Решение № 16017 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8125/2010 г.

Решение № 16017 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8125/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Панайот Костадинов Тодоров от гр. Варна, против решение № 361/19.02.2010 г., постановено по административно дело № 2821/2008 г. по описа на Административен съд Варна. От изложеното в обстоятелствената част на жалбата могат да се извлекат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон -касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. С твърдения, че не е доказано право на собственост на заинтересованите лица върху процесните имоти и за допуснато нарушение на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ касаторът моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което подадената срещу него жалба да бъде уважена. Претендира разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС не се явява и не изпраща представител. Ответната страна: Областен управител на областВарна не изпраща представител, в писмена защита, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни -"Консулт плюс Д" ЕООД, Камен Светославов Денев, Добрин Крумов Добрев, Елка Иванова Добрева, Иван Тодоров Иванов и Евгений Василев Сандев не се явяват. В писмени отговори Евгений Сандев, Добрин Крумов Добрев, Елка Иванова Добрева и "Консулт плюс Д" ЕООД оспорват касационната жалба. Вторият и третата претендират разноски, а дружеството-присъждане на юрисконсултско възнаграждение за защита пред ВАС. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на оспорения съдебен акт. Посочва, че са обосновани правните изводи на съда по предмета на спора, касаещ производство по реда на § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ и че съдът правилно е кредитирал заключението на назначената СТЕ. Намира жалбата за неоснователна, поради което предлага решението да бъде потвърдено. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1отАПК от активнолегитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд, в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, отхвърлил като неоснователна жалбата на настоящия касатор против Заповед № РД-08-7706-178 от 05.06.2008 г. на областния управител на област с административен център - Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за селищно образувание в местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище Варна в частта за имоти № 109 и № 115 . За да постанови решението си съдът приел, че жалбоподателят се легитимира като лице с признати права на собственост по наследствено правоприемство и реституция, съгласно представеното Решение № 509/26.05.1998 г. на ПК Варна, с което му се признава правото на собственост във възстановими стари реални граници върху нива от 6209 кв. м., находяща се в терен по § 4 на Виница, м. "Канара Йолу", съставляващ имот № 6680 по КП от 1956 г., който включва имоти и части от имот по КП "Бялата чешма и Дъбравата" от 1989 г., в т. ч. имот № 109 и имот пл. № 115 с площ от 850 кв. м.. Съдът обсъдил представените титули за собственост на заинтересованите страни с оглед възраженията на оспорващия, и кредитирал неоспореното заключение на вещото лице. С последното установил, че имот № 115 по ПНИ, одобрен с обжалваната заповед, с площ 857 кв. м., и записан в регистъра със собственик "Консулт плюс Д" ЕООД гр. София, съгласно нотариален акт № 81/05.05 2005г на съдия по вписванията /за 600 кв. м. ид. части/, се намира се в границите на възстановения на жалбоподателя имот, но поради извършеното в него застрояване, от него не може да се отдели разлика и да се образува нов имот от площта над 600 кв. м. или тази разлика да се придаде към новообразуван на жалбоподателя имот. Освен това установил, че и от разликите над 600 кв. м. на имоти № 115 и № 109 също не може да се обособи нов имот за реституирания собственик или разликите да се прибавят към нов имот, обособен за реституирания собственик. Съобразно горните установявания, съдът обсъдил приложимата редакция на § 4к, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и тази на чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ и приел, че не е налице техническа възможност за обособяване на самостоятелен парцел, тъй като разликите над 600 кв. м. от имот № 109и имот № 115 не са достатъчни за образуване на нови имоти или нов имот за възстановения собственик По тези съображения приел издадената заповед за законосъобразна и отхвърлил жалбата срещу нея. Така постановеното съдебно решение е правилно. При напълно изяснена фактическа обстановка първоинстанционният съд е стигнал до законосъобразни правни изводи. В плана на новообразуваните имоти (ПНИ) се нанасят имотите на три категории лица: ползватели, на които по един от предвидените от законодателя процедури правото на ползване се е трансформирало в право на собственост чрез заплащане цената на земята, бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от поземлена комисия или от общинска служба по земеделие и гори право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - като приобретатели от първите две категории, или на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост. Съгласно разпоредбата на § 4к ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ за земите, предоставени на граждани въз основа на актове по § 4, се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти, а според ал. 2 помощният план съдържа данни както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на трудовокооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства. Съгласно на ал. 4 съдържанието на плана на новообразуваните имоти по ал. 1 и редът за изработването му се определят с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ с плана на новообразуваните имоти по § 4к от ЗСПЗЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4 "к", ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от закона. Планът следва да съдържа данните, посочени в същата разпоредба, като данните за собственост се записват в регистъра на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти. Съобразен с доказателствата по делото е изводът на съда, че с ПНИ са определени имоти за всички ползватели при довършена процедура по трансформация на правата им и при спазване на изискванията, предвидени в чл. 28б, ал. 8 и ал. 9 ППЗСПЗЗ. Неоснователен е доводът на касатора за нарушение на материалния закон. Правната норма на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ определя, че разликата над 600 кв. м, респ. над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот (имоти) с размер не по-малък от 250 кв. м., като всеки нов имот се образува от една или повече съседни разлики, които се възстановяват на един и същ собственик, а разликите, от които не може да се образува нов имот, остават в имота, определен за ползвателя. В случая съдът правилно е кредитирал заключението на вещото лице, неоспорено от страните, което обосновава извод, че процесният имот № 115 е в границите на възстановения на жалбоподателя имот, но от него, поради извършеното в него застрояване, не може да се отдели съответна част и да се образува нов имот от площта над 600 кв. м. или тази част да се придаде към новообразувания имот на жалбоподателя. С оглед неоспорените доказателства по делото, включително титула за собственост на търговското дружество, обоснован е и следващият извод, че и от разликите над 600 кв. м. на имоти № 115 и № 109 също не може да се обособи нов имот за оспорващия. Предвид горното, доводът че лицата, за които са отредени процесните имотите не са правоимащи, респ. че не били спазени изискванията за обособяване на имот за възстановения собственик, не намира опора в закона. По изложените съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на Административен съд - Варна е съобразено с материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила . При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на заинтересованите страни Добрин Крумов Добрев и Елка Иванова Добрева за присъждане на разноски по настоящото дело е основателно, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 228 АПК, но недоказано. Тези страни не са представили доказателства, че са упълномощили адвокат, още по-малко-че са са заплатили адвокатски хонорар, а писменото становище е подписано само от тях, поради което претенцията им за разноски за защита пред ВАС следва да бъде оставена без уважение. Искането за разноски, направено от ответната страна- Областния управител на област Варна в писменото становище на юрисконсулт В. Цонев и на заинтересованата страна -"Консулт плюс Д" ЕООД в писменото становище на юрисконсулт Р. Гочева за защита пред ВАС са основателни, поради което, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 228 АПК касаторът следва да бъде осъден да им ги заплати в размер на по 150 лева, определен съобразно минималното възнаграждение по чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Наредбa № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, обн. ДВ. бр. 64/2004 г., изм. ДВ. бр. 2/2009 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,