Решение № 3014 от 9.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1686/2017 г.

Решение № 3014 от 9.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1686/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Д. М., от гр. П., подадена чрез пълномощника адвокат Т. Б. срещу решение № 2357 от 13.12.2016 г. по адм. дело № 1225/2016 г. на Административен съд П., с което отхвърлена жалбата му против Решение № 2153-15-123/3.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ-гр. П., с което е потвърдено Разпореждане № 4102254828/ПР-2141-15-6 от 8.01.2016 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-гр. П. и е разпоредено след влизане в сила на решението, пенсионното досие да се върне на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за произнасяне по искането за преизчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 102 от КСО, и са присъдени разноски. В жалбата са изложени оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на ново решение, с което оспореният административен акт да бъде отменен. Претендират се разноски. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - гр. П. чрез старши юрисконсулт К. М. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, подадена е от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 2357 от 13.12.2016 г. по адм. дело № 1225/2016 г. Административен съд П. е отхвърлил жалбата на Т. М. против Решение № 2153-15-123/3.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ-гр. П., с което е потвърдено Разпореждане № 4102254828/ПР-2141-15-6 от 8.01.2016 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-гр. П. и е разпоредено след влизане в сила на решението, пенсионното досие да се върне на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за произнасяне по искането за преизчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 102 от КСО, и е присъдил разноски. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е постановен от компетентния за това административен орган в съответствие с материалния закон, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Приел е, че от страна на администрацията са били предприети всички необходими и възможни действия по установяване на точния размер на осигурителния стаж и доход на лицето, при спазване на принципите за истинност и служебно начало възведени в чл. 7 и чл. 9 АПК. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че с разпореждане № 4102254828, Протокол 2141-15-6/8.01.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. П., на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО и чл. 68, ал. 4 от КСО, е отменено Разпореждане № 40/22.05.2000 г., с което на Мисов, считано от 1.09.1999 г. е отпусната пожизнено /по чл. 2, ал. 1, ал. 46а от ЗП (отм.) и 25 от ЗИДЗП/1996 г./ лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 25.02.2006 г. и е отпусната считано от 25.02.2006 г. пожизнено по чл. 68, ал. 4 КСО лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпореждането е във връзка с направен преглед на пенсионните досиета. Във връзка с установяване на осигурителния стаж на лицето и осигурителния му доход с писмо изх. № К-24376/30.05.2013 г. от Мисов са изискани оригиналните документи, удостоверяващи трудовия/осигурителен стаж. В тази връзка е инициирана процедура по реда на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО за извършване на проверка от контролните органи при ТП на НОИ - гр. П.. От страна на Мисов такива не са представени, като със собственоръчна декларация от 22.08.2013 г. е удостоверил, че не съхранява документи за осигурителен стаж, трудовият стаж е положен до 2000 г. и се състои от следните периоди: 1959 г. - 1961 г. - военна служба; - 1966 - 2000 г. - в ЗСК "К.". С писмо изх. № К-24376#5/15.04.2014 г. е изискано от "К." АД - С. да се издаде документ за осигурителния стаж за периода 1966 - 2000 г. С удостоверение № РД-П-74/22.07.2014 г. "Х. к. м. Р." АД-С. е отговорено, че Т. М. не фигурира в разплащателните ведомости на ЗСК "К." за периода 1966 - 2000 г. С писмо изх. № К-24376#10/12.08.2014 г. от отдел КПК при ТП на НОИ - П. е изискано да се направи повторна проверка на "Х. к. м. Р." АД - С., за да се установи действително ли Мисов няма положен осигурителен стаж за периода 1996 г. - 2000 г. С констативен протокол № 32/27.08.2014 г. от ТП на НОИ - С. при извършената проверка е констатирано, че за посочения период, лице с името на Т. Д. М. не съществува. Извършена е проверка на първичната счетоводна документация - ведомост за заплати, трудови досиета на работилите в ЗСК "К.". В регистъра на осигурителите липсват данни за периода 1.01.1997 г. - 31.12.2000 г. Във връзка с представените от Мисов удостоверение № 9929/01.12.2014 г., издадено от ЦВА -В. Т. за времето от 28.03.1959 г. до 25.03.1961 г., за осигурителен стаж по чл. 44 от НПОС - на наборна военна служба, удостоверение УП-3/18.112014 г., издадено от "БИЦ-ИЗОТ" АД /бивше ЦИИТТ/ - С. за времето от 11.10.1997 г. до 1.01.1993 г. на длъжност научен сътрудник, и удостоверение УП-3 № 78/9.12.2014 г., издадено от "Х. х. и. К. Б." АД - С. за времето от 28.05.21962 г. до 13.09.1962 г. на длъжност ел. монтьор, са извършени проверки. Установено е, че представения обр. УП-3 № 78/9.12.2014 г. е издаден некоректно от работодателя "Х. х. и. К. Б." АД - С.. Същият е анулиран и е издаден нов УП-3 № 30/9.06.2015 г. за периода 23.07.1962 г. до 1.10.1962 г. с продължителност 02 м. 09 д. С констативен протокол № КП 5-21-00037583/24.06.2015 г. от ТП на НОИ - С. при извършената проверка е констатирано, че процесните образци: УП 3 № 539/18.11.2014 г. и УП-2 № 540/18.11.2014 г., издадени от "БИЦ-ИЗОТ" АД - С. отговарят на изплащателните ведомости. Въз основа на тези данни е прието, че Мисов няма установен придобит осигурителен стаж от втора категория 32 г. 07 м. 25 д и следователно не е имал право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 2, ал. 1 от ЗП (отм.), няма осигурителен стаж от втора категория и общ осигурителен стаж, с продължителност, посочена в Разпореждане № 40/22.05.2000 г. Прието е, че на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО Разпореждане № 40/22.05.2000 г., с което е отпусната лична пенсия за ОСВ по условията на чл. 2, ал. 1 от ЗП (отм.) и всички последващи на ръководителя на ПО при ТП на НОИ разпореждания следва да се отменят като неправилно постановени. По жалба на Мисов разпореждането е потвърдено с Решение № 2153-15-123/3.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ-гр. П.. Органите на НОИ в хода на извършените проверки са положили необходимите усилия за установяване осигурителния стаж на Мисов. От друга страна Мисов, като лице, претендиращо право на пенсия, не е доказал по пътя на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за отпускане на пенсия за ОСВ при условията на чл. 2, ал. 1 от ЗП (отм.), респ. чл. 68, ал. 4 от КСО, при наличие на осигурителен стаж, от трета категория с продължителност 22 г. 07 м. 10 д. При така установения осигурителен стаж на Мисов в хода на административната процедура, който напълно съответства на декларираните от него данни, и при липса на каквито и да било други доказателства ангажирани от страна на жалбоподателя в съдебната фаза на процеса, правилно първоинстанционният съд е приел, че административния акт е издаден в съответствие с материалния закон. Налице са предпоставките на чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО за отмяна на влязло в сила разпореждане по чл. 98 от КСО, поради това, че пенсията на Мисов е била неправилно отпусната. Относно добросъвестността на Мисов събраните доказателства сочат, че той е бил недобросъвестен при получаване на първоначално отпуснатата му пенсия. В тази връзка административният съд е направил правилен извод, че не съществува правна възможност разпореждане по чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО да бъде едновременно с това и разпореждане по чл. 114, ал. 1 от КСО. Като е изложил аналогични мотиви, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника по жалбата-ТП на НОИ П. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100,00 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение