Решение № 4691 от 29.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13422/2017 г.

Решение № 4691 от 29.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13422/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главен експерт в дирекция "Електронно правосъдие и регистри", специализирана администрация в Министерство на правосъдието, чрез процесуален представител юрисконсулт Кирилова против решение № 5592 от 6.10.2017 г., постановено по адм. дело № 5979/2017 г. по описа на Административен съд София град. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на закона и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и присъждане на разноски по делото, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Г. Илиев в писмена молба взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и се явява допустима. Производството пред Административен съд София град се е развило по жалбата на Г. Илиев против отказ на главен експерт в дирекция "Електронно правосъдие и регистри", специализирана администрация в Министерство на правосъдието, да удостовери със заверка "Апостил" представено за такава пълномощно. С обжалваното решение административният съд е отменил обжалвания отказ като е приел, че е издаден от компетентен орган, обективиран е в писмена форма, но в противоречие с относимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. В обжалваното решение е налице надлежно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за незаконосъобразност на оспорения пред него отказ. Несъгласието на страната с този извод съда не основава необоснованост на решението. Не е налице твърдяната от касационния жалбоподател неправилност на обжалваното решение, основана на приложението на разпоредбите на чл. 37 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 590, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Отправеното до административния орган искане е за извършване на процедура по чл. 3, § 1 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове (Конвенцията) – за удостоверяване истинността на подписа, на качеството, в което е действало лицето, подписало документа, и при необходимост достоверността на печата или марката, поставени върху документа, чрез прилагането на описаното в чл. 4 удостоверение от компетентния за това орган на държавата, от която произхожда документът. На компетентния орган по смисъла на Конвенцията не са вменени правомощия да извършва преценка на съдържанието на акта. съответно в случая начина по който представения му такъв е следвало да бъде заверен от нотариус. Както правилно е прието и от първоинстанционния съд, като противоречаща на Конвенцията разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от Вътрешните правила за дейността на дирекция "Електронно правосъдие и регистри", въвеждаща такова изискване е неприложима. Действително чл. 37, пр. 2 ЗЗД изисква при упълномощаване за извършване на разпоредителни сделки с вещни права върху недвижим имот нотариално удостоверяване, не само на подписа на упълномощителя, а и на съдържанието на пълномощното, при това - извършени едновременно. Преценката относно самоличността и дееспособността на упълномощителя и неговата действителна воля се дължи обаче от нотариуса при изпълнение на предоставените му удостоверителни функции - чл. 589 и чл. 590 ГПК и разпоредбите, към които те препращат. Тя не подлежи на контрол от административния орган в производството по удостоверяване истинността на подписа, качеството, в което е действало лицето, подписало документа, и при необходимост автентичността на печата или марката, поставени върху документа. Предвид гореизложеното обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение