Решение № 1690 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11949/2020 г.

Решение № 1690 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11949/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ). Образувано е по касационна жалба на И. Христов от гр. Монтана против Решение № 377/25.08.2020 г., постановено по адм. д. № 176/2020 г. по описа на Административен съд – Монтана, с което е отхвърлена жалбата му срещу против Решение № Р-ЦУ-25/23.03.2020 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, с което е установен конфликт на интереси по отношение на И. Христов и на основание чл. 171, ал. 2 от ЗПКОНПИ му е наложена глоба в размер на 1 000 лева за осъществен конфликт на интереси по чл. 52 от Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 58 от ЗПКОНПИ, в качеството му на главен инспектор по приходите в ТД на НАП- Велико Търново, ИРМ- Монтана и в това му качество като лице, заемащо публична длъжност по смисъла на § 2 от ДР на ЗПКОНПИ. В жалбата и в съдебно заседание по делото пълномощникът адв. Аврамова релевира доводи и аргументи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подчертава, че производството по издаването на процесното решение се е провело по анонимен сигнал, което е процесуално нарушение от категорията на съществените такива, което е самостоятелно основание за отмяна на същото. Отбелязва, че е нарушена нормата на чл. 35 от АПК, тъй като в производството по издаване на решението на органа не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, който факт не е обсъден от съда в оспореното съдебно решение. Освен това, според касатора, не е налице конфликт на интереси, тъй като не са налице две от трите кумулативно изискуеми предпоставки. Иска обжалваното съдебно решение да бъде отменено като неправилно, претендирайки и разноски. Ответникът по касация – изпълнителният директор на Национална агенция за приходите /НАП/- гр. София, чрез процесуалния представител юриск. Джумалийски, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Развива подробни съображения в писмена защита в предоставения от съда срок. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба се явява неоснователна. С оспореното решение Административен съд – Монтана е отхвърлил жалбата на И. Христов срещу Решение № Р-ЦУ-25/23.03.2020 г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите- гр. София. Въз основа на събраните по делото доказателства в производството пред Административен съд - Монтана е установена следната фактическа обстановка: В Министерство на финансите по електронен път е подаден анонимен сигнал с вх. № 94-00-771/23.02.2019 г., в който се излагат данни за конфликт на интереси на И. Христов по см. на чл. 52 от ЗПКОНПИ. Сигналът е препратен на НАП, а с доклад от 4.12.2019 г. на ръководителя на инспектората при Национална агенция по приходите е дадено становище до изпълнителния директор на НАП, че сигналът следва да бъде оставен без разглеждане като недопустим. С Доклад № 93-00-6164/23.12.2019 г., ръководителят на инспектората при НАП е уведомил изп. директор на НАП, че след извършен анализ на информация са налице предположения, че по отношение на И. Христов са налице основания да се приеме наличие на конфликт на интереси и е дадено предложение за образуване на административно производство по установяването му. Със Заповед №З-ЦУ-1974/23.12.2019 г. на изпълнителния директор на НАП е образувано административно производство за установяване на конфликт на интереси на лицето, чийто срок е удължен предвид големия обем на информация. Комисията, която е назначена със Заповед № З-ЦУ-1974/23.12.2019 г. на изп. директор на НАП, е уведомила И. Христов за извършената проверка, като видно от Протокол за извършени действия при проверка на инспекторат № 1974-1/28.02.2020 г. го е запознала със събраните доказателства и му е представила възможност да ангажира становище и доказателства. Комисията е изготвила Становище № М-24-04-70#3/18.03.2020 г., с което подробно е изложила съображения за установяване на извършено от Христов нарушение на чл. 58 от ЗПКОНПИ, а именно: в качеството си на орган по приходите, И. Христов е извършил контролни производства на две дружества, които счетоводно се обслужват от неговата съпруга- Б. Кирилова- Христова, а именно: "ЕНРИС" ЕООД и "ГЛО БРОКЕР" ЕООД. На 23.03.2020 г. е издадено и Решение № Р-ЦУ-25/23.03.2020 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите. В решението е посочено и обстоятелството, че И. Христов не си е направил самоотвод по отношение на двете дружества, като в периода на контролните производства той е участвал в подготовката, обсъждането, приемането и издаването на актовете, с които са приключени проверките. При двете контролни производства са налице кумулативните предпоставки: длъжностно лице на НАП, което в качеството си на орган по приходите е упражнило властническо правомощие в хода на възложените му производство, при наличие на частен интерес, с което е поставил по съмнение безпристрастното и обективно изпълнение на служебните задължения. Независимо, че служителят е уведомил прекия си ръководител за обстоятелствата, свързани със счетоводното обслужване на двете дружества, то това не води до избягване наличието на конфликт на интереси. С приетото решение се: 1/установява конфликт на интереси по отношение на И. Христов- главен инспектор по приходите в сектор "Проверки", ТД на НАП- Велико Търново, ИРМ- Монтана и в това качество лице, заемащо публична длъжност по смисъла на § 2 от ДР на ЗПКОНПИ за това, че е участвало в контролните производства на търговските дружества "ЕНРИС" ЕООД и "ГЛО БРОКЕР" ЕООД, в подготовката, обсъждането и издаването на АПВ №П-04001218111821 от 29.06.2018 г. и Протокол № П-040001218181575-073-001 от 15.01.2019 г. в частен интерес на свързано с него лице- Б. Кирилова- Христова, в нарушение на чл. 58 от ЗПКОНПИ и 2/налага, на основание чл. 171, ал. 2 от ЗПКОНПИ, глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева на И. Христов за осъществен конфликт на интереси по чл. 52 от ЗПКОНПИ, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 58 от ЗПКОНПИ, в качеството му на главен инспектор по приходите в ТД на НАП- Велико Търново, ИРМ- Монтана и в това му качество лице, заемащо публична длъжност по смисъла н а § 2 от ДР на ЗПКОНПИ. Първоинстанционният съд е счел, че оспореното решение е прието от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и съдържа необходимите реквизити, а в хода на административното производство от страна на КПКОНПИ са спазени регламентираните административнопроизводствени правила. Правилно е приложен и материалният закон. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационният довод за необоснованост се преценява като неоснователен. Първоинстанционният съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и на доводите на страните, постановил е решението си при изяснена фактическа обстановка и е подвел фактите под вярната правна квалификация. Формираното вътрешно убеждение не се отклонява от правилата на формалната и правната логика, а фактическите и правните изводи на съда не са опорочени от грешки и превратно тълкуване в насоки, които не са нормирани от закона. Неоснователни са и доводите на касатора, че е извършено съществено процесуално нарушение от органа, тъй като същият бил разпоредил извършването на проверка с резолюция" Да се извърши проверка въз основа на данните в сигнала за името на нарушителя" върху доклада от 4.12.2019 г., което съдът не отчел като производство, проведено по анонимен сигнал. Следва да се подчертае, че в изпълнение на разпореждането, с Доклад № 93-006164 от 23.12.2019 г., ръководителят на инспектората на НАП е уведомил изпълнителния директор, че след извършен анализ на информацията са налице предположения, че по отношение на И. Христов са налице основания да се приеме наличие на конфликт на интереси и е дадено предложение за образуване на административно производство по установяването му. В изпълнение на правомощието по чл. 18, т. 2 от Наредба за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване конфликт на интереси /НОРИПДУКИ/, изпълнителният директор на НАП, като орган по назначаването, е издал Заповед № ЗЦУ-1974/23.12.2019 г., с която е образувал административното производство по установяване на конфликт на интереси. Ето защо не е налице нарушение на закона, тъй като производството е образувано служебно, а анонимният сигнал е бил приет за недопустим. Оспореният административен акт е издаден в предвидената от чл. 26, ал. 2 от НОРИПДУКИ форма и съдържа необходимите реквизити, които са предвидени при издаването му, като на оспорващия е предоставена възможност да представи становище/възражение/ по случая и да ангажира доказателства, т. е. правото му на защита не е накърнено. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗПКОНПИ, конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Разпоредбата на § 2, ал. 1, т. 1 от ДР ЗПКОНПИ регламентира, че глава осма от ЗПКОНПИ се прилага и по отношение на служителите в администрацията на органите на изпълнителната власт, както е в конкретния случай. Фактическият състав на конфликта на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ във вр. с § 2, ал. 1, т. 1 ДР ЗПКОНПИ, изисква кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки, а именно: лице, което заема длъжност в органите на изпълнителната власт, частен интерес на това лице по см. на чл. 53, във вр. с чл. 54 от ЗПКОНПИ и възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето, заемащо тази длъжност, или на задължението му по служба. Конфликт на интереси е налице тогава, когато лицето, заемащо публична длъжност е упражнило правомощията си в съответствие с материалноправните предпоставки за тяхното прилагане, но това е станало в негов или на свързано с него лице интерес, тъй като конфликтът на интереси се обективира не в резултата – придобита облага, а във възможността частният интерес да повлияе на обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията. В своите решения Върховният административен съд нееднократно, при тълкуване на разпоредбите на закона е посочвал, че законодателят не изисква дори доказване на обстоятелството дали в действителност и как упражнените властнически правомощия са повлияни от установения частен интерес. Конфликт на интереси е налице, ако съответният частен интерес на лицето, заемащо публична длъжност или на свързаното с него лице, е във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия. За съставомерността на деянието по чл. 52 от ЗПКОНПИ е достатъчно да е налице формално нарушение на посочената разпоредба, водещо до съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности. Не е необходимо да бъде доказано резултатно деяние с реални негативни последици. Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице, заемащо публична длъжност, би могло да повлияе в частен интерес, като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответното учреждение, ведомство и пр. В този смисъл неоснователни се явяват всички касаторови възражения за смисъла, целта и резултатите на проведените контролни производства от органите по приходите, в това число от И. Христов по отношение на двете търговски дружества. Принципната законова цел е предотвратяването на съмнения, че лицата, заемащи публични длъжности, осъществяват правомощията си на база на лични и роднински отношения, а не на база законоустановените критерии (Решение № 12130/30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2277/2020 г., VI отд., Решение № 17114 от 13.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9250/2019 г., VІ отд., Решение № 115 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1439/2015 г., VII отд., Решение № 6945 от 23.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1791/2014 г., VII отд. и мн. др.). За избягване и преодоляване потенциалната възможност лицето, заемащо публична длъжност, да бъде поставено в ситуация, в която упражняването на правомощията му да бъде повлияно от частен интерес, е въведена забраната за действие в такива ситуации- лицето, заемащо публична длъжност, няма право да извършва дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията си. Поведението на жалбоподателя, настоящ касатор, правилно е квалифицирано от органа като наличие на частен интерес. От събраните доказателства в административното производство е установено, че резултатите от контролните производства са приключили благоприятно и в полза на търговските дружества, като са налице основания за избягване реализирането на административнонаказателна санкция и дерегистрация по ЗДДДС, които се характеризират като неблагоприятни събития спрямо търговските дружества и физическото лице/съпругата, явяващи се свързани задължени лица с главен инспектор по приходите И. Христов. Горните фактически и правни съображения водят до извод за издаване на оспореното решение от изпълнителния директор на НАП в съответствие с материалния закон и неговата цел. Като е отхвърлил жалбата срещу оспорения акт, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,