Решение № 7299 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11021/2011 г.

Решение № 7299 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11021/2011 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/. Образувано е по касационна жалба от Началника на Митница Столична, чрез процесуален представител, срещу решение № 3026/20.06.2011 г., постановено по адм. дело № 8597/2010 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено решение № 9600-0581/14.10.2010 г. на началника на същата митница, установяващо нова митническа стойност за внос на стоки от Турция от "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД - гр. София по ЕАД № 10BG005808Н011550/04.10.2010 г. само върху стоки по позиции 6, 8, 9, 12, 14, 15, 17, 18, 21, 28, 29, 32, 33, 34, 39, 41, 44, 45, 46, 58, 64, 71, 73, 74, 75, 79, 86, 90, 103 и 105, и определящо публично държавно вземане в размер на 6171.62 лв., представляващо ДДС за доплащане, ведно със законната лихва върху него, считано от датата на възникване на задължението до окончателното му погасяване. Касаторът твърди, че обжалваното решение на Административен съд София - град е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че оспореният административен акт е мотивиран и отговаря на останалите изискванията за форма, като при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и правилно е приложен материалния закон. Излага подробни съображения във връзка с релевираните касационни пороци и моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначално предявената жалба. Ответникът по касационната жалба "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД, гр. София, чрез процесуален представител, в депозирано писмено становище оспорва същата като неоснователна. В пледоарията си по съществото на спора моли съда да остави в сила първоинстанционното решение, ведно с присъждане на осъществените в настоящото производство разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява подробно мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и въведените с нея отменителни касационни основания съобразно чл. 218, ал. 1 и чл. 220 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е решение № 9600-0581/14.10.2010 г. на Началника на Митница Столична, с което е установена нова митническа стойност за внос на стоки от Турция от "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД - гр. София по ЕАД № 10BG005808Н011550/04.10.2010 г. само върху стоки по позиции 6, 8, 9, 12, 14, 15, 17, 18, 21, 28, 29, 32, 33, 34, 39, 41, 44, 45, 46, 58, 64, 71, 73, 74, 75, 79, 86, 90, 103 и 105, както и е определено публично държавно вземане в размер на 6171.62 лв., представляващо ДДС за доплащане, ведно със законната лихва върху него, считано от датата на възникване на задължението до окончателното му погасяване. За да отмени същото, първоинстанционният съд е приел за установено следното: Между е било безспорно, че на 04.10.2010 г. "Глобъл транс лоджистик" ООД е осъществило внос от Турция на стоки по ЕАД № 10BG005808H011550, поставени под режим "свободно обръщение - крайно потребление". При извършена частична митническа проверка от отдел "МРР" на Агенция "Митници" били съставени Протокол за проверка № 665/04.10.2010 г. и № 671/05.10.2010 г., съобразно които са взети мостри за отдел "Тарифна политика" относно точно тарифно класиране и определяне на митническата стойност на процесните стоки. След осъществен преглед на представените документи и мостри, както и след извършен анализ на елементите за определяне на митническата стойност по реда на чл. 29 от МК на ЕС, в становище на отдел "Тарифна политика" е прието, че декларираната митническа стойност е занижена. Предложено е определянето на нова МС на стоките на основание чл. 30, ал. 2, б. "б" и б "в" от Регламент № 2913/1992 г. Това становище е изцяло възприето от Началника на Митница Столична, който с оспореното решение № 9600-0581 от 14.10.2010 г., на основание чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ във вр. с чл. 30, ал. 2, б. "б" и б "в" от Регламент 2913/92 г. и чл. 36, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗМ е определил нова митническа стойност на част от стоките по процесния ЕАД. След като е обсъдил представения като доказателство договор за международна покупко-продажба от 05.07.2010 г. между турския продавач и "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД - купувач, първоинстанционният съд е приел, че се касае за рамков договор за международна покупко-продажба, с определен срок на действие, за неопределени по вид и брой стоки на обща стойност до 5 000 000 лв., по който конкретните стоки се заявяват и договарят допълнително по всякакъв удобен за страните начин и се считат за окончателно приети с издаването на търговска фактура. Представената към процесния ЕАД фактура е ценена от съда, като е установено, че стойността съвпада с посочената в митническата декларация. Тези стоки са заплатени и включени в счетоводните документи на вносителя - дневник за покупките и е издадена стокова разписка за получаването им. При тази фактическа установеност, първоинстанционният съд е формирал извод, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като е немотивиран, издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Прието е, че не е налице основание за определяне на митническата стойност за внесените от Турция стоки по методите на чл. 30, § 2, б. "б" и "в" от Регламент № 2913/92 на Съвета относно създаването на Митническия кодекс на Общността. Настоящият касационен състав, след осъществената проверка на атакувания съдебен акт намира, че решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, не е налице необоснованост и правилно е приложен материалния закон. Първоинстанционният съд е извършил последователна проверка на основанията за законосъобразност на оспорения административен акт, в резултат на която правилно е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен митнически орган по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ - ръководителят на получаващото митническо учреждение, оправомощен да упражнява митнически надзор и контрол. В съответствие с приложимите разпоредби на чл. 29, § 1 и чл. 30 от Регламент /ЕИО/ № 2913/1992 г. на Съвета от 12.10.1002 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, публикуван на български език в Специалното издание на Официален вестник на 02.04.2007 г., административният съд е посочил, че при процесното решение е немотивирано и при издаването му неправилно е приложен материалния закон. Съгласно чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/1992 г., митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с нормите на чл. 32 и чл. 33, при условията, визирани в хипотезите на б. "а" до б " г". По аргумент от чл. 30, § 1 от Регламента, само когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 29, последователно приложение следва да намерят методите по б. "а" до " г", докато се стигне до първата от тях, по която въпросната стойност може да се определи. Според § 2, б."а", митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване. Според § 2, б."б", митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване. Според б. "в", митническата стойност е стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава в Общността най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки, на лица, които не са свързани с продавачите. Легалната дефиниция за понятието "идентични стоки" се съдържа в нормата на б. "в" от чл. 142, § 1 от Регламент № 2454/1993 г. /ЕО/ на Комисията за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/1992 г. на Съвета, според която това са тези стоки, които са произведени в същата страна и са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качество и репутация. Само в случай, че митническата стойност не може да се определи въз основа на договорната стойност на идентични стоки съгласно чл. 30, § 2, б. "а" от Регламент № 2913/1992 г., то приложение следва да намери разпоредбата на б. "б", визираща като база договорната стойност на сходни стоки. Според чл. 142, § 1, б. "г" от Регламент № 2454/1993 г., "подобни" /сходни/ са тези стоки, които са произведени в същата страна и независимо, че не са напълно еднакви, имат подобни характеристики и сходни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменими в търговско отношение. В случая, в оспореното решение на Началника на Митница Столична не се съдържат конкретни мотиви, обосноваващи извода за занижаване на декларираната митническа стойност и по-висока цена на внесените стоки. Неизлагането на конкретните съображения на органа не може да се преодолее с посочването единствено на конкретни ЕАД, послужили като база за сравнение и на разпечатката от митническата информационна система /МИС- III-А/. При липсата на уточнение въз основа на кои стоки по цитираните ЕАД и на базата на какви техни характеристики е прието, че те не са идентични с процесните, респективно - че са "сходни стоки", то правилен е формираният от първоинстанционния съд извод, че издаденото решение е немотивирано. В него не е конкретизирана и установената единична цена, по която се продава в Общността най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки по смисъла на чл. 30, § 2, б. "в" от Регламент № 2913/1992 г., който също е посочен като правно основание за издаване на административния акт. Настоящият състав напълно споделя извода на административния съд, че в случая не са били налице предпоставките да се изключи приложението на чл. 29 от Регламент № 2913/1992 г. при определяне на митническата стойност на внесените стоки, поради което при издаване на оспореното решение Началникът на Митница Столична неправилно е приложил материалния закон. При установеност на подлежащата на плащане и реално платената цена, методите за определяне на МОС по реда на чл. 30 от Регламент № 2913/1992 г. са неприложими. В тази връзка неоснователен е доводът на касатора за неустановеност на извършено редовно плащане по приложената фактура и обусловеността на конкретната сделка от условия и съображения, които не могат да се остойностят, респ. - изключват приложението на чл. 29 от МК. Сключеният между страните договор не притежава характеристиките на договор за необезпечен търговски кредит с разсрочени плащания. Основанието и предметът му сочат, че се касае за договор за търговска продажба, който предвижда цените да се договарят за всяка конкретна пратка. В частност, те са установени от приложените фактура, износна митническа декларация, дневник за покупките за съответния данъчен период, месечно извлечение оборотна ведомост сметка 401 - доставчици и еднократен кредитен превод /суифт/, ведно с извадка от "разплащателна сметка във валута". Всички те, ценени в съвкупност, доказват размера на договорната стойност на внесените стоки, поради което определянето на МОС по реда на чл. 30 от Регламент № 2913/1992 г. е осъществено в нарушение на материалния закон. Ето защо, като е достигнал до идентичен краен правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 150 /сто и петдесет/ лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,