Решение № 9412 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4152/2010 г.

Решение № 9412 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4152/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт. Образувано е по жалба, подадена от Милка Йорданова Политова срещу решение по т. 62 от протокол № 5 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 4 февруари 2010 г., с което е прието, че като съдия в Софийски районен съд за периода 01.01.2008 г. - 30.03.2009 г. е допуснала дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗСВ и й е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ "намаляване на основното трудово възнаграждение с 25 на сто за срок от две години". Подробни съображения се излагат в допълнение към жалбата. Представителят на ответника излага писмено становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока но чл. 323, ал. 1 ЗСВ, няма данни за датата на получаване на съобщението. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си № 10-00-008/01.02.2010 г. дисциплинарният състав по дисциплинарно дело № 57/2009 г. е разгледал предложението на инспектората към ВСС за налагане на дисциплинарно наказание на Милка Политова, съдия в СРС. По първата група нарушения - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, е установено, че към датата на проверката 27.05.2009 г., 29 съдебни акта не са постановени в едномесечния срок. Не се споделя от съда извода на дисциплинарния състав, че по първата група нарушения, изразяващи се в системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, е допуснато виновно неизпълнение на служебните задължения. Дисциплинарният състав е установил, че за периода 01.01.2008 г. - 31.03.2009 г. жалбоподателката е свършила 883 бр. дела, в т. ч. за през първото тримесечие на 2009 г. - 263 бр., от което е направен извод за много висока натовареност на съдията. Установено е, че е била в отпуск по болест за периода 23. -28.03.2009 г. и от 13.04.- 09.06.2009 г., което е допринесло за забавяне изписването на съдебните актове, като решенията по 24 бр. от тези дела са обявени за периода от. 01 до 16.06.2009 г., в края на отпуска по болест и незабавно след него. По втората група нарушения - действия и бездействия, които неоправдано забавят производството по т. 2, т. 3.2, т. 3.5, т. 3.6, т. 3.7 и т. 3.8 дисциплинарния състав обосновано е приел, че са налице нарушения. Установено е, че по гр. д. № 1908/2008 г. не е констатирала своевременно липсата на документ за внесена държавна такса, оставила е без движение молбата по чл. 14 ЗЛС три пъти, въпреки, че всички нередовности са съществували при нейното подаване и указанията за тяхното отстраняване е следвало да се дадат още с първото разпореждане от 19.05.2008 г., като едва на 11.09.2008 г. се е разпоредила за внасяне на държавна такса, по преписка № 07622008 г. по молба от 25.07.2008 г. за продажба на недвижим имот неправилно е дала указание молбата да се подпише и от непълнолетното дете и след като установила, че е малолетно е издала разрешение на 04.09.2008 г., по преписка № 0564/2009 г. по молба за приемане на наследство, по която срокът за представяне на доказателства е бил удължен до 25.02.2009 г., е постановила отказ едва с определение от 11.05.2009 г. По т. 3 неизпълнение на указанията на горната инстанция е установено, че по гр. д. № 511/2007 г. вместо да изпълни указанията на СГС за продължаване на производството по делото, след като въззивната инстанция е отменила прекратителното определение от 23.05.2008 г., отново е оставила исковата молба без движение и с последващи разпореждания от 14 и 17.01.2008 г. е продължила да дава указания за внасяне на държавна такса за извършване на съдебна поръчка до САЩ, с което е забавила производството по делото. Не се споделят възраженията на жалбоподателката, че СГС е дал неизпълними указания. По т. 5 от акта е прието, че немотивирано пренасрочила няколко дела, по други няколко дела е прието несвоевременно конституиране на на Дирекция "Социално подпомагане" и изискване на становище от нея, което е довело до отлагане на делото и забавяне на производството. По т. 7 от акта е установено, че поради отмяна на хода по същество по гр. д. № 1002/2007 г., несвоевременното действие е забавило делото близо с 5 месеца. По т. 8 от акта са описани 48 бр. дела по които е отменено определението, с което е даден ход по същество, което е забавило производството, поради необходимостта от ново призоваване на страните. Основателно е прието, че големият брой дела с отменен ход по същество, което не е свързано с изменение на обстоятелствата по делото, сочи на пропуски в работата на магистрата по предварително проучване на делата. Независимо от това, дисциплинарният състав е взел предвид, че се касае за пропуски по малко дела в сравнение с големия брой разглеждани дела, както и причините, поради които е отменен хода по същество, във връзка с възраженията на жалбоподателката, че се дължат на пропуски и грешки в споразумения за развод. Пропуските на страните не изключват задължението на съдията да проверява данните в споразумението за развод, преди одобряването му в съдебно заседание. Правните последици за страните настъпват с постигане на споразумението, поради което е от голямо значение надлежното му оформяне в протокола от съдебното заседание. Въз основа на така установените нарушения и с оглед изискванията на чл. 309 ЗСВ, дисциплинарният състав е предложил налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ - намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от 6 месеца. При разглеждане на предложението от ВСС, изказванията на членовете на ВСС са за многократно устно отправяни сигнали от адвокати до председателя на съда за работата на съдията, за наличие на няколко заповеди за обръщане внимание на магистрата, за наличие на проблеми в работата от постъпването в съда, поради което е направено предложение за дисциплинарно уволнение, което не е прието. Прието е предложението за налагане на същия вид наказание в максимален размер "намаляване на основното трудово възнаграждение с 25 на сто за срок от две години", с единодушие, с 20 гласа "за". Въз основа на установените нарушения от дисциплинарния състав, с оглед разпоредбата на чл. 320, ал. 3 ЗСВ, ВСС може да отхвърли предложението за налагане на дисциплинарно наказание или да наложи дисциплинарно наказание по негова преценка с оглед тежестта на съответното дисциплинарно нарушение. В случая от ВСС е наложено наказание от предложения от дисциплинарния състав вид по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ, но в максимален размер. Размерът на наказанието е мотивиран с изказванията на членовете на ВСС, които са основани на данните в дисциплинарното производство. По делото са представени доказателства, че с молба от 12.02.2010 г. до ВСС жалбоподателката е подала оставка и с решение по т. 14 от протокол № 9 от заседание на ВСС, проведено на 4 март 2010 г., на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 от ЗСВ е освободена от длъжност "съдия" в СРС, считано от 13.03.2010 г. При това положение фактически периода през който и е било намалено основното трудово възнаграждение с 25 % е два месеца, поради което жалбата относно размера на наложеното дисциплинарно наказание се явява неоснователна, с оглед установените нарушение даващи основания за привличане към дисциплинарна отговорност. Неоснователни са доводите за несъразмерност на наложеното наказание. Следва да се има предвид, че спрямо жалбоподателката са били издадени няколко заповеди за обръщане на внимание от административния ръководител, независимо, че не са през проверявания период, поради което е имало основание за установените нарушения да се пристъпи към налагане на дисциплинарно наказание. Представена е заповед № АС-268 от 24.ХI. 2009 г. на председателя на СРС за обръщане внимание на жалбоподателката за допуснато нарушение по движението на гр. д. № 2873/2008 г., изразяващо се в отвеждане от неговото разглеждане, без да са налице основания по чл. 22 ГПК. Неотносимо е обстоятелството, че през м. май 2009 г., след проверявания период, жалбоподателката е повишена в ранг "съдия във ВКС и ВАС", като при атестирането не са били взети предвид констатираните по-късно допуснати нарушения. Воден от изложеното, на основание чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт, Върховният административен съд, Седмо отделение