Решение № 62 от 18.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 955/2010 г.

Решение № 62 от 18.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 955/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] С. срещу решение № 165 от 12.04.2010г по гр. дело № 137/2010 г. на П. окръжен съд, с което след отмяна на решение № 1834 от 09.11.2009г на П. районен съд, по същество е уважен иск за отмяна на наложено наказание дисциплинарно уволнение. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение съществени процесуални правила при преценката на гласни доказателства, необосновано игнориране на свидетелски показания и в нарушение на материалния закон, доколкото не са обсъдени конкретните нарушения по заповедта за уволнение и съответната им квалификация . Ответникът по касационната жалба П. Н. П. не е заявил отговор. С определение № 1146 от 23.11.2010 на ВКС, III г. о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по въпроса за правилата, при които решаващият съд формира извод за рeлeвантните обстоятелства относно факта на дисциплинарното нарушение и неговата установеност, прилагане на опитните правила при изграждане на извод за наличие или липса на връзка между фактите, установени с гласни доказателства и основанието за игнориране на конкретни свидетелства с довод за противоречие в показанията. Приетото от въззивния съд по този решаващ за изхода на спора въпрос е, че доколкото свидетелите не определят еднозначно цвета на двете туби (безспорно силно замърсени), в които съдове индикираното гориво, собственост на предприятието, е било източено от подвижна сондажна апаратура, съхранено в рамките на същия ден, отклонено и изнесено извън местоработата от наказания П. с управлявания от него служебен автомобил "УАЗ" заедно с други работници в работно време, то е налице "противоречие" в показанията, водещо до неустановеност на дисциплинарно нарушение и недоказаност на фактическите му признаци. До този решаващ извод е достигнато, макар за релевантните обстоятелства по нарушението да са налице рапорт на служителя на охранителната фирма от обекта, свидетелствал по делото, двете туби с оцветено (индикирано) гориво да са установени при проверка извън района на предприятието при обстоятелства, сочещи да са били в държание на ищеца и придружаващите го работници, същите иззети и предадени в дружеството от други служители на охранителната фирма, а обстоятелствата по писмените донесения да са потвърдени пред съда от лицето, съставило рапорта при проверката, чрез ясни и точни свидетелски показания. При установените по делото обстоятелства даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на Върховен касационен съд по прилагането на чл. 153 и чл. 172 от ГПК, включително изразена в решение № 700 от 28.10.2010 г. по гр. д. № 91/2010 г. и формирана по реда на чл. 290 от ГПК по повод обжалване на дисциплинарното уволнение на друг участвал в същото нарушение работник, чиито показания настоящият въззивен съд е кредитирал по настоящето дело, в нарушение на съдопроизводствените правила . Като е изтъкнал противоречие в показанията на двете групи свидетели по признак, който не е съществен с оглед релевантните по делото обстоятелства и който признак, според обстоятелствата, не поставя под съмнение точността на възприятията им във връзка с относимите факти, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на изискването по чл. 153 от ГПК и превратно е приложил правилото на чл. 172 от ГПК . Предвид гореизложеното и по наведените основания за отмяна на въззивното решение, касационната жалба е по същество основателна . Основателно е оплакването, че нарушенията на процесуални правила при преценката на гласните доказателства от въззивния съд са довели до неправилни изводи относно установеността на фактите по делото. От рапорта С. М., охранител на обекта и от свидетелските му показания се установява източването на две туби по 20 литра гориво от сондажната апаратура в местоработата на ищеца до напускането му през работно време, натоварването на тубите на служебния автомобил и авторството на това действие. Впечатленията на свидетеля са непосредствени, докато показанията на посочените от ищеца свидетели К. Т. и К. Д., че качените туби били празни или че в товарния автомобил нямало маркуч, с който горивото би могло да се източи, освен явната им заинтересованост, са уклончиви и не се отнасят до факти, които разколебават показанията на охранителя на сондата. Въззивният съд е посочил, че кредитира показанията на охранителя Б. П., същият заварил по- късно същият ден служебния автомобил "УАЗ" и смяната до разтоварените туби с гориво в[населено място]. Въззивният съд обаче не е направил съответстващите от възприятията на свидетеля изводи, приемайки за неустановена връзката, произтичаща от местоположението на двете туби с гориво към момента на проверката и действията на ищеца П.. Съвкупната преценка на свидетелските показания на охранителите, съпоставката им с безспорно установения факт, че мобилната охранителна група на [фирма], в която е участвал Б. П., е срещнала и потърсила сметка на ищеца П. П., управлявал и ползвал служебния автомобил УАЗ за превозване на горивото до [населено място] и предвид безспорно установения факт, че по-рано същия ден смяната е работила по-кратко време, сондата е изразходвала само част от занесеното гориво, заварената между служебния УАЗ и друг автомобил нафта в двете туби, изоставени от хората в двата автомобила след обаждането до полицията, с установения от протокола за изпитване факт, че съдържанието на тубите е оцветен в червен цвят газьол, като този, който се зарежда на служебните бензиностанции на дружеството, обуславя друг извод и следва да се приеме за установено, че ищецът е извършил действията, за които е наложено дисциплинарното наказание. В случаи на спор по законосъобразността на дисциплинарно уволнение, когато с доказателствените средства на гражданския процес се установи подобно поведение на конкретния работник от обективна и субективна страна, са налице предпоставки за извод, че са извършени едно или няколко тежки нарушения на трудовата дисциплина и е възникнало основание за налагане на дисциплинарно наказание, в случая правилно квалифицирано по чл. 187, т. 9 и т. 10 от КТ, като второто от основанията е във връзка със съответна разпоредба от Правилник за вътрешния трудов ред, нарушена от работника. Не е спорно, че формалните изисквания на чл. 193, ал. 1, чл. 194 и чл. 195 от КТ относно дисциплинарното производство са спазени. Атакуваната с иска заповед № 23/09.02.2009г за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и последващата заповед на изпълнителните директори на[фирма], с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца П., са законосъобразни. Наложеното наказание е съответно на установените нарушения . Въззивното решение следва да бъде отменено, а искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, отхвърлен като неоснователен . Разноски на касатора, ответник по иска, следва да бъдат присъдени, доколкото са поискани. В производството по обжалване пред въззивната и касационна инстанция [фирма] не са заявили искане за присъждане за разноски . Водим от горното, Върховният касационен съд, IIIг. о.