Решение № 2940 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15837/2010 г.

Решение № 2940 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15837/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Салвина" ООД, със седалище и адрес на управление с. Братя Даскалови, общ. Братя Даскалови, област Стара Загора, ул. "Градинарска" № 1, представлявано от Управителя Антон Йорданов Величков, чрез пълномощник адвокат Събина Вулджева, против решение № 337 от 3.11.2010 г. по адм. дело № 386/2010 г. на Старозагорски административен съд, VII-ми състав. Касационният жалбоподател счита, че като е отхвърлил жалбата на дружеството против Заповед № 120/13.07.2010 г. на Директора на Областна Дирекция "Земеделие" - гр. Стара Загора като неоснователна, съдът е постановил неправилно и необосновано решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че основният порок на съда е, че незаконосъобразно не прилага нормите на § 4в и 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 72 от ЗС. Неправилно съдът е констатирал, че е недобросъвестен владелец, тъй като наемателят бил ползвател по облигационно правно основание и като такъв за него не възникват права, които законът предоставя на добросъвестния владелец. Напълно необосновано съдът приема, че имотите се държат без правно основание, което е предпоставка за издаване на оспорената заповед. Погрешно е възприет и факта, че сключеният между дружеството и МЗХ Договор за наем не представлява обстоятелство, релевантно за материалната законосъобразност на оспорената заповед. Съдът неправилно е приел, че е налице неправомерно ползване на имотите като не е преценил всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, не е отговорил на доводите му, поради което липсват мотиви в решението по релевантни за спора обстоятелства. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав или да се постанови решение, с което се отмени обжалваната Заповед № 120/13.07.2010 г. В открито съдебно заседание касаторът, чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Заявява, че има право на задържане, което произтича от въведено чл. 7 от Договора за наем основание - да се върне земята след като се получи заплащане на насажденията. От ответника - Директора на Областна дирекция "Земеделие", гр. Стара Загора, чрез надлежно упълномощен процесуален представител е постъпило писмено Становище, в което се моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и потвърдено обжалваното с нея решение като правилно, обосновано и законосъобразно. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима, като по същество е неоснователна. Съдът е обсъдил доказателствата като е посочил, че след 17.03.2010 г. ползването от дружеството - жалбоподател на земеделски земи от държавния поземлен фонд е на отпаднало правно основание и е неправомерно. Основателно е приел, че наемателят е единствено държател на наетия имот, което изключва качеството му на владелец по смисъла на чл. 68 от Закона за собствеността и няма право на задържане по смисъла на чл. 72, ал. 3 от същия закон (ЗС). Законосъобразен е изводът на решаващия съд за наличие на всички материалноправни предпоставки за издаване на оспорената заповед. Обосновано съдът е приел, че допуснатото от административния орган нарушение на административнопроизводствените правила не е съществено и не е довело до опорочаване на издадения от него акт. Обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба. Същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 337 от 3.11.2010 г. по административно дело № 386/2010 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 34, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), на основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд, VII състав, отхвърля жалбата на "Салвина" ООД със седалище и с адрес на управление с. Братя Даскалови, ул. "Градинарска" № 1, обл. Стара Загора, представлявано от Антон Величков, против Заповед № 120/13.07.2010 г. на Директора на Областна Дирекция "Земеделие" - Стара Загора, като неоснователна. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентния административен орган по смисъла на чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ, в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Налице са и установените в закона материалноправни предпоставки за разпореденото изземване на земеделски имоти от дружеството - земи, включени в държавния поземлен фонд и ползването им неправомерно. В тази връзка съдът е констатирал, че сключеният между Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, в качеството му на наемодател и "Салвина" ООД, в качеството на наемател Договор за наем за временно възмездно ползване на земите за срок от 10 години, на основание чл. 10 от договора е прекратен и след 17.03.2010 г. ползването на земеделските земи от държавния поземлен фонд е на отпаднало правно основание и като такова - неправомерно. За неоснователни са приети доводите на жалбоподателя, че ползва правомерно имотите след изтичане на срока на договора за наем, като основава правата си на добросъвестен владелец и в частност - на упражнено право на задържане до заплащане стойността на направените в имотите подобрения - рекултивацията на земите и създаването на масив от трайни насаждения. Съдът е приел, че наемателят е ползвател на облигационно правно основание и като такъв е единствено държател на наетия имот, което по дефиниция изключва качеството му на владелец по смисъла на чл. 68 от ЗС, поради което за него не възникват права, които законът предоставя на добросъвестния владелец (чл. 72 във вр. с чл. 70 от ЗС) в т. ч. и няма право на задържане по смисъла на чл. 72, ал. 3 от ЗС до заплащане стойността на направените подобрения. Съдът е посочил, че претенцията си за заплащане на сумите, както и възражението за неизпълнен договор, жалбоподателят следва да предяви по общия исков ред - т. е. по реда на ГПК, като разпореденото по административен ред изземване не го лишава от възможността по съответния процесуален ред да защити правата и интересите си, а неизпълнението на наемодателя на задължението за заплащане на дължимата сума за насажденията по пазарната им оценка не представлява правно основание за наемателя да продължи да ползва имотите, доколкото за него не възниква нито договорно, нито законово облигационно или вещно право, в чието съдържание е включена възможността да упражнява фактическа власт върху имотите и да извлича полезните свойства на същите. Наличието на неприключила процедура за уреждане на отношенията между МЗХ и "Салвина" ООД във връзка с по-нататъшното ползване на земеделските земи от ДПФ също не представлява обстоятелство, релевантно за материалната законосъобразност на оспорената заповед. Съдът е констатирал, че при издаването на заповедта е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила - липсват доказателства за уведомяване на основание чл. 26, ал. 1 от АПК на дружеството в качеството му на заинтересовано лице по смисъла на чл. 15, ал. 1 от АПК за започване на производството и осигуряване на възможност да участва в тази фаза на административния процес. Това нарушение обаче е прието за несъществено, тъй като не се е отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в оспорената заповед, а и развилото се съдебно производство и извършените от жалбоподателя процесуални действия налагат извод, че дори и да са били събрани и обсъдени от административния орган обясненията и възраженията на "Салвина" ООД като участник в спорното административно правоотношение, те биха установили фактическа обстановка и обосновали правни изводи и резултат, идентични с възприетото административно решение, т. е. допуснатото нарушение не е повлияло върху съдържанието на обжалвания акт и не е довело до неговото опорочаване. Така постановеното съдебно решение е правилно. При изключително подробно описана фактическа обстановка, съдът е изградил законосъобразни правни изводи. Обжалваната пред Административен съд - Стара Загора заповед № 120/13.07.2010 г. на Директора на Областна дирекция (ОД) "Земеделие" гр. Стара Загора е издадена на основание чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ (Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи). Съгласно посочената разпоредба - нова в ДВ, бр. 94 от 2009 г., в случаите на неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд заповедта по ал. 1 се издава от директора на областната дирекция "Земеделие", като сумите по ал. 6 се превеждат по сметка на Министерството на земеделието и храните. Според ал. 1 - "по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. За установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър, а според ал. 6 - с последно изменение в ДВ, бр. 99/2009 г., в сила от 1.01.2010 г. - "в тридневен срок от датата на издаване на заповедта по ал. 1 ползвател, който ползва без правно основание земеделска земя, може да внесе по банкова сметка за чужди средства на общината сума, представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землищата от общината през предходната година за времето на неправомерното ползване. В този случай се спира изпълнението на заповедта, като правоимащите лица се уведомяват в тридневен срок от кмета на общината по реда на Административнопроцесуалния кодекс за правото им да получат депозираната сума. В случай, че в 10-дневен срок от получаване на уведомлението правоимащите лица изразят писмено съгласие за получаване на депозираната сума, издадената заповед се отменя от кмета на общината. При липса на изрично писмено съгласие издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение". С оглед цитираната правна регламентация, напълно се споделят от настоящия състав съображенията, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - директора на областната дирекция "Земеделие" и че земите от държавния поземлен фонд (за който факт не се спори), се ползват от жалбоподателя "Салвина" ООД, с. Братя Даскалови неправомерно, тоест без правно основание. Последното може да бъде по своя вид вещно право (право на собственост, право на ползване) или облигационно право (наем, аренда, послужване и др.). В конкретния случай сключеният Договор № РД-50-1977 от 20.12.1999 г. за предоставяне под наем на земи от Държавния поземлен фонд (ДПФ), който е за срок от 10 години, считано от датата на Приемателно-предавателен протокол, е изтекъл на 17.03.2000 г. Без правно значение за делото са преговорите за продължаване на договора под формата на аренда, както и за неизпълнение на някои от неговите клаузи. Тези спорове навлизат в гражданскоправната сфера и са недопустими за обсъждане в административното производство. Ирелевантни са и възраженията за добросъвестно владение и право на задържане, които са относими за гражданско производство. Взаимоотношенията между Министерството на земеделието и храните (бивше Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа) и жалбоподателят "Салвина" ООД са между две равнопоставени страни: "наемодател" и "наемател", респ. "арендодател" и "арендатор" и уреждането на финансовите им проблеми е извън обсега на производството по чл. 34 от ЗСПЗЗ. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът не е приложил нормите на § 4в и 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 72 от ЗС. Посочените разпоредби, както и приложените съдебни решения на Върховния административен съд касаят други казуси - извършването на оценки на подобрения в имоти, които се възстановяват по реда на земеделската реституция и се отнасят за отношенията между бившите собственици на имотите и ползвателите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ с права по § 4а, 4б, 4в и 4з ПЗР ЗСПЗЗ, а не за подобрения в имоти, предоставени за временно ползване под наем или аренда на ползватели по гражданскоправен договор. В тази връзка получаването на пазарната стойност на засадената лавандула като дълготрайно насаждение в изземваните имоти, тоест уреждането на финансовите отношения между жалбоподателя и МЗХ (понастоящем), не е предмет на обсъждане по това дело. Неоснователно е и оплакването, че съдебното решение не е мотивирано. Напротив, съдът подробно на 6 страници е обосновал своите изводи изцяло въз основа на събраните по делото релевантни доказателства, а неотносимите не е бил длъжен да изяснява. Правилни са изложените от съда съображения, че констатираното от него нарушение на административно-производствените правила не е съществено. Тъй като няма легално определение на понятията "съществено" и "несъществено" нарушение, в константната съдебната практика и теория е прието, че нарушението е съществено тогава, когато то само по себе си опорочава процедурата, тоест допускането му повлиява на съдържанието на акта и ако не е било допуснато, то крайният резултат би бил различен и разрешен по друг начин. В случая, макар и да не е уведомен за започване на административното производство, жалбоподателят е имал възможност да защити правата и интересите си пред две съдебни инстанции, включително в касационната да представи други доказателства, които да потвърждават тезата му за правомерно ползване на имотите и да обосноват други изводи, различни от вече направените, което не е сторил. В този смисъл допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила не е от кръга на съществените по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, за да е основание за отмяна на оспорвания акт. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение е обосновано и съобразено с материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,