Решение № 2144 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7117/2011 г.

Решение № 2144 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7117/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 239, т. 1 и т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Тефик Сабри Молла и Руби Ибраим Молла и двамата от с. Филипово, Община Банско за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК на влязлото в сила решение № 1628/02.02.2011 г. по адм. дело № 13121/2010 г. на Върховния административен съд, второ отделение. В искането за отмяна се посочва, че е налице ново обстоятелство от съществено значение за делото, а именно разрешение за строеж № 210 от 01.09.2009 г., което при решаването му не е могло да бъде известно на искателите, които твърдят, че са разбрали за наличието на разрешението за строеж от мотивите на решението на ВАС, чиято отмяна се иска. Предвид на изложеното, считат, че са налице основанията на чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влязлото в сила решение на ВАС. Позовават се и на приложимостта на чл. 239, т. 3 от АПК придвид на това, че на 21.04.2011 г. искателите са уведомени за образувано досъдебно производство за извършено документно престъпление по отношение на корекциите в инвестиционен проект част "Архитектурна", който е бил обсъждан от съда във връзка с предмета на оспорването. С тези съображения искат от настоящата инстанция до отмени влязлото в сила решение на ВАС. Ответникът по искането за отмяна Тефек Али Молла изразява становище за неоснователност на искането за отмяна и моли същото да бъде отхвърлено, а от останалите ответници по искането за отмяна не е постъпило становище. Върховният административен съд, петчленен състав, приема, че искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. С решението, чиято отмяна се иска, е отменено решение № 448 от 13.08.2010 г. по адм. дело № 166/2010 г. на Административен съд Благоевград, с което е отменена като незаконосъобразна заповед № ДК-02-БД-10 от 25.01.2010 г. на началника на РДНСК-Благоевград, и вместо него, след като е разгледал спора по същество тричленният състав на ВАС, второ отделение е постановил друго решение, с което е отхвърлил жалбата на Тефик Сабри Молла и Руби Ибраим Молла срещу заповед № ДК-02-БД от 25.01.2010 г. на началника на РДНСК-Благоевград. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед № ДК-02-БД-10 от 25.01.2010 г., с която е наредено на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ да бъдат премахнати тавански етаж до новоизградената плоча и надстройка от един етаж плюс използваем таван, описана подробно в заповедта. В заповедта се сочат съответни констативни актове, които са приложени по делото с отбелязване в раздел II. Представени строителни документи - разрешение за строеж № 210 от 01.09.2004 г. и единствено това разрешение за строеж от 2004 г. е представено и прието като доказателство по делото. По отношение на твърдението на искателите, че в касационното производство е било обсъждано от съда освен разрешение за строеж № 210 от 01.09.2004 г. и разрешение за строеж № 210 от 01.09.2009 г., което според тях е ново доказателство, различно от приложеното по делото разрешение за строеж № 210 от 01.09.2004 г., /лист 20/, то е неоснователно и не са налице основанията за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК. Излага се, че в мотивите към решението на Върховния административен съд, второ отделение е било обсъждано разрешение за строеж от 2009 г., освен това от 2004 г. и искателите позовавайки се на изложените мотиви в тази връзка сочат, че за пръв път са разбрали за това разрешение за строеж и считат че е налице ново доказателство от съществени значение за делото, което не им е било известно към момента на решаването на делото и с тези съображения претендират за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав приема следното: В случая е видно от данните по делото, във връзка с предмета на оспорването пред първоинстанционния съд, че е представено разрешение за строеж № 210 от 01.09.2004 г., като друго разрешение за строеж във връзка с предмета на оспорването не е представено. Върховният административен съд, второ отделение е допуснал техническа грешка като вместо 2004 г. и записано разрешение за строеж от 01.09.2009 г., поради което от допуснатата техническа грешка не може да се направи извода, че такова разрешение за строеж е издадено. Пред настоящата инстанция по реда на извънинстанционното производство се излага, че е наличен документа - разрешение за строеж № 210 от 01.09.2009 г., който е станал известен на искателите при постановяването на решението от касационната инстанция, но те не представят доказателството на което се позовават. Ако е имало разрешение за строеж № 210 от 01.09.2009 г. искателите са имали възможността да представят пред настоящата инстанция това доказателство, но това не е сторено. Не е достатъчно само страната да твърди, че е налице ново доказателство, а тя трябва да подкрепи своето твърдение с представянето на писмени доказателства. В случая след като не е представено твърдяното ново доказателства следва да се приеме, че искателите се позовават на доказателство, което не съществува. Твърдението на искателите не се подкрепя с писмено доказателство и като се има предвид, че се позовават за наличието на разрешението за строеж от 2009 г. само предвид на допусната техническа грешка от съда в мотивите на решението, следва да се приеме, че не е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК. Не е налице и второто основание за отмяна - чл. 239, т. 3 от АПК, тъй като твърдение в искането за отмяна е "образуване на досъдебно производство за извършено документно престъпление по отношение на корекция в инвестиционен проект на част "Архитектурна", но това твърдение също не се подкрепя с надлежни доказателства. Подправката на документ се установява само с влязло в сила присъда, но такова твърдение за наличие на постановена присъда няма, не е представено и съответното писмено доказателство за това, поради което не е налице отменителното оснавание по чл. 239, т. 3 от АПК. Предвид на изложеното, искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,