Решение № 89 от 10.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 387/2009 г.

Решение № 89 от 10.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 387/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 247 от ГПК. С молба от 12.04.2010 г. В. А. Л. и Б. А. Т. искат да бъде допусната поправка на очевидни фактически грешки в постановеното по настоящото дело решение № 215/10 от 17.03.2010 г. в частта, с която съдът е приел, че е отчуждена площ от 2380 кв. м. /2 х 1190 кв. м./ вместо правилното, че е отчуждена само площ от 1190 кв. м., при което следва да се признае за възстановяване 4745 кв. м., а не 3555 кв. м. Считат, че допуснатата грешка се установява с н. а. № 119, т. VIII от 1968 г., който прилагат към молбата. Молят в диспозитива на решението да се допусне поправка на мерната единица, с която е обозначена подлежащата на възстановяване площ, като вместо 3,555 кв. м., да се посочи мерна единица в декари и името на наследодателят им вместо "Т" да се поправи на "Т". Ответниците по молбата О. с. Земеделие гр. В. и О. гр. В. не са взели становище. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени молбата и данните по делото, намира следното: С постановеното по делото решение № 215/10 от 17.03.2010 г. е отменено решение № 1* от 10.12.2008 г., постановено по гр. д. № 1346/2008 г. на Варненски окръжен съд, в частта с която е оставено в сила решение от 2.05.2007 г. по гр. д. № 342/2006 г. на Варненски РС, с което е отхвърлен иска по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, предявен от В. А. Л. и Б. А. Т. да бъде признато за установено по отношение на О. с. "З" и О. В., че наследниците на В. Н. Д., починала на 2.08.1966 г. и на Т. Х. Д., починал на 30.10.1951г притежават правото на възстановяване на собствеността върху лозе с площ до 3,555 кв. м. в м. "Ш" в землището на гр. В. и вместо това тази претенция е уважена за посочената площ, вписана като 3,555 кв. м. В останалата част решение № 1* от 10.12.2008 г., постановено по гр. д. № 1346/2008 г. на Варненски окръжен съд е оставено в сила. При постановяване на касационното решение действително е допусната очевидна фактическа грешка при изписване личното име на наследодателя като "Т" вместо правилното "Т" и на възстановената площ 3,555 като кв. м., вместо правилното "дка". Тези грешки следва да се поправят в диспозитива на решението. Молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в останалата част не следва да бъде поправена. При преценка на доказателствата и преди всичко на приетия като такова протокол № 1 от 29.01.1960 г., съдът е счел, че са отчуждени две части от по 1190 кв. м. от целия имот с площ 5,935 дка., като е взел предвид, че е изготвена оценка по две пера / т. "а" и т. "б" от протокола/. Не е приел, че по т. "б" се оценява трайно насаждение - лозе, което е върху същия терен, тъй като от протокола това не става ясно. С молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е представен н. а. № 119, т. VIII от 1968 г., с който Съюза на слепите е признат за собственик на терен с площ 1190 кв. м., бивша собственост на В. Н. Д. и на Т. Х. Д. Този нот. акт обаче не е бил представен в хода на производството пред инстанциите по същество, а касационната инстанция не може да приема нови доказателства дори в производство по поправка на очевидна фактическа грешка, поради което молбата се разглежда в закрито заседание, съгласно предвидената възможност в чл. 247, ал. 3 от ГПК. Съдът в касационното производство и в това производство не може да се позовава на този нот. акт. Съгласно установеното разбиране в теорията и практиката, очевидна фактическа грешка в съдебно решение е налице само когато има противоречие между приетото в мотивите и постановеното в диспозитива. В решението, чиято поправка се иска няма подобно противоречие. Касае се за преценка на доказателствата, приети от инстанциите по същество и за формиране на краен извод относно основателността на иска за определена площ от имота. Така формираният извод в мотивите, намерил външно изражение и в диспозитива не може да бъде променяна след постановяване на решението предвид забраната на чл. 246 от ГПК. В частта, с която е отхвърлен иска по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ за разликата над 3,555 дка., решението е влязло в сила и също не може да бъде променяно. Така по тази част от молбата не следва да се допуска поправка на очевидна фактическа грешка и тя следва да се остави без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение