Решение № 16272 от 27.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2469/2018 г.

Решение № 16272 от 27.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2469/2018 г., VII о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на ВПД началник група в сектор "Пътна полиция" /"ПП"/ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Варна срещу Решение № 2147/30.11.2017 г. постановено по административно дело номер 2614/2017 г. по описа на Административен съд Варна /АС - Варна/. С обжалваното решение съдът е отменил Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0819-002318/13.07.2017 г. издадена от впд началник - група в сектор "ПП" при ОД на МВР Варна. Касаторът – ВПД началник група в сектор "ПП" към ОД на МВР - Варна в касационната жалба излага съображения, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорват се изводите на съда, относно собствеността на моторно превозно средство /МПС/ и че между издадения акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ и заповедта за прилагане на принудителната административна мярка /ПАМ/ има разминаване относно собственика. Твърди, че заповедта съдържа мотиви, защо е наложена ПАМ със срок надвишаващ минималния предвиден в закона. Моли съдът да уважи жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – А. Михайлова не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно и обосновано и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд от фактическа страна е възприел фактическата обстановка описана в оспорения административен акт. Посочил е, че на 13.07.2017 г., около 15: 40 ч. в град Варна, по ул. "Петко Напетов" в посока към ул. "Кап. Райчо" до № 43 е спрян за проверка лек автомобил ДК [рег. номер на МПС], собственост на Михайлова, управляван от Д. Руменов от [населено място]. След справка в информационната система на МВР е установено, че водачът не е придобил правоспособност и не му е издавано свидетелство за управление на МПС. Предвид това на собственика на превозното средство управлявано от лицето, което не притежава свидетелство за управление, на основание чл. 171, т. 2 а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е била издадена обжалваната заповед. Съдът е посочил, че към административната преписка са приложени АУАН № 843300 от 13.07.2017 г. съставен срещу Д. Руменов за нарушение по чл. 104 а, чл. 137 а, ал. 1 и чл. 150 ЗДвП, докладна записка от дежурния патрул на 13.07.2017 г. на територията на I РУ на МВР – гр. Варна, Заповед № 365 з-184/17.01.2017 г. на директора на ОД на МВР гр. Варна, Заповед № 8121 з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач. От правна страна съдът приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за издаването си в достатъчно подробен вид. Посочил е, че неправилно е приложен материалния закон, тъй като в документите по преписката са налице противоречиви данни относно собствеността на превозното средство, спрямо което е наложена мярката. Съгласно обжалваната заповед същото било собственост на Михайлова, а в АУАН е посочено, че същото е на "Балкан тур" ЕООД – гр. Варна. Посочил е, че доказателства за установяване на собствеността не са представени от административния орган. Без наличието на безспорни доказателства, че именно Михайлова е собственик на автомобила, а не третото лице "Балкан тур" ЕООД заповедта се явява необоснована и издадена при неправилно приложение на материалния закон. Изложени са и съображения относно липсата според съда на мотиви за срока на налагане на мярката. Решението е неправилно. Съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Делото е останало неизяснено от фактическа страна. Съдът не е установил всички факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. Пред касационната инстанция, като доказателства относно собствеността на лек автомобил ДК [рег. номер на МПС] от страна на административния орган са представени: договор за покупко – продажба на МПС от 09.11.2016 г., справка за превозно средство рег. [рег. номер на МПС] и за регистрациите му. С оглед забраната за фактически установявания регламентирана в чл. 220 АПК, настоящата инстанция не би могла за първи път в касационното производство, въз основа на представените доказателства за извежда фактически установявания относно собственика на лек автомобил ДК [рег. номер на МПС] и въз основа на това да извежда правни изводи относно собствеността и противоречието между отразеното в АУАН и в Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0819-002318/13.07.2017 г. издадена от началник група в сектор "ПП" при ОД на МВР Варна. Съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е изпълнил задължението си по 171, ал. 4 АПК да укаже доказателствената тежест, която се носи от ответника и да му посочи обстоятелствата от значение за спора, за които не сочи доказателства. Предвид изложените съображения обжалваното решение, като неправилно, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото следва да се дадат на ответника изрични указания за доказателствената тежест, която носи и въз основа на представените доказателства в тази връзка да се постанови акт по съществото на спора. На основание чл. 226, ал. 3 АПК по искането за присъждане на разноски ще следва да се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение