Решение № 8764 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10421/2015 г.

Решение № 8764 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10421/2015 г., III о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на И. П. Т., чрез процесуалния му представител адв. Алексиев срещу Решение № 1519 от 03.07.2015 г., постановено по адм. дело № 926/2015 г. по описа на Административен съд - В.. В касационната жалба са изложени доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявеният иск. Претендира разноски пред двете инстанции. Ответната страна - Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) В. не представя отговор по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като обсъди становищата на страните и представените по делото доказателства, настоящата инстанция установи следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество касационната жалба е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд - В. е отхвърлил иска на И. П. Т., предявен срещу ОД на МВР В. с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 100 (сто) лева, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита в съдебно производство, приключило с отмяна на Наказателно постановление № 587 от 18.05.2013 г. на началника на Районно управление МВР-А. с Решение № 3087 от 24.10.2013 г. по н. а. х. д. № 3117/2013 г. по описа на Районен съд - В.. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника, а именно - недоказана по делото причинно-следствена връзка между твърдяната вреда и отмененото наказателно постановление. Настоящата инстанция счита, че постановеното решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но по-различни от изложените от първоинстанционния съд мотиви. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. По делото е безспорно установено, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Както правилно е установил първоинстанционният съд, не е доказано обаче от ищеца наличието на реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт по н. а. х. д. № 3117/2013 г. по описа на Районен съд В.. По делото, приключило с отмяна на обжалваното наказателно постановление, правната защита на ищеца е осъществена от адвокат, чиято представителна власт произтича от представено пълномощно (л. 7 от н. а. х. д. № 3117/2013 г. по описа на Районен съд В.). В това производство не е представен изискуемият се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд. Представянето на такъв извън рамките на производството, за което е сключен, след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не основава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Видно от доказателствата по делото договорът за адвокатска защита и съдействие е представен в исковото производство по гр. дело № 6051/2014 г., приключило с Решение № 5243 от 11.11.2014 г. на Районен съд В., което е обезсилено като недопустимо с Решение № 556 от 25.03.2015 г. по гр. дело № 112/2015 г. на Окръжен съд В.. По изложените съображения обжалваното решение е правилно в частта, с която е отхвърлен предявеният иск. Неправилно е обаче в частта на присъдените разноски в полза на ответника, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение