Решение № 505 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10358/2012 г.

Решение № 505 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10358/2012 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на Георги Димитров Николов, Калина Георгиева Хубанова и на Ивелин Стоянов Казанджиев чрез техния пълномощник срещу решение № 1415/31.05.2012 г. по адм. д. № 4000/2011 г. на Административен съд Варна. Считат обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Претендират отмяната му. Ответниците по касационната жалба Марийка Михалева Янчева, Пройка Михалева Петракиева, Михаил Георгиев Михайлов, Емилия Георгиева Михайлова, Венка Ангелова Христова, Станка Михалева Минчева, Илионка Борисова Уждринова, Боряна Петрова Караджова, Емилия Ставрева Велева, Георги Василев Уждрин и Екатерина Василева Петрова, в писмено становище чрез своя представител намират касационната жалба за неоснователна и претендират разноски. Ответниците Павел Богданов Дялчев, "ИДЖЕЙ ПАПАЗ" ООД, кметът на Община Варна и началникът на службата по геодезия, картография и кадастър-Варна, не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от ответниците срещу заповед № КД-1403-1495/15.06.2011 г. на началника на службата по геодезия, картография и кадастър, с която на основание § 4к, ал. 13, т. 2 ПЗРЗСПЗЗ, въз основа на решение на комисията по ал. 12, т. 9, § 4к, ал. 8, т. 1 и т. 2 ПЗР ЗСПЗЗ е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, с което се заличават имоти с идентификатори № № 10135.5545.3108, 10135.5545.3111, 10135.5545.3113, 10135.5545.3545, 10135.5545.3110 и 10135.5545.3112, създават се имоти с идентификатори № № 10135.5545.3838, 10135.5545.3839, 10135.5545.3840, 10135.5545.3841 и 10135.5545.3842 и се променя КККР относно имот с идентификатор № 10135.5545.9511- път. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. Развил е доводи, че помощният план, въз основа на който е изработен планът на новообразуваните имоти, не съдържа явна фактическа грешка или непълнота, за да може да се постанови изменение в кадастралната карта и регистър. Допуснато е и съществено нарушение на процесуалните норми от административния орган, който не е изяснил всички доказателства и не е взел предвид обобрения ПУР, осигуряващ достъп до имота, така, както е по ПНИ /плана на новообразуваните имоти/. Така постановеното решение е материално законосъобразно: Предприетото изменение в ККР попада в хипотезата на § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ-в помощния план са нанесени неточно границите на петте имота по заявлението, поради което същият съдържа непълноти и грешки, както и в хипотезата на § 4к, ал. 8, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ- в ПНИ не е осигурен достъп за имот № 3108. По същество претенцията се свежда до това имот № 3545 да се заличи, а площите на останалите имоти на заявителите да се увеличат съобразно приложена таблица, като се осигури и достъп до имота, който не бил осигурен от ПНИ. Установява се по делото, че по настоящем са частично видими материализираните граници, както са отразени в ПКП и предходен КП 95г, а оградите са изместени след влизане в сила на ПНИ. Това налага фактическата констатация, че процесните имоти и границите им са отразени ПНИ така, както са по ПКП. Поради това отразеното в протокола на комисията по ал. 12 на § 4к ПЗРЗСПЗЗ, послужил за издаване на оспорената заповед, не съответства на обективната действителност-помощният план, въз основа на който е изработен ПНИ, не съдържа непълноти или грешки, нито ПНИ съдържа явна фактическа грешка. От правна страна, не са осъществени юридическите факти, посочени в хипезиса на правните норми, отразени от административния орган като правно основание в обжалваната заповед. На последно място, последвало е и одобрения на ПУР, който сочи на неоснователност на претенцията за осигуряване на достъп до имот поради наличието на такъв, отразен и в ПУП- ПУР. Това преклудира възможността да настъпят правните последици на визираните правни норми и сочи на материална незаконосъобразност на обжалваната заповед. Предвид изложеното, като е приел обжалвания административен акт за за унищожаем и е отменил същия, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на съдебното решение съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуални норми, поради което не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и решението следва да се остави в сила. Претенцията на ответниците по касационната жалба за присъждане на разноски не следва да се уважава, тъй като искането не е подкрепено с доказателства за направени такива пред касационната инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение