Решение № 350 от 17.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 75/2012 г.

Решение № 350 от 17.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 75/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. М. Т. от [населено място] чрез адв. М. Ц. против решение № 325/10.11.2011 г., постановено по в. гр. д. № 704/2011 г. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение № 485/8.07.2011 г. по гр. д. № 734/2011 г. на Районен съд [населено място], с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от С. М. Т. иск с пр. осн. чл. 344, ал. 1 КТ за признаване на уволнението извършеното със Заповед № 2/4.01.2011 г. на управителя на [фирма], Х. по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за незаконно, както и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и по чл. 344, ал. 3 КТ във вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставането и без работа за периода от 4.01.2011 г. до 1.03.2011 г. в размер на 1380 лв. Касаторът прави оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че въззивният съд не е съобразил, че въведените с длъжностната характеристика нови изисквания /т. 16 - 20/, променят вида и характера на работата и на практика представляват нова длъжност. Развива доводи, че промяната на изискванията за заеманата длъжност и извършеното уволнение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ съставлява злоупотреба с право от работодателя. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което исковете да бъдат отхвърлени. Ответникът по касация [фирма], [населено място], чрез адв. Н. Г., оспорва касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о., приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С определение № 976/11.07.2012 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса налице ли са предпоставките за прекратяване на трудовия договор на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ при положение, че с утвърдената преди уволнението нова длъжностна характеристика, са въведени и нови задължения, увеличен е обема на задълженията с нови отговорности и нови дейности. Прието е, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 730/29.11.2010 г., по к. гр. д. № 28/2010 г. на ВКС, III г. о., постановено при условията на чл. 290 ГПК, поради което касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По поставения правен въпрос: Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о. съобразява неговия отговор, даден с цитираното решение, което има задължителен характер. С него се приема, че за да е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ изменението на изискванията за образование и/или квалификация следва да е предвидено при запазване на заеманата по трудовия договор длъжност. Ако наред с въвеждането на нови изисквания за образование или професионална квалификация се променят и трудовите функции на длъжността /изцяло или отчасти/ работодателят може законосъобразно да прекрати трудовото правоотношение, но на основание съкращаване в щата на съответната длъжност. Тоест приема се, че при такава хипотеза основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия договор не е изпълнено. С обжалваното решение правилно е прието, че промените в изискванията за заемане на определена длъжност е въпрос на целесъобразност. Преценката относно необходимостта от тези промени е правомощие на работодателя, който е натоварен да организира съответния трудов процес. Правилно е прието също така, че генерализирането на това виждане е неправилно, тъй като би довело до възможност недобросъвестни работодатели да злоупотребяват с правомощието си да определят изискванията за заемане на определена длъжност и това да е повод за прекратяване на трудови правоотношения с определени работници и служители, когато не отговарят на тези изисквания. Прието е, че злоупотреба с работодателска власт е налице, когато въведените нови изисквания не се обосновават по никакъв начин и нямат връзка с характера на работата на съответната длъжност. Съобразно с данните по делото съдът е приел, че новата длъжностна характеристика, връчена на ищцата за длъжността "инспектор услуги" включва нови функции и отговорности в сравнение със старата длъжностна характеристика на заеманата от нея длъжност преди уволнението, отменено с влязло в сила решение, а именно "инспектор технически контрол". Изрично са изброени новите функции: изготвяне на ежемесечни графици по инкасатори и водопроводчици за ревизии, отчет на карнетите, междинна парична вноска от събрана такса вода и график - инкасатори по ежедневни маршрути на инкасиране и събиране на такса вода, проверяване правилното прилагане на Указанието за кодовете на инкасаторите и водопроводчиците, получаване на фактурите на абонатите /за фирми и население/, при нужда даване на заключващи устройства и нови ремонтирани водомери като следи подмяната и метрологичните проверки, управление, координиране, наблюдаване и организиране на работата на инкасатори, монтьори, поддръжка инсталации, и при нужда водопроводчици, разписва отпуски и следи за присъствието на подчинените работници. Прието е, че според новите отговорности лицето, заемащо длъжността отговаря за контрола на разпределението на отчетената вода по общите водомери като при необходимост е МОЛ за склад, с водомери, заключващи устройства и др. отговаря за поверения му персонал от инкасатори, монтьори и водопроводчици. Отчетено е и новата система на подчиненост, която е установена - докато длъжността "Инспектор технически контрол" е пряко подчинена на Началник отдел "Инкасо" и "Главен инженер", длъжността "Инспектор услуги" и пряко подчинена на ръководител отдел "Продажби". При тези констатации съдът е направил извод, че не може да се направи несъмнен извод, че работодателят е злоупотребил с правомощията си да приема нови изисквания за заемане на процесната длъжност тъй като изискването за висше образование, с минимална степен "професионален бакалавър", с икономическа и юридическа насоченост, релевира с част от задълженията по новата длъжностна характеристика. Доколкото ищцата не е отговаряла на въведеното ново изискване за образование съдът е приел, че хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е изпълнена и издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразна. Този извод на въззивната инстанция е незаконосъобразен. Доколкото данните по делото несъмнено сочат, че към трудовите функции на заеманата от ищцата длъжност, за която е сключен договорът между страните, са прибавени нови функции и отговорности, на практика е създадена нова длъжност, за което в случая говори и обстоятелството, че е променено и наименованието на длъжността, както и мястото й в структурата на дружеството и нейната подчиненост по отношение на други длъжности. С оглед на това хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ не е налице. Последното е така, доколкото същата предпоставя запазване на съществуващата трудова функция към изпълнението на която по определени обективни причини работодателят поставя нови изисквания за образование или професионална квалификация. С оглед на това извършеното уволнение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Следва да бъде уважен и обусловения от отмяната на уволнителната заповед иск за възстановяване на заеманата преди уволнението работа и да се заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на сумата 1380 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 4.01.2011 г. до 1.03.2011 г. От представените по делото доказателства /фиш за получено трудово възнаграждение за м. декември 2010 г. и копие от трудова книжка/ се установява, че полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението, възлиза на сумата 692,50 лв., както и че за процесния период същата не е работила на друго място. С оглед изхода на делото ответникът по касация следва да заплати на касатора направените пред трите инстанции разноски в размер на 550 лв. адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.