № 11245/20 г., Решение № 12345/7.10.2020 г. по адм. д. № 8080/20 г., Решение № 14941/03.12.2020 г., по адм. д. № 10701/20 г. на петчленни състави на ВАС. Останалите доводи в искането касаят приложението на материалния закон и не следва да се обсъждат в производството по глава XIV от АПК. В полза на ответника следва да се присъди претендираното адвокатско възнаграждение, платимо от Комисия за енергийно и водно регулиране на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК което е претендирано в размер близък до минималния и не следва да се редуцира допълнително с оглед направеното възражение за прекомерност. Предвид на изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия