Решение № 9770 от 16.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6633/2009 г.

Решение № 9770 от 16.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6633/2009 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (Завп). Образувано е по касационна жалба на директора на регионална дирекция "Автомобилна администрация" - Благоевград срещу решение № 49/20.03.2009 г. по адм. дело № 1247/2008 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отменена изцяло негова заповед № РД-01-045/08.08.2008 година. Излагат се съображения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и потвърждаване на оспорената заповед. Ответникът Александър Борисов Василев, чрез процесуалния си представител адв. Запрянов оспорва жалбата и по развитите в писмена защита доводи моли да се остави без уважение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд счита жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, съобрази следното: На 07.08.2008 г. на ГКПП "Кулата", при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на Завп, Здвп и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, Димитър Тодоров Занков - старши инспектор в дирекция "Автомобилна администрация" гр. Благоевград е установил, че Ивайло Стоилов Щутов извършва случаен обществен международен превоз на пътници (8 броя) от България за Италия с лек автомобил, кат. М1 (8+1) марка "Пежо Експерт" с рег. № СА 7209ВР, собственост на Александър Борисов Василев, без лиценз за извършване на обществен международен превоз на пътници (лиценз на Общността). Нарушението е установено след снемане самоличността на пътуващите и иззети писмени доказателства на един пътник със съдействието на "Гранична полиция". Във връзка с този случай, с оспорената пред първоинстанционния административен съд заповед касаторът на основание чл. 172, ал. 1, чл. 172, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за движението по пътищата (Здвп) във връзка с чл. 171, т. 1, б. "г" и чл. 171, т. 2, б. "г" от същия и на основание чл. 107, ал. 1 от Завп във връзка с чл. 106а, ал. 1, б. "б" и чл. 106а, ал. 1, т. 1 от същия, е наложил следните принудителни административни мерки: 1. По чл. 171, т. 1, б. "г" от Здвп - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на Ивайло Стоилов Щутов - до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от един месец и 2. По чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 106, ал. 2, т. 1 от Завп - временно спиране от движение на лекия автомобил до отстраняване на нарушението и решаване на въпроса за отговорността. С оглед на събраните по делото доказателства настоящата инстанция счита решението за недопустимо в едната му част, а в другата - за правилно. При липса на подадена жалба от страна на санкционирания водач на МПС Ивайло Щутов срещу т. 1 от заповедта, в тази част същата е влязла в сила и не може да бъде предмет на съдебен контрол по жалба на собственика на автомобила, който е адресат на акта само по т. 2, в която част жалбата е допустима при наличие на правен интерес. Поради това решението подлежи на обезсилване относно отмяната и на т. 1 от оспорената заповед, касаеща лицето Щутов. Що се касае до останалата отменена част на административния акт - по т. 2, жалбата е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено. Правилно е прието, че доказателствената тежест относно фактите, послужили като фактическо основание за налагане на процесната ПАМ, се носи от административния орган. В случая с неясното по съдържание писмено обяснение само на един от пътниците в автомобила какво е следвало да бъде заплатено от трето лице при пристигането в Италия (цената на услугата по превоза или стойността на горивото), а и с оглед показанията на разпитания като свидетел водач на автомобила, че разходите по пътуването са поети от лице, на което пътниците са отивали на гости, а той не е получавал суми от тях или възнаграждение от собственика на МПС, нарушението по чл. 160а, ал. 1, т. 1, б. б" от Завп се явява неустановено по безспорен начин. Това препятства ангажирането на административната отговорност на собственика, чийто автомобил е бил използван, както правилно е приел съдът. Погрешният негов извод, че приложима е хипотезата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "в" от Завп, а не тази на б. "б" от разпоредбата (която е действителното правно основание на акта според настоящия състав), не променя изхода на спора, тъй като недоказаността на нарушението самостоятелно обуславя отмяна на заповедта, в какъвто смисъл е и постановеният правен резултат. Ирелевантно е соченото от касатора обстоятелство, че Ивайло Щутов не е обжалвал наказателното си постановление, издадено по реда на ЗАНН въз основа на същия АУАН. Това няма отношение към настоящия административноправен спор, доколкото от необжалването на НП не може да се презумира доказаност на извършеното административно нарушение и да се извежда извод за законосъобразно ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача на МПС, а оттук и заключение за правилно наложена ПАМ по Завп на собственика. При този изход на спора следва да се уважи искането на ответника по касация за присъждане на разноски, като се осъди РД "АА" - Благоевград да му заплати сумата 175 лева от общо 350 лева заплатен адвокатски хонорар за настоящата инстанция. При така изложените съображения за частична основателност на жалбата и на основание чл. 221, ал. 2 и 3, и чл. 143, ал. 3 и 4 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,