Решение № 2093 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2625/2015 г.

Решение № 2093 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2625/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Костадинка Тодорова Станева против решение № 37 от 15.01.2015 г., постановено от Административния съд гр. Русе по адм. д. № 385/2014 г., с което е отхвърлена жалбата й против уведомително писмо № 02-180-6500/12.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Със същото решение жалбоподателката е осъдена да заплати на ДФ "Земеделие"-Разплащателна агенция, разноски по делото в размер на 700 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. От обстоятелствената част на жалбата може да се направи извод, че сочените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които са съществени и необоснованост на решението.

Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) не изразява становище по жалбата.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Пред административния съд е обжалвано уведомително писмо (УП) в частта, в която за 2013 г. са направени намаления в исканите от Костадинка Станева суми за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и Схемата за национално доплащане за площ (СНДП). Фактическите констатации и при двете схеми са едни и същи, а именно, че част, състояща се от 0,85ха от заявения БЗС № 39205-33-1-1 излиза извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", одобрен за кампания 2013 г. със Заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните.

От фактическа страна съдът е приел, че жалбоподателката е очертала за подпомагане един БЗС № 39205-33-1-1 в землището на с. Кошов с площ от 7.64 ха, като още при очертаване на БЗС при автоматичната проверка е установено, че над 0,05 дка от площта му излиза извън площите, подходящи за подпомагане.

Въз основа на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, съдът е приел, че при извършените кръстосани проверки в основата на които е заповедта на министъра на земеделието и храните за одобрения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" е установено, че 0,85 ха от въпросното БЗС попадат извън специализирания слой. Кредитирайки заключението съдът е приел също така, че въз основа на фотоинтерпретация се различават различни видове земно покритие и се определя, коя част от всеки физически блок отговаря на условията за подпомагане, като от приложената по делото ортофотокарта на процесното БЗС било видно, че в южната част се забелязват храсти, които са изключени от специализирания слой.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е постановен при спазване на материалноправните разпоредби.

Съдът е посочил, че съгласно чл. 16б-16г от Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол е въведен специален ред за определяне на допустимия за подпомагане слой, като жалбоподателят е пропуснал да обжалва заповедта на министъра на земеделието и храните в определения в наредбата срок, поради което по отношение на оспорващата, заповедта представлява влязъл в сила общ административен акт и констатациите на лицата проверявали на място чрез теренни проверки, не могат да се оспорят в производството по обжалване на УП.

Също така съдът е приел, че констатациите на СТЕ потвърждават процесното уведомително писмо.

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява, че в една част обжалваното съдебно решение е недопустимо, а в останалата е неправилно.

Видно от жалбата, с която е сезиран административния съд е, че жалбоподателката е искала частична отмяна на УП, а именно в частта относно направения частичен отказ за подпомагане. Вместо да се произнесе по законосъобразността на УП в обжалваната му част, съдът е отхвърлил жалбата срещу цялото УП, т. е и в частта, в която то не е било обжалвано. Именно в тази част решението е недопустима, тъй като съдът се е произнесъл, без да е налице жалба срещу УП в положителната му за жалбоподателката част. Решението в посочената част следва да се обезсили, а съдебното производство в същата част се прекрати.

В останалата част решението е неправилно, тъй като е резултат от необосновани изводи и неправилно приложение на материалния закон. От данните по делото се установява, че заявлението за подпомагане за 2013 г. е подадено от жалбоподателката на 21.03.2013 г. От съдържанието на заявлението се установява, че жалбоподателката е кандидатствала с един единствен БЗС едновременно по следните схеми и мерки за подпомагане - СЕПП, НДП и АЕП-биологично растениевъдство. Видно от Анекс-1 към Стандартен договор № BG -3431814.12.2012 г. за инспекция на биологична селскостопанска продукция, сключен между жалбоподателката и "Лакон" ООД е, че произвежданата селскостопанска продукция на процесния БЗС са орехи. Заповедта на министъра за одобряването на допустимия слой за подпомагане е от м. 02.2014 г. Видно от заповедта е, че в нея липсва изричен диспозитив относно площите, които не се включват в специализирания слой, както и мотиви, какви са конкретните причини, за изключването на тези площи от допустимия слой. Тоест, от заповедта на министъра по чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105/06 г., за отделните лица, чиито земи не са включени в специализирания слой не стават ясни причините за това. От друга страна, съгласно чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП, тази заповед определя допустимия слой в рамките на всеки физически блок, а не в рамките на БЗС. Определенията на тези понятия са дадени в т. 26 и 27 от ДР на ЗПЗП и те са както следва:

26. (Нова - ДВ, бр. 18 от 2006 г.) "Физически блок" е непрекъсната площ земя, ограничена от трайни топографски елементи.

27. (Нова - ДВ, бр. 18 от 2006 г.) "Блок на земеделското стопанство" е физически блок или част от него, регистриран в Системата за идентификация на земеделските парцели, притежаващ уникална идентификация и стопанисван от един земеделски стопанин.

От посочените определения следва, че ФБ може да е равен, но и по-голям като площ от БЗС и той може да включва няколко БЗС.

От друга страна, в областта на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз действат регламенти, чиито разпоредби се прилагат директно във всички държави-членки. Съгласно чл. 6, § 1, алинея 2 от Регламент № 1122/2009 г. максимално допустимата площ се определя за всеки референтен парцел. Определението за референтен парцел е дадено в т. 27 на чл. 2 от регламента и означава - географски разграничена площ, съдържаща уникална идентификация, регистрирана в ГИС в идентификационната система на държавата-членка. На това определение съответства определението за БЗС по националното право. Следователно, според изискването на регламента за целите на подпомагането по схемите за помощи, свързани с площ, максимално допустимата площ следва да се определи за всеки един БЗС, което не е направено със заповед № РД 09-840/02.12.2013 г. на министъра на земеделието и храните, тъй като както се посочи по-горе, с нея се определя допустимия за подпомагане слой в рамките на физически блок, който може да не съвпада с границите на даден БЗС.

Съгласно чл. 11а от ЗПЗП, Разплащателната агенция е органът, който приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и Общата политика по

рибарство. Тоест, в правомощието на РА е да извърши преценка за допустимост на подпомагането на земеделските стопани, в това число да прецени и максимално допустимата за подпомагане площ за конкретно заявените пред нея БЗС. Актът на РА е този, който евентуално би могъл да засегне конкретни права и/или интереси, тъй като в него следва да се намират констатациите за допустимост за подпомагането на конкретния/конкретните заявени БЗС.

По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като неправилен извода на административни съд, че по отношение на оспорващата заповедта за определяне на допустимия за подпомагане слой за 2013 г. е влязла в сила и констатациите на лицата, проверявали на място чрез теренни проверки, не могат да бъдат оспорени в производството по обжалване на УП.

В подкрепа на извода, че заповедта на министъра за определяне на допустимия за подпомагане слой за 2013 г. не е акт, обвързващ жалбоподателката е, че към датата на издаването й, ЗПЗП не е разписвал правомощие за министъра за издаването на заповед с такова съдържание, поради което тази заповед следва да се възприеме единствено като носител на информация, подпомагаща работата на РА при проверка на подадените заявления.

Необоснован и неправилен е и изводът на съда, че приетата по делото СТЕ потвърждава констатациите от процесното уведомително писмо. Приложима в конкретния случай е отменената към настоящия момент Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схемите за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища. Съгласно чл. 3 от посочената наредба, земеделските площи може да са обработваема земя, постоянни пасища, трайни насаждения, семейни градини, със смесено предназначение като комбинация от земеделски парцели, заети от обработваема земя, постоянни пасища и трайни насаждения.

От данните в административната преписка се установи, че е налице индиция, че БЗС, с който жалбоподателката е кандидатствала за подпомагане по СЕПП и НДП съдържа насаждения от орехи. В УП липсват мотиви като каква земеделска площ е квалифициран въпросният БЗС - обработваема земя, трайни насаждения или със смесено предназначение. В раздел III на посочената наредба се съдържат общи и специални условия за допустимост за подпомагане на земеделските площи, като в чл. 11 от този раздел са посочени изискванията за добро земеделско състояние на трайните насаждения. След като в УП не се сочи вида на земеделската площ няма как да се прецени от съда, кои са приложимите изисквания на Наредбата в конкретния случай. Липсата на мотиви по този въпрос затруднява и защитата на засегнатото от акта лице. Липсата на мотиви е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е достатъчно основание за отмяна на акта в обжалваната част и връщането му на органа за нова преценка в същата част. Резултатът от тази преценка следва да е точното посочване в УП на вида земеделска площ, приложимите разпоредби от наредбата и ясно формулирани от органа съображения относно спазването им.

По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав