Решение № 4746 от 4.5.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от А. Стоянов в качеството му на ЕТ А. Иванов 88 , чрез процесуален представител адв. Х. Василева, срещу решение 452/01.11.2022 г., постановено по адм. дело 307/2022 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 12/311/01319/3/01/04/02 с изх. 01-6500/8449 от 14.03.2022 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие . В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на оспорения съдебен акт като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения, че съдът не е изяснил понятието нередност и приложимата дефиниция, спрямо която ще извършва проверката на оспорения административен акт. Счита, че в случая липсва кумулативното наличие на елементите от сложния фактически състав на нередността, като мотивите на съда са ограничени до установяването на реализираните приходи от подпомаганата дейност на ЕТ и неизпълнението на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост за период от 3 пълни финансови години. Сочи, че по делото не е установено негативното финансово отражение на нарушението върху общия бюджет на европейските общности и в частност средствата от ЕСИФ, което е задължителен елемент от фактическия състав на нередността. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на нов по съществото на спора за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на А. Стоянов, действащ в качеството му на ЕТ А. Иванов 88 , против решение 12/311/01319/3/01/04/02 с изх. 01-6500/8449 от 14.03.2022 г., издадено на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 29/11.08.2008 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и &4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ и решение по адм. дело 5382/2021 г. на ВАС, издадено от Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" РА, с което на основание чл. 3, ал 1 от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП е наложена окончателна финансова корекция в размер на 165 752, 61 лева. От фактическа страна е установено, че между ДФЗ и ЕТ А. Иванов 88 е сключен договор 12/311/01319/23.10.2014 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по Мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 2013 година по проект " Развитие на интегриран селски туризъм, чрез изграждане на къща за гости в [населено място], общ. Бойчиновци . Според договора фондът предоставя на бенефициера безвъзмездна финансова помощ по посочената мярка, представляваща 70 % от одобрените и реално извършени разходи от ползвателя, за изпълнение на одобрен проект 12/311/01319 от 31.05.2013 г. Размерът на разходите, за които е кандидатствано, е бил 238 005, 09 лева, одобрените за финансиране разходи били 236 854, 45 лева, размера на частно финансиране било 72 206, 98 лв., а одобрената субсидия била в размер на 165 798, 11 лева, от които 132 638, 488 лева от ЕЗФРСР и 33 159, 622 лева от Националния бюджет. Бил подписан и анекс І към договора на 20.04.2015 г. между страните, който касаел промяна в одобрената безвъзмездна финансова помощ, която вкл. и междинно плащане в размер 64468, 59 лв. съгласно таблица за одобрените разходи по проекта. На 17.06.2015 г. е бил подписан и анекс ІІ към договора с приета нова Таблица за одобрените инвестиционни разходи по проекта. Изплатената сума по сключения договор е била в размер на 165 752, 61 лв. Със Заповед 03-РД/2079 от 17.06.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и Заповед 373855 от 17.06.2019 г. е било разпоредено извършването на проверка на място след плащане в периода 24 до 30.06.2019 г. за изпълнение на условията по договора. За резултатите от нея бил съставен контролен лист като било установено, че не са изпълнени договорни и нормативни задължения както следва: 1) реално изпълнение на приходната част от одобрения към Договор 12/311/01319 от 23.10.2014 г. бизнес план средно за три пълни финансови години -2016 г., 2017 г. и 2018 г. е едва 7,45% от заложените приходи; 2) не е изпълнено залегналото в бизнес плана разкриване на две работни места. Това е определено като неизпълнение на т. 4.12 и т. 4.18 от договор 04/311/00814 от 06.10.2014г. като на основание т. 4.4, б. б и т. 8.1 от договора, чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба 30/11.08.2008г. и т. 30 от Правилата, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило над една финансова година, ще следва санкция в размер на 100% от предоставената финансова помощ по договора, с определен размер на задължението 165 752, 61 лв., като поради погасяване на сумата от 3263, 03 лева общо дължимата сума за възстановяване е определена на 162 489, 58 лева. от получената субсидия. Производството по налагане на финансова корекция е било образувано след като с решение 12896 от 16.12.2021 г., постановено по адм. дело 5382/2021 г. по описа на ВАС, е отменено решението на АС Монтана, с което е бил потвърден Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 23/311/00720/3/01/04/01 с изх. 01-6500/8449#3 от 13.08.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, поправен с решение за поправяне на очевидна фактическа грешка 23/311/01319/3/01/04/02, с изх. 01-6500/8449 от 02.10.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с който не едноличния търговец е определена за възстановяване безвъзмездна финансова помощ в размер на 165 752, 61 лв. С писмо с изх. 01-6500/8443 от 12.01.2022 г. бенефициерът е уведомен, че на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ ДФЗ открива производство по налагане на финансова корекция, в хода на което ЕТ А. Иванов 88 е депозирал писмени възражения по всяка една от направените констатации. При така развилото се административно производство е последвало издаване на оспореното решение 12/311/01319/3/01/04/02 с изх. 01-6500/8449 от 14.03.2022 г на изпълнителния директор на ДФЗ, в което е прието, че при извършена проверка на място в периода 24.06.2019 г. 30.06.2019 г. и допълнителни административни проверки е установено изпълнение на бизнес плана средно аритметично за 3 (три) пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) в размер на 7,45 % от заложените приходи, като конкретните стойности са потвърдени от съдебно-счетоводна експертиза, допусната и кредитирана по адм.д. 307/2022 г. по описа на Административен съд Монтана. Посочено е още, че в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план е заложено разкриването на 2 (две) работни места, както следва - 1 бр. обслужващ, производствен персонал и 1 бр. управленски персонал. Административният орган е изложил, че в конкретния случай за проверения период три пълни финансови години 2016, 2017 и 2018 г. е налично осигуряване само на управителя, като не е назначаван производствен персонал, съответно процентът на изпълнение, респ. неизпълнение е 50%. С процесното решение изпълнителният директор на ДФЗ е приел, че е налице хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ и на основание чл. 46, ал.1 и ал. 2, вр. с чл. 16, ал. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г. за неизпълнение на т. 4.12 и т. 4.18 от договор 04/311/00814 от 06.10.2014г. на основание т. 4.4, и т. 8.1 от договора и чл. 3, ал. 1 от Правилата е поискано възстановяване на цялата изплатената безвъзмездна финансова помощ, съгласно т. 30 от "Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. От правна страна е прието, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма по чл. 59 ал. 2 от АПК и не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Прието е за неоснователно възражението на жалбоподателя, че след изтичане на мониторинговия период по сключения между бенефициера и ДФЗ договор административният орган е лишен от правомощия за издаване на акт от категорията на процесния. По наведените твърдения за изтекла давност, административния съд е счел, че не е изтекла предвидената в чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95 четиригодишна давност, тъй като в случаи като настоящия на продължаваща или повторно извършена нередност, срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена и именно в рамките на този четиригодишен срок от извършване на нередността компетентният орган може да определи финансова корекция. За неоснователно е прието и възражението за нарушение на процесуалните правила от органа, като съдът посочил, че няма пречка констатациите от извършената проверка на място през 2019 г. и от извършените допълнителни административни проверки от ДФЗ РА, които констатации са били основание за образуване и провеждане на административното производство по издаването на отменения АУПДВ, да бъдат възприети и като основание за проведеното производство по реда на ЗУСЕСИФ. Съдът е обосновал и материалната законосъобразност на издаденото решение за налагане на финансова корекция. Според мотивите на решението констатирано изпълнение на одобрения бизнес план е за три последователни пълни финансови години от 2016 г. до 2018 г. включително, средно аритметично с размер от 7,45% от заложените приходи. Така изчисленият краен процент спрямо приходите в бизнес плана е преценен като неизпълнение, което правилно е квалифицирано като нарушение на т. 4. 12 и на т. 4. 18 от договор 12/311/01319/23.10.2014 г., задължаващи ползвателя да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и с таблицата за одобрените инвестиционни разходи, съответно - да спазва одобрения проект за срок от пет години от сключване на договора. Според съда за така констатираното неизпълнение се следва финансовата корекция съобразно т. 30 от Приложение към Раздел I "Общи положения" от Правилата в размер на 100 % от предоставената финансова помощ по договора. Съдът е констатирал и че е налице и неизпълнение на заложените одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост за период от три пълни финансови години, което представлява нарушение на поетите ангажименти и фиксираните с т. 4.18 от договор 12/311/01319/23.10.2014 г. и Наредба 30/11.08.2008 г. задължения. Налице било нарушение по смисъла на т. 8.1. от сключения договор във вр. с чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г., за което съобразно т. 18 и т. 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" от се следва санкция в размер на 100% от предоставената финансова помощ по договора. Решаващият извод на съда е законосъобразност на финансовата корекция поради допуснати нарушения на описаните разпоредби от европейското и от националното законодателство и от договора. При това правилно и в съответствие с чл. 3, ал. 1 от Правилата бил определен размерът на окончателната финансова корекция за сумата от 165 752, 61 лв. като вземане, което е най- голямо по размер. С оглед на тези доводи съдът е отхвърлил оспорването на решението за налагане на финансова корекция. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, като е анализирал приетите писмени доказателства в тяхната съвкупност. Според чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПСРС, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Съгласно ал. 9 на същата разпоредба, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Поради това правилно административният орган е приложил Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г. /обн. ДВ бр. 69/30.08.2019 г./, в съответствие с които е определен размера на дължимата за възстановяване финансова помощ за всяко констатирано неизпълнение на договора, както и окончателния размер на наложената с атакувания акт финансова корекция. Следва да се посочи, че в т. 30 от приложението към раздел I "Общи положения" от Правилата изрично е предвидено, че когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило над една финансова година, се налага възстановяване на финансовата помощ в размер на 100 % от предоставената финансова помощ. Обосновано е определен размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ, при съобразяване на чл. 3, ал. 1 от Правилата, като административният орган не е кумулирал двете суми, а приел за окончателен по-големия размер на задължението. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че в РФК липсват мотиви за сериозността на всяко от извършените нарушения. Според чл. 16, ал. 1, изр. първо от Наредбата, кандидатите представят бизнес план за разнообразяване на дейността по образец за период не по-малък от 5 години, а съгласно ал. 2 на същата норма бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. Предвид посочената нормативна уредба и клаузите на т. 4.12 и т. 4.18 от договор 12/311/01319/23.10.2014 г., безспорно установено за касационния жалбоподател е задължението да спазва одобрения бизнес план в продължение на 5 години от сключването на договора за предоставяне на финансовата помощ. Доказаното по делото изпълнение на бизнес плана по отношение на застъпените в него приходни показатели, изчислено от експерта по назначената по делото ССЕ като средно аритметично за трите проверявани финансови години е в размер на 5,97 %, което е дори по- малко от определения от административния орган размер 7,45 %, както и установеният един брой разкрито работно място. При тези данни обосновано е налагането на финансова корекция, в съответствие с чл. 27, ал. 6 и ал. 9 от ЗПЗП, във вр. чл. 3, ал. 1 от Правилата, както и с т. 18 и т. 30 от приложението към раздел I на Правилата и по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ. Освен това, с чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ /в приложимата редакция/ е предвидено, че финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за неизпълнение на одобрени индикатори. Противно на твърденията на касатора, застъпените показатели за приходи за процесните три финансови години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г., както и предвидените показатели за трудова заетост през тези години, представляват индикатори по смисъла на цитираната разпоредба на ЗУСЕСИФ. Следва да се подчертае и че в представения към заявлението за подпомагане бизнес-план едноличният търговец сам е определил съответните приходи, посредством които да докаже жизнеспособност и устойчивост на инвестицията и постигате на планираните с чл. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г. Стойностите на изпълнение на показателите/индикаторите, възприети от съда и подкрепени от експертизата, впрочем и неоспорени от страните, показват изпълнение на приходите много под 20 % за проверявания тригодишен период, което обстоятелство безспорно съставлява неизпълнение на одобрените индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ. Такова неизпълнение представлява и отклонението от посоченият в бизнес плана на заложения брой заети в дейността лица - 1 лице заето с управленска дейност и 1 лице с производствена дейност. Неоснователни са и доводите на касатора, че не установено наличието на фактическия състав на нередността. Констатациите на административния орган, обвързани с доказателствата по административната преписка, безспорно установяват, че допуснатото неизпълнение на договорни и нормативни задължения е във връзка с предоставената му по договора безвъзмездна финансова помощ по мярка, подкрепена от ЕЗФРСР. Трайно застъпено в практиката на Съда на Европейския съюз е схващането, че нарушение на правото на ЕС или на националното право, приложимо към подпомаганите от фондовете операции, представлява "нередност" ако има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитането на неоправдан разход в него, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово отражение. Всъщност е достатъчно да не може да се изключи възможността, както в конкретния случай, то да има отражение върху бюджета на съответния фонд /така в решение от 1.10.2020 г. по дело С-743/18, т. 66 и 67; решение от 06.12.2017 г. по дело С-408/16, т. 60 и 61, и др/. Дефиницията на нередност визира единствено нарушение на правото на Съюза Ето защо в случая непостигането на заявените приходи от дейността и разкриването на предвидения брой работни места представлява нередност, изразяваща се в нарушаване на поетите от бенефициера договорни и вменените му нормативни задължения. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба 30/2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2, РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или лихвата върху тях в изброените в разпоредбата конкретни случаи. Съгласно т.4.18 от договора ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. Оттук следва извода, че заложените в бизнес плана финансови показатели и брой работни места са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ на посочените правни основания. Останалите възражения на касатора преповтарят направените пред първоинстанционния съд, които са били подробно и мотивирано обсъдени в това производство. Изводите на съда се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция. Предвид изложеното, правилен е изводът на административния съд за законосъобразността на оспореното пред него решение за налагане на финансова корекция. При липсата на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да се определи като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,