Решение № 15652 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8248/2013 г.

Решение № 15652 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8248/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на МБАЛ "Свети Иван Рилски" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Дупница срещу решение № 88 от 19.04.2013 г. по адм. дело № 126/2012 г. по описа на Административния съд - гр. Кюстендил. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - директорът на Районната здравноосигурителна каса - гр. Кюстендил, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 88 от 19.04.2013 г. по адм. дело № 126/2012 г. Административният съд - гр. Кюстендил, е отхвърлил жалбата на МБАЛ "Свети Иван Рилски" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Дупница срещу писмена покана № РД-20-111 от 21.04.2012 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса - гр. Кюстендил. Така постановеният съдебен акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се релевират оплаквания, които вече са били наведени в жалбата, с която е бил сезиран първоинстанционният съд, и на които той е дал отговори в мотивите към обжалваното решение. От административната преписка се установява, че акт за установяване на административно нарушение № РД-20-103 от 30.03.2012 г. е бил връчен лично на управителя на болничното заведение д-р Таушански на същата дата. Според чл. 74, ал. 4 ЗЗО проверяваното лице има право да направи писмено възражение по този акт в тридневен срок от подписването му. В този случай такова възражение не е било направено. Разпоредбата на чл. 76б, ал. 2 ЗЗО предвижда директорът на РЗОК да издаде писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, след влизане в сила на наказателното постановление само в случаите, когато лицето - обект на проверката, направи възражение по реда на чл. 74, ал. 4 ЗЗО. В тази връзка правилно съдът е приел, че при издаването на процесната писмена покана не е налице нарушение на чл. 76б, ал. 2 ЗЗО и не е било необходимо да се изчака влизането в сила на наказателното постановление преди издаване на писмената покана. Независимо от обстоятелството, че в протокол за неоснователно получени суми № РД-20-111 от 30.03.2012 г. конкретно и изчерпателно са изброени допуснатите от МБАЛ "Свети Иван Рилски" ЕООД нарушения, в писмена покана № РД-20-111 от 21.04.2012 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса - гр. Кюстендил, подробно те са посочени отново и представляват фактически основания за издаване на административния акт. Става дума за три случая, при които след извършено пробно абразио с диагностична цел на пациентките не е назначено антибиотично лечение, което се изисква по клинична пътека (КП) № 149, т. е. не е спазен диагностично-лечебният алгоритъм на клиничната пътека. В писмената покана се съдържат и правни основания - разпоредбата на чл. 200 от НРД за медицинските дейности за 2012 г. и чл. 76б ЗЗО. Предвид изложеното тезата на касатора, която е в смисъл, че в писмената писмена покана липсвали фактически и правни основания, не кореспондира със съдържанието й. Що се касае до извършените нарушения, то те са безспорно установени с влязлото в сила решение № 31 от 21.01.2013 г. по КНАД № 445/2012 г. по описа на Административния съд - гр. Кюстендил, с което е потвърдено наказателно постановление № РД-20-103 от 21.04.2012 г., и не подлежат на друг коментар. В текста на § 1, т. 2, б. "а" от допълнителната разпоредба на Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за медицинските дейности 2012 г. е посочено какво означава завършена клинична пътека при хирургични/интервенционални КП и само тя подлежи на заплащане. По изложените съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Разноски по делото в полза на касатора не се присъждат, предвид изхода на спора пред тази инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,