Решение № 6195 от 10.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 192/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Виваком България ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Цариградско шосе 115 срещу Решение 1297 от 25.10.2024 г. на Административен съд София-област (АССО) по адм. дело 1098/2024 г.

С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение 238 от 15.08.2024 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с което на основание чл. 116 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) е отказано на Виваком България ЕАД (Виваком) изменение на т. 1 от Приложение 2 на Разрешение 01388 от 08.04.2009 г., изменено с Приложение 1 към Решение 208 от 23.06.2022 г. на КРС и допълнение на т. 3 от Приложение 2 на Разрешение 01388 от 08.04.2009 г., изменено с Приложение 1 към Решение 208 от 23.06.2022 г. на КРС

Касационният жалбоподател - Виваком България ЕАД счита, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Сочи, че отхвърлянето на аргументите на дружеството чрез бланкетна препратка на фактически констатации и правни изводи, направени в хода на предходни административни производства, с различен предмет, основание, цели и последици, се явява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Липсват мотиви на съда относно конкретните фактически положения и събраните по делото доказателства, в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК.

Твърди, че дружеството е било поставено от трето лице доставчик на оборудването, в обективна невъзможност да извърши преместването в срок от 26 дни. Съгласно мотивите на Определение 4400 от 26.04.2023 г. по адм.д. 599/2023 г. на ВАС, VII отд., едва след влизане в сила на изменението на Разрешение 01388 от 08.04.2009 г. може да се иска друго изменение на разрешението. Към момента на подаване на заявлението 22.07.2024 г., изменението и допълнението от 23.06.2022 г. на Разрешение 01388 от 08.04.2009 г. е влязло в сила. В заявлението си за изменение, Виваком изрично е посочило, че замяната на ползвания спектър в обхват 1800 MHz трябва да бъде извършена от доставчика на конкретното оборудване. Съгласно проведени разговори между Виваком и доставчика (за които КРС е уведомена), оптималният срок за такава замяна на спектър не следва да бъде по-кратък от 3 месеца. Виваком не е извършило и е било в обективна невъзможност самостоятелно да извърши преконфигурирането на клетките от мрежата с оглед ползването на нов спектър в същия обхват. КРС не е обсъдил тези факти, в нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК.

Съдът не е отчел и незаконосъобразния мотив на КРС, че таксите за изменение и допълнение на Разрешение 01388 от 08.04.2009 г. се дължат от датата на решението на КРС за изменение и допълнение, т.е. от 23.06.2022 г. КРС разполага с изрични доказателства, че предоставеният на Виваком допълнителен спектър не се е ползвал до 17.10.2022 г. (включително), т.е. са налице всички основания за изменение на разрешението в посока на заплащане на дължимата такса за реално ползване. Характерът на предоставените размествания на радиочестотни ленти и определения допълнителен спектър с Решение 208 от 23.06.2022 г. представляват служебно наложени задължения на Виваком и не могат да се третират аналогично като права на предприятието.

Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено.

Касаторът се представлява от юрисконсулт Б. Цветков.

Ответникът Комисията за регулиране на съобщенията излага становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор.

Прави искане съдът да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът се представлява от юрисконсулт П. Пенев.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Седмо отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

По делото е установено от фактическа страна, че

На 08.04.2009 г. на Виваком България ЕАД (с предишно наименование "Българска телекомуникационна компания" ЕАД) е издадено Разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс-радиочестотен спектър за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез мобилна наземна мрежа - GSМ 01388, изменено с 01388-009 от 11.02.2021 г., изменено и допълнено с 01388-010 от 23.06.2022 г., изменено с 01388-011 от 27.10.2022 г.

На 23.06.2022 г., с Решение 208 на КРС, е прието изменение и допълнение на Разрешение 01388 от 08.04.2009 г., с което на основание чл. 115, ал. 1, т. 3 и 4 и ал. 2 във вр. с чл. 113 ЗЕС, е извършено разместване на ползваните към настоящия момент честотни ленти с обхват 1800 МHz от "А1 България" ЕАД, "Йеттел България" ЕАД и "Виваком България" ЕАД, приети са и изменения в дължимите такси - еднократна и годишна такава за ползване на радиочестотния спектър за периода 23.06.2022 г. до 31.12.2022 г. КРС е разпоредила предварително изпълнение на решението.

Решение 208 от 23.06.2022 г. на КРС е оспорено от "Виваком България" ЕАД пред АССО, като по жалбата е образувано адм. дело 710/2022 г. Съставът на АССО е отменил решението на КРС.

С Решение 1139 от 31.01.2024 г. по адм. дело 2343/2023 г., ВАС е отменил решението на АССО и е отхвърлил жалбата на "Виваком България" ЕАД (с предишно наименование "Българска телекомуникационна компания" ЕАД) срещу Решение 208 от 23.06.2022 г. на КРС.

Административният орган е извършил проверка, обективирана в Констативен протокол (КП) С-ОК-122/05.09.2022 г., в който е посочено, че към 05.09.2022 г. дружеството не е усвоило и не е започнало да ползва радиочестотен спектър в лента 1855-1875 MHz. Извършена е и следваща проверка обективирана в КП С-МБ-020/13.09.2022 г., при която отново се установява, че от дружеството не са предприети действия по изпълнение на т. 7 от Приложение 1 към Разрешение 01388/08.04.2009 г., изменено и допълнено с Решение 208/2022 г. на КРС.

С Решение 314 от 15.09.2022 г. на КРС по отношение на дружеството са предприети принудителни административни мерки, на основание чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗЕС. Това решение не е оспорено от дружеството.

На 19.10.2022 г. "Виваком България" ЕАД е изпратило до КРС писмо, с което Комисията е уведомена, че считано от 18.10.2022 г. дружеството е изпълнило Решение 314 от 15.09.2022 год. на КРС и е приключило преместването в честотна лента 1760-1780 MHz и 1855-1875 MHz.

Производството по постановяване на оспорваното решение е започнало по Заявление, вх. 18-00-86/22.07.2024 г. от "Виваком България" ЕАД за изменение на Разрешение 01388/08.04.2009 г., като се измени т. 1 от Приложение 2 на Разрешение 01388/08.04.2009 г., изменено с Приложение 1 към Решение 208/23.06.2022 г. на КРС и да се посочи, че еднократната такса, която дружеството дължи на Комисията, се променя от 1 470 000 лв. на 1 230 000 лв. и да се допълни т. 3 от Приложение 2 на Разрешение 01388/08.04.2009 г., изменено с Приложение 1 към Решение 208/23.06.2022 г. на КРС, като се определи таксата дължима от дружеството за 2022 год., за периода от 18.10.2022 г. до 31.12.2022 г. в размер на 130 357.14 лв. Мотивът изложен в заявлението е, че по обективни причини не е ползвана честотната лента, поради което се иска и заплащането на по - нисък размер на дължимите такси.

С Приложение 2 към Разрешението е определен размер, срокове и начин на заплащане на таксите и същото е със следното съдържание:

1. Предприятието дължи на Комисията еднократна такса за изменение и допълнение на разрешението, съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 2, ал. 7 и 8 от Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения (Тарифата), приета с Постановление на Министерски съвет (ПМС) 374/29.12.2011 г. (обн., ДВ, бр. 107 от 2011 г ), в размер на 1 470 000 лв.

1. Таксата по т. 1 се дължи от датата на решението на КРС за изменение и допълнение на разрешението, съгласно чл. 11, ал. 2 от Тарифата.

1. Предприятието дължи на Комисията административна годишна такса за контрол, като процент от годишните брутни приходи от цялата дейност по предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги без включен данък върху добавената стойност след приспадане на трансферните плащания към други предприятия за взаимно свързване на мрежи и достъп, транзит, роуминг, услуги с добавена стойност, както и разходи за уреждане на авторски и сродни права за радио- и телевизионни програми, съгласно чл. 5, ал. 1 и 2 от Тарифата.

1. Таксата по т. 3 се заплаща в срок до 15 юли на следващата година, съгласно чл. 141, ал. 2 ЗЕС - обн. ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. и доп., обн. ДВ, бр. 20 от 2021 г.).

1. Предприятието дължи на Комисията годишна такса за ползване на радиочестотен спектър, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 2. 3 от Тарифата, в размер на 4 056 000 лв. годишно.

1. Таксата по т. 5 се заплаща на четири равни вноски до края на тримесечието, за което се дължат, съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕС.

1. Таксите се заплащат с платежно нареждане по IBAN сметка BG78 BNBG 9661 30 001226 01, BIC код на Българска народна банка BNBG BGSD, пл. "Княз Александър Първи" 1. При заплащане на таксите се посочва номерът на разрешението и точката от настоящото приложение, по която е извършено плащането.

При така установените факти, съдът е приел от правна страна, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Първоинстанционният съд е посочил, че както и самият жалбоподател твърди, същият иска намаляване на дължимите към КРС такси, поради това че не е използвана честотната лента по обективни причини, а именно зависимостта си от доставчика на оборудване по отношение на извършване на преместването, които са поставяни на разглеждане пред КРС и в производството по Решение 208/23.06.2022 г. на КРС и при приемане на Решение 314/15.09.2022 г. на КРС, поради и което административният орган правилно е приел, че вече са обсъждани.

Този извод на административния орган, съдът е намерил за законосъобразен, като е счел, че не са налице нови обстоятелства налагащи изменение на разрешението, така както е поискано от дружеството. Не е налице мотивирано искане, каквото изисква нормата на чл. 116 ЗЕС.

Въз основа на изложеното, първоинстанционният съд е обосновал извод за неоснователност на подадената жалба и я е отхъврлил.

Решението е правилно.

Касаторът твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е обсъдил всички факти по делото.

Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е постановил решението си, основавайки се на законовите разпоредби и относимите доказателства по делото, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. Фактът, че съдът не е обсъдил неотносими към предмета на спора факти, не означава неизпълнение на процесуалните му задължения. Съдът е обсъдил фактическото основание, послужило за издаване на обжалвания административен акт, което кореспондира с правното основание за издаване на акта чл. 116 ЗЕС.

С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни.

В съответствие с чл. 116 ЗЕС, предприятието, на което е издадено разрешение, може да отправи мотивирано искане до комисията за изменение и допълнение на разрешението, извън случаите по чл. 115, ал. 1. Комисията проучва основателността на искането, преценява необходимостта от изменение и допълнение на разрешението и се произнася с решение в 30-дневен срок от постъпване на искането.

Действително, както правилно се сочи в Определение 4400 от 26.04.2023 г. по адм.д. 599/2023 г. на ВАС, VII отд., едва след влизане в сила на изменението на Разрешение 01388 от 08.04.2009 г. може да се иска друго изменение на разрешението. В случая обаче с исканото изменение се цели да се пререши въпрос, който е разрешен с влязъл в сила административен акт, а именно: Решение 208 от 23.06.2022 г. на КРС. Именно с това решение е определен срокът за реализиране на изменението и допълнението на Разрешение 01388 от 08.04.2009 г., а именно 23.07.2022 г. (т. 2 от решението във връзка с т. 7 от Приложение 1 към същото).

В съответствие с т. 11 от Решение 208 от 23.06.2022 г. на КРС, при мотивирано искане на предприятията по чл. 116 ЗЕС, комисията може да измени сроковете за реализация на преместването, определени в разрешенията, изменени съгласно Приложения 1 3 от решението.

При оспорване на Решение 208 от 23.06.2022 г. на КРС е разрешен с влязъл сила съдебен акт въпросът относно законосъобразността на измененията и допълненията на Разрешение 01388 от 08.04.2009 г. Както правилно сочи и първоинстанционният съд, по делото не са представени доказателства за настъпването на нови обстоятелства, обосноваващи изменение и допълнение на процесното разрешение.

По делото не са представени доказателства и относно твърденията на дружеството, че е било поставено от трето лице доставчик на оборудването, в обективна невъзможност да извърши преместването в срок от 26 дни, като негова е доказателствената тежест да установи фактите, от които черпи благоприятни правни последици с оглед чл. 154 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 АПК. Възраженията на дружеството в тази насока са обсъдени при издаване на Решение 314 от 15.09.2022 г. на КРС, което не е оспорвано от дружеството и е влязло в сила.

В т. 2 от Приложение 2 към Разрешение 01388 от 08.04.2009 г. изрично е посочено, че таксата по т.1 се дължи от датата на решението на КРС за изменение и допълнение на разрешението, съгласно чл. 11, ал. 2 от Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения (Тарифата, загл. изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.). Съгласно посочената разпоредба от Тарифата, таксата се дължи от издаване на съответния акт или документ, поради което доводите на дружеството за нарушение на материалния закон в тази насока, са неоснователни.

Предвид изложеното, настоящият състав на ВАС, приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, а подадената касационна жалба е неоснователна.

При този изход на спора и на основание чл. 143 АПК, претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна, като в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение