Решение № 5529 от 14.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9118/2014 г.

Решение № 5529 от 14.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9118/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив срещу решение № 1290/21.05.2014 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2917 по описа за 2012 г., с което е отменен ревизионен акт № 131201869/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив относно отказаното на "ИЛМА ИЛ" ООД право на приспадане на данъчен кредит в размер 127 788.69 лева и определената закъснителна лихва в размер 22 318.05 лева. Касаторът инвокира трите категории касационни основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи опущения на съда при преценката на доказателствата с последица лаконичност и вътрешно противоречие на мотивите му. Настоява, че са ценени само част от доказателствените източници, без да се възприемат противоречията в обясненията на доставчика и получателя за транспорта на големите количества соев шрот. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването на РА, а алтернативно отмяна на решението в частта за разноските и възлагането им на жалбоподателя в първоинстанционното производство заради несвоевременното представяне на доказателства. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "ИЛМА ИЛ" ООД, чрез повереника си адв. Русков, отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт са установени в тежест на "ИЛМА ИЛ" ООД задължения за ДДС в общ размер 134 479.10 лева и за закъснителна лихва в общ размер 22 318.05 лева заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит ДЗЛ в общ размер 137 788.69 лева, упражнено в данъчни периоди от м. 04.2009 г. до м. 01.2011 г. по 43 фактури, издадени от "Дипекс - ДП" ЕООД с предмет на доставките соев шрот. Утежняващият административен акт е мотивиран с доводи за липса на реалност на доставките по фактурите, за които касаторът е упражнил право на данъчен кредит. Според органите по приходите доставчикът не е декларирал ВОП на соев шрот от Гърция и не е доказано прехвърлянето на собствеността върху такава стока от предходните доставчици "Сторекс 98" ЕООД и "Ореол 2003" ЕООД на прекия доставчик по правилата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Търсена е информационна следа за превозването на големите количества родово определени вещи. В тази връзка е възприето противоречие в обясненията на управителите на доставчика и на получателя за отговорния за транспорта стопански субект. Обсъдени са сключените договори между прекия и предходните доставчици и издадените от последните фактури за доставка на соев шрот с приложени към тях стокови разписки, но не са прието за убедителни заради недоказан транспорт от предходните към прекия доставчик и от него към РЛ. Установено е, че доставчикът притежава лиценз за международен автомобилен транспорт, но соченото в пътните листове превозно средство марка ДАФ с рег. № СА 0530 НВ и ремарке с марка Шмиц и рег. № С 6486 ЕР са предмет на договор за наем с непосочена година на сключване, като ремаркето е предоставено и по договор с експлоатационен лизинг от друг субект. В същото време собственик на товарния автомобил бил друг търговец, който не потвърждава предоставянето му на наемодателя или на РЛ. Пътните листове са отнесени към извършена от "Дипекс - ДП" ЕООД транспортна услуга на "Ипекс - ДП" ООД по негова ВОД до Гърция, а не установяват ВОП от Гърция. Органите по приходите са се позовали на разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 6, чл. 9 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Заключението им е, че данъкът е начислен неправомерно от доставчика. За да отмени РА, съдът е приел, че с представените в ревизионното и в съдебното производство експедиционни бележки, стокови и складови разписки и приемо-предавателни протоколи установяват фактическото предаване на спорните стоки. Установен е фактът на плащането и последващата реализация на стоката за производство на фураж, от който се изхранват кокошки носачки, а снесените от тях яйца се продават. Решението съдържа и доказателствен извод за транспортиране на стоките. Първостепенният съд е възложил на ответника разноските по производството, извършени от жалбоподателя в размер 4 870 лева. Голяма част от мотивите на съдебния акт описват процесуалните действия на органите по приходите в ревизионното производство; значителна част от обема им е отделена на представяне на практика на Съда по преюдициални въпроси, свързани с ДДС, както и на дефиниране на предпоставките за правото на приспадане на данъчен кредит. Собствените фактически изводи на съда са ограничени до възсъздаване на заключенията на основната и допълнителната ССЕ /втората половина на стр. 3 от решението/. За доказателствени източници на релевантния за правото на приспадане на данъчен кредит факт на преминаване на правото на собственост върху стоката са ценени вече посочените експедиционни бележки, стокови и складови разписки и приемо-предавателни протоколи, както и индицията на последващата им реализация. Решението е неправилно. Основателни са касационните оплаквания за допуснати при постановяването на оспореното решение съществени нарушения на процесуални правила. Решението на АС Пловдив не съдържа преценка на доказателствата, констатации по фактите и правни изводи по спора за съществуването на правото на данъчен кредит. Преценката на доказателствата предполага обсъждане на доказателствените средства за определяне на доказателствената им стойност. В резултат на тази оценъчна дейност съдът следва да определи кои факти приема за доказани, т.е. да извърши фактически констатации. Отнасяйки тези констатации към хипотезата на съответната материалноправна норма да формира правни изводи относно съществуването на спорното право/задължение - вж. чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Не представлява оценка на доказателствените източници описанието на процесуалната дейност на органите по приходите, нито обобщението във връзка със заключенията на ССЕ. Вън от горното, следва да се има предвид, че с арг. от чл. 68, ал. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно публично право на ДЗЛ с насрещен субект приходната администрация. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени /арг. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. По дефиницията на съюзното право /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/ доставка на стоки е придобиването от получателя на правото да се разпорежда фактически с материалната вещ като собственик. Доставката на стоки не е обвързана със способите за прехвърляне на правото на собственост по националното право на съответната държава-членка /така решението на СЕС по дело С-78/12/. Част от административната преписка са редица писмени доказателствени средства, приобщени към нея за разколебаване на убеждаващото въздействие на представените за установяване на доставките. Органите по приходите не са страни по доставките и при историческото доказване за установяването им възприемат създадените и оставени от страните информационни следи. Нито в извънсъдебната, нито в съдебната фази на производството частните свидетелстващи документи, каквито са експедиционните бележки и разписките, не притежават материална доказателствена сила. Доказателствената им стойност се определя при съпоставка с другите доказателствени източници, за да се формира вътрешното убеждение на съда за правнозначимите факти /вж. чл. 12 от ГПК/. Съдът не е обсъдил обясненията на управителите на доставчика и на получателя за осъществяването на транспорта, а превозването на стоката е от съществено значение за придобиването от получателя на правото да се разпорежда фактически с нея като собственик, доколкото не се твърди и установява държането на вещите да е осъществявано от доставчика на мястото на предаването им. Липсва отговор и на фактическия довод за обвързване на транспорта по релацията България-Гърция не с ВОП на прекия доставчик, а с предоставена от него превозна услуга на друг търговец по ВОД към Гърция. Не е заявен фактически извод и за средството за превоза при наличните доказателствени средства за право на собственост, наемно и лизингово правоотношение с предмет товарен автомобил и ремарке, които според ответника в първоинстанционното производство са нееднозначни. Без всички относими доказателствени източници да са обсъдени и да е преценена доказателствената им стойност, е заявено от съда кои факти приема за установени. Това опорочава правораздавателната дейност за привързване на правни последици към установените факти - чл. 235, ал. 2 от ГПК. Средството за преодоляване на възприетите опущения на първостепенния съд е отмяната на постановеното от него решение /чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК/ и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС Пловдив. В контекста на горните разяснения новото първоинстанционно производство следва да започне от стадия на съдебното дирене, за да се даде възможност на страните да съобразят процесуалното си поведение с правилата на доказателствената тежест и с очакванията към съдържанието на заключителния съдебен акт по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК. Ако се разколебае убеждаващото въздействие на преките писмени доказателствени средства за предаването на стоките е дължим фактически извод за осъществяването на доставките въобще. При позиция на съда за извършване на доставките, но без да е доказано несъмнено доставчик да е издателят на фактурите, е дължимо изследването на добросъвестността на получателя - т.е. наличие или отсъствие у него на представи за сделката като част от данъчна измама. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение