Решение № 6579 от 1.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1759/2021 г.

Решение № 6579 от 1.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1759/2021 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на "Весеко – 55 – В. съдружие" ЕООД, подадена чрез адвокат П. В., против Решение № 942/23.11.2020 г., постановено по административно дело № 1124/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 1273/10.09.2019 г. на Кмета на Община Велинград, нареждаща премахване на незаконен строеж. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на заповедта. Оспорват се възприетите в решението правни изводи по приложението на § 16 ДР ЗУТ, като се твърди, че строежът е търпим; твърди се, че е преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ; сочат се допуснати съществени нарушения в хода на административното производство, които не били съобразени от съда. Ответната страна – Кмет на Община Велинград, чрез адвокат Д. С. оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмен отговор и становище, като моли съдебното решение да остане в сила, както и се присъдят сторените разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Пазарджик е заповед, с която на "Весеко – 55 – В. съдружие" ЕООД, в качеството на извършител е наредено да премахне строеж "Камина с изградени масивни плотове от страни с обща дължина 3, 40 м. на 0, 45 м., от запад допълнително изградена стена към камината с ширина 0, 14 м. на височина 1, 00 м. и стена с ширина на зида 0, 14 м. с дължина 3, 60 м. и с височина 1, 50 м. от към север до плота", находящ се в УПИ VI "За парк", в кв. 393 по регулационния план на гр. Велинград, който имот е публична общинска собственост. Строежът е квалифициран като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като е изграден без разрешение за строеж. Въз основа на приетите по делото доказателства, в това число и посредством заключения на вещи лица, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил проверка за законосъобразност на оспорената заповед. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и правилни. Установено е, че процесният обект представлява камина с обслужващо предназначение към сграда за обществено хранене, като неговите характеристики и размери в действителност съответстват на описанието в констативния акт и издадената въз основа на него заповед. Предвид вида и характеристиките на т. нар. "камина", правилно същата е определена от административния орган и от съда като строеж от шеста категория, тъй като не отговаря на изискванията за преместваем обект съгласно чл. 56, ал. 1 ЗУТ и § 5, т. 80 ДР ЗУТ, въпреки обратните твърдения в касационната жалба. Освен, че не попада сред обектите, които са посочени в първата разпоредба, представлява и строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, което автоматично изключва квалификацията й като преместваем обект. Не е спорно обстоятелството, че строежът е извършен преди 1989 г., без разрешение за строеж, в която връзка е един от основните спорове, свързани с неговата търпимост по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. В конкретния случая, правилно съдът е отрекъл приложението на тази норма, доколкото изграждането на такъв строеж е било недопустимо както по тогава действащите градоустройствени планове, така и по сега действащия, тъй като имотът е отреден за озеленяване и в него не се е предвиждало/предвижда застрояване на основни или второстепенни сгради. Неоснователни са доводите, развити в касационната жалба за допуснати съществени административнопроизводствени нарушения. Действително, първоначално производството е започнало срещу неизвестен извършител, тоест констативният акт не е съобщен на представител на "Весеко – 55 – В. съдружие" ЕООД. Но, в хода на административния процес е установен извършителя на строежа, съответно в заповедта, като нейн адресат е посочено дружеството, разполагащо с възможността да изложи и обоснове пред съда всичките си възражения срещу констатациите, посочени в акта по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ. В този смисъл, неоснователно е и следващото възражение на касационния жалбоподател, а именно, че заповедта била издадена срещу "неизвестен извършител". Дори да се приеме за недоказано по безспорен начин, че "Весеко – 55 – В. съдружие" ЕООД е извършител на строежа, както е посочено в разпоредителната част на заповедта, а е негов възложител/собственик, както е установил съдебният състав, това разминаване не е съществено. Като адресат на заповед за премахване на незаконен строеж може да бъде посочен неговият извършител, собственик или възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ, тъй като това са лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на строежа, съгласно чл. 225а, ал. 5 ЗУТ. Погрешното в случая определяне на качеството на оспорващото дружество като извършител, вместо като собственик на строежа, не се отразява негативно на законосъобразността на процесната заповед, тъй като административният орган разполага с оперативна самостоятелност да определи на кого от посочената категория лица да възложи задължението по премахване на констатирания незаконен строеж. С оглед на изложените мотиви, и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Община Велинград следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски, които са в доказан размер от 720 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,