Решение № 2159 от 22.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11548/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Чапалова против решение 5858 от 09.10.2023 г., постановено по адм. дело 6882/2023 г. по описа на Административен съд София- град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед САГ23-РА-30-333/31.05.2023 г., издадена от главния архитект на Столична община. Жалбоподателката поддържа, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли съдебният акт да бъде отменен и да се постанови ново решение по същество, с който заповедта на главния архитект на Столична община да бъде отменена или евентуално след отмяната делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът главен архитект на Столична община оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна: Решението на Административен съд София град е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводстените правила. В този смисъл са мотивите на съдебния акт, които настоящата инстанция споделя съгласно чл.221, ал. 2 АПК. В съответствие със закона и обосновани от доказателствата са и изводите на решаващия съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед, издадена от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие с доказателствата първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е тераса с отворена към нея врата във фасадата на жилищна сграда, изградена в ПИ с идентификатор 68134.703.421, УПИ XVI-421, кв. 70 по плана на гр. София. Терасата е изпълнена от стоманобетонова конструкция, покрита с настилка от гранитогрес. Разположена е на височина около 1,30 м. от прилежащия терен върху две колони в предната част с размери 0.20м/ 0.20 м. Строежът е с размери 1,40м./2,39м. и дебелина на пода, заедно с настилката около 0,24 м. Строежът е от пета категория и е изграден след 2017 г. без разрешение за строеж и одобрен проект. При тези факти, установени от представените писмени доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза, първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Нареденият за премахване обект, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от пета категория, за чието изграждане е необходимо одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж. Този извод следва от конструктивните характеристики на обекта и от предназначението му. В случая строителни книжа не са представени, поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. Като изграден след 2017 г., строежът не попада във времевия обхват на разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ и не може да се определи като търпим. Ето защо същият подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Възражението на касатора, че терасата представлява преместваем обект и не подлежи на премахване по реда, посочен в заповедта, е неоснователно. Разпоредбите на чл. 56, ал. 1, чл. 57, ал.1 ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, очертават кръга на преместваемите обекти, като въвеждат като критерии конструктивните характеристики и предназначението на обектите. В случая терасата, предмет на заповедта за премахване, няма характеристиките на преместваем обект, както в конструктивно отношение, така и с оглед на предназначението, тъй като не се използва за увеселителни, търговски или други обслужващи дейности, а за задоволяване на лични нужди. Доводът, че годината на изграждане на строежа е неправилно установена, също е неоснователен. Времето на строителството е определено след анализ на събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза, прието като неоспорено от страните, според което към 1996г. жилището на първия етаж не е имало северна тераса, както и че такава не се предвижда с одобрения на 10.03.2017 г. проект и издаденото въз основа на него разрешение за строеж 10/ 27.03.2017 г. Освен това твърдения в друг смисъл пред първоинстанционния съд не са направени и доказателства, опровергаващи констатациите на вещото лице, не са ангажирани от жалбоподателката. Разрешението за строеж и одобреният към него инвестиционен проект не са предмет на контрол в настоящото производство, поради което доводите, свързани с липсата на основания за изменение на инвестиционния проект преди издаване на разрешението за строеж не следва да бъдат обсъждани. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като при условията на чл. 171, ал. 5 АПК на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си. Доказателства за изясняване на спора от фактическа страна са допуснати и служебно (определение от 21.07.2023 г.). Решението е постановено след обсъждане на представените доказателства и доводите на страните. Възраженията на жалбоподателката също са разгледани от съда и при проявената от страната процесуална пасивност, правилно са приети за неоснователни с оглед липсата на доказателства, които да ги подкрепят или такива, които да опровергават изложеното в административния акт. Съдебният акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК и в него са изложени съображения по всички релевантни за спора обстоятелства, както и в подкрепа на направените от съда правни изводи. Ето защо доводите на касационната жалбоподателка за липса на мотиви са неоснователни. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е обоснован и постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и обстоятелството, че ответникът по касационната жалба се представлява от юрисконсулт и на основание на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационната жалбоподателка следва да бъде осъден да заплати на Столична община, в чиято структура е органът, издал оспорения административен акт, сумата 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,