Решение № 9117 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1047/2014 г.

Решение № 9117 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1047/2014 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производство е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград, срещу решение № 2065 от 21.11.2013 г. по адм. дело № 706/2013 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отменен Акта за установяване на публично държавно вземане № 18 от 19.08.2013 г. с който на ЕТ "Г. Б. Стамчев-Георги Борисов Стамчев", със седалище и адрес на управление гр. Петрич, ул. "Д-р Асен Златаров" № 6, ЕИК по Булстат 030423771, представляван от Георги Борисов Стамчев, е установено публично задължение в размер на 900,00 лв., представляващо дължима сума за правото на ползване на повърхностен воден обект, за периода от 01.09.2011 г. - 30.11.2011 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу обжалвания акт, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - Георги Борисов Стамчев, чрез пълномощника си адв. Стойкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за незаконосъобразност на съдебното решение и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна, поради следното: С обжалваното решение Административен съд - Благоевград е отменил по жалба на Георги Борисов Стамчев, с фирма ЕТ "Г. Б. Стамчев-Георги Борисов Стамчев", АУПДВ № 18 от 19.08.2013 г. на Директора на Басеинова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград, с които е установено публично задължение за едноличния търговец в размер на 900,00 лв, сума представляваща такса за правото на ползване на повърхностен воден обект - р. Струма, III категория по Разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти № 4310023/25.09.2008 г. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспореният акт е немотивиран и е издаден при съществени нарушения на процесуални правила, което препятствало съдебния контрол върху акта. Съдът е констатирал несъответствие в периода, за който е формирано задължението в поканата за доброволно изпълнение и акта. За това несъответствие приел, че представлява липса на мотиви на административния орган относно причината в разминаването и съответно обосновал извод за съществено процесуално нарушение и отменил акта. Изложил правни съображения че размера на таксата е определен при иначе правилно приложение на материалноправната норма на чл. 9, ал. 1 и ал. 2, т. 5.2 от Раздел II на Тарифата относима за трета категория повърхностни води, каквато категория е определена за процесния участък на заустване от р. Струма, поречие на р. Струма. Решението е неправилно и следва да се отмени, а спорът се реши по същество като се отхвърли жалбата на едноличния търговец срещу оспорения АУПДВ по следните съображения: Установеното парично вземане представлява публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 2 ДОПК, което е регламентирано в чл. 194 ЗВ и представлява такса за правото на ползване на воден обект - р. Струма, III категория, поречие на река Струма за разрешено водно количество 300 000 м3, с цел заустване на промишлени отпадъчни води, за периода 01.09.2011 г. - 30.11.2011 г., осъществено въз основа на Разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти № 43120023/25.09.2008 г. Размера на дължимата такса е изчислен на база разрешеното за заустване годишно водно количество /300 000 м3/, посочено в разрешителното, тъй като не са измервани заустваните водни количества по формулата, определена в чл. 9, ал. 1 и ал. 2, т. 5.3 от Раздел II на Тарифата. По делото е безспорно установено съгласно констатациите от Констативен протокол № Р-139/07.06.2006 г., че обектът работи от 1997 г. Заустването на водите е разрешено и се осъществява чрез бавно заустване след втория /южен/ рибарник от началото на м. септември до началото на м. ноември, като през останалите месеци от годината отпадъчни води в р. Струма не се заустват. Не е спорно ползваното количество отпадъчни води, а таксата е определена по реда на чл. 9, ал. 1 и ал. 2, т. 5.2 от Раздел II на Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 65/8.08.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., приложима на основание § 29 от ПЗРЗВ. Размерът й е изчислен на базата на разрешеното за ползване годишно водно количество за съответната категория вода. На основание чл. 26 от АПК е изпратено уведомление с изх. № ПО-02-22/29.01.2013 г. до титуляра по разрешителното за започване на производството по издаване на акта за дължимата сума за 2011 г. Към уведомлението е изпратена покана за доброволно изпълнение на основание чл. 195б, ал. 2, т. 3 от ЗВ, в която е посочен конкретния размер на задължението, а именно 900, 00 лева и справка за дължимата такса. В справката изрично е отбелязано, че таксата е изчислена на база разрешените за заустване водни количества - 300 000 м3/год., тъй като няма монтирано разходомерно устройство. Уведомлението заедно с приложените към него покана и справка са надлежно връчени на титуляра по разрешителното, а констативният акт е съставен в присъствието на същия и е подписан от него без забележки. Безспорно е налице несъответствие в периода, за който е формирано задължението, отразен в поканата за доброволно изпълнение и оспорения акт. За това несъответствие съдът неправилно е приел, че представлява липса на мотиви на административния орган относно причината в разминаването и съответно е обосновал извод за съществено процесуално нарушение. Този извод не се споделя от касационната инстанция. Съгласно разрешителното, за периода на действието му от 25.09.2008 г. - 25.09.2012 г., на ползувателя е разрешено, всяка година от началото на м. септември до началото на м. ноември, максимално водно количество за заустване 300 000 м3/год., при 60 дни заустване за 1/една/ година. През останалите месеци от годината отпадъчни води в р. Струма не се заустват. Видно от справката и самия акта за установяване на задължението таксата е определена на база максимално разрешените за заустване водни количества от 300 000 м3/год., което количество е умножено по цена 0,003 лв./м3, за определената трета категория на водния обект, което е равно на 900,00 лева дължима такса за процесната 2011 г. Следователно погрешно изписания краен срок на задължението 30.11.2011 г. вместо 01.11.2011 г. не е ограничило възможността на адресата на акта да се защити в процедурата и да се запознае с дължимия размер. Таксата е за право на заустване на водите за 2011 г., година попадаща в разрешения период на ползване 2008-2012 г. и точността относно периода не повлиява на задължението за същата година. Не се спори, че плащане не е извършено. Ето защо меродавно за спора е, че определената в акта сума съответства на посоченото задължение за съответната година. Неоснователно е възражението на процесуалният представител на ответника по жалбата, направено за първи път пред касационната инстанция, че с оглед целта на водоползването /аквакултура/ такса за правото на ползване не се дължи. Позовава се на указания на Министерството на околната среда и водите изложени в писмо изх. № 05-08-8232 от 27.12.2012 г. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и т. 2 от този закон за правото на използване на водите се заплащат такса за водовземане и такса за ползване на воден обект. В този смисъл е и разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗВ, където също е указано, че когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. Безспорно е в случая, че с обжалвания АУПДВ размерът на дължимата такса за водоползване е определен въз основа на посочените нормативни актове и Тарифата за таксите за правото на водоползване. Пред настоящата инстанция, както и в производството пред административния съд жалбоподателят оспорва акта, като поддържа, че таксата е определена неправилно. Първоинстанционният съд е разгледал това възражение и въз основа на анализ на доказателствата по делото е достигнал до обоснования извод, че правилно административният орган е определил таксата за водоползване по издаденото разрешително. Таксата за водоползване е изчислена въз основа на разрешените за заустване водни количества и категорията на водния обект, посочени в разрешителното, и при изчисляването на таксата е съобразена и разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Тарифата, съгласно която до монтирането на работещи и отговарящи на нормативните изисквания измерващи устройства таксата се изчислява на базата на разрешения годишен воден обем. Съдържанието на тарифата е обособено в два раздела: раздел I "Такса за правото на водоползване" и раздел II "Такса за разрешено ползване на воден обект". При логическо тълкуване на § 9 от ПЗР на ЗВ във връзка с чл. 9 и сл. от тарифата следва изводът, че § 9 се отнася само и единствено до използване на води, но не и за ползване на водни обекти. В този смисъл законодателят е последователен в използването, респ. в разграничаването на понятията "водоползване" (т. е. ползване на води) и "ползване на воден обект". Още повече че чл. 3 ЗВ сочи кои са водите на територията на страната - повърхностните води и водите на устията на реките, подземните, включително минералните води, както и вътрешните морски води и териториалното море, а в § 1, т. 17, 23 и 24 от ДР на ЗВ са формулирани легалните дефиниции на понятията "минерални води", "повърхностни води" и "подземни води". Член 4 от ЗВ регламентира, че "воден обект" е постоянно или временно съсредоточие на води със съответни граници, обем и воден режим, в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи. Съответно ползването на водите и ползването на водните обекти са две коренно различни по своя характер и съдържание дейности, респ. за тях се дължат и две отделни такси: такса за водоползване и такса за ползване на воден обект. Допълнителен аргумент в подкрепа на това становище е, че § 9 от ПЗР на ЗВ се отнася само до ползването на води, но не и до ползването на воден обект (какъвто е настоящият случай). В § 1, т. 7 от ДР на ЗВ (преди изменението му с ДВ, бр. 65 от 2006 г.) е дефинирано понятието "водоползване" (променено впоследствие на "водовземане"), а в § 1, т. 25 от ДР на ЗВ е дефинирано понятието "ползване" на водния обект. Тоест това са две различни дейности, като първата обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти, а втората представлява всяка дейност във водния обект, която без да е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на водите му. Затова прилагането на § 9 от ПЗР на ЗВ касае само и единствено използването на водите. В предвид на изложеното установеният режим на ползване в разрешителното не дава основание за освобождаване от заплащане на такса. Тълкуването на указанията на МОСВ в този смисъл е неправилно. В предвид на изложеното се налага извод, че съдът правилно е тълкувал относимите разпоредби на ЗВ в действащите им редакции относно дължимостта на вземането - чл. 194, ал. 1, т. 3, б."а" и ал. 5, т. 1 от ЗВ и чл. 9, ал. 1 и ал. 2, т. 5.3 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., приложима на основание § 29 от ПЗРЗВ, но неправилно е отменил АУПДВ като приел, че е немотивиран откъм разминаване на приетия в акта период на ползване за процесната 2011 г. По изложените съображения решението ще следва да бъде отменено и жалбата на ЕТ "Г. Б. Стамчев-Георги Борисов Стамчев" против оспорения АУПДВ № 18/19.08.2013 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград се отхвърли тъй като не са налице основания за освобождаване от заплащането на таксата за ползване на повърхностен воден обект за процесната 2011 г., по Разрешително за водовземане № 43120023/25.09.2008 г. С оглед изхода на спора и направеното искане от касатора, ЕТ "Г. Б. Стамчев-Георги Борисов Стамчев" с ЕИК 030423771, със седалище и адрес на управление: гр. Петрич, ул. "Д-р "Асен Златоров" № 6, с управител Георги Борисов Стамчев, следва да бъде осъден да заплати разноски за производството в размер на 300 /триста/ лева общо за първоинстанционното и касационното производство. В предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,