Решение № 3392 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1967/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Директора на ТД Митница Пловдив, срещу решение №369/12.01.2026 г. постановено по адм. д. №2099 по описа на Административен съд гр.Пловдив за 2025 г. С атакувания съдебен акт е отменено решение №РТД-3000-1159/26.08.2025 г. издадено от касатора, с което са определени допълнително задължения за мито и ДДС в тежест на „Уилям Хюз България“ ООД. При обжалването касаторът поддържа, че решението следва да бъде отменено, тъй като страда от пороци, които представляват касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Неправилно съдът е приел, че при издаване на административния акт не са изяснени всички факти и обстоятелства, които имат значение за случая и съответно това е довело до липсата на конкретни мотиви свързани с установяване на произхода на стоките. Необосновано е прието в мотивите на съдебния акт, че представените от „Уилям Хюз България“ ООД документи не са обсъдени от административния орган, тъй като въз основа на тях в хода на административното производство е прието, че няма проследимост на движението на стоките от производителя до България. Възразява се и срещу изводите на съда, че е допуснато и нарушение на чл.22, §6 и §7 от Регламент /ЕС/ №952/2013 г. Дружеството е уведомено за това, че по отношение на него ще бъде издаден неблагоприятен административен акт, като му е дадена възможност да представи доказателства и да изрази становище по констатациите на митническите органи. Административният орган е действал законосъобразно и неправилно при съдебната проверка е отменено решението на митническия директор. Въз основа на горното се иска решението на съда да бъде отменено, като бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството. Претендира се присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – „Уилям Хюз България“ ООД, чрез адв.Митов оспорва касационната жалба и намира същата за неоснователна, необоснована и недоказана, като се иска да бъде оставена без уважение. При обжалването не са посочени каквито и да било аргументи, които да налагат извод, че постановеното решение е неправилно. По същество касационната жалба повтаря тезите на административния орган и изложените мотиви на административния акт. Заявява се искане съдебното решение да бъде оставено в сила, като се претендира и присъждане на сторените разноски пред настоящата инстанция. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след извършена преценка относно допустимостта на жалбата, правилността на решението, наведените касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС гр.Пловдив е било решение №РТД-3000-1159 от 26.08.2025 г. на Директора на ТД Митница Пловдив. С решението на „Уилям Хюз България“ ООД са определени допълнително задължения за мито и ДДС в общ размер 3 501.74 лв. от които 2 918.12 лв. защитно мито и ДДС - 583.62 и съответните лихви за забава. При извършената проверка на административния акт, съдът е установил, че административното производство е започнало след извършена последваща проверка извършена на основание чл.48 от Регламент /ЕС/ 952/2013 във връзка с чл.84, ал.1, т.1 ЗМ. С два броя митнически декларации дружеството е поискало допускане до свободно обръщение на стоки – по МД №22BG003009170138R1 - телове от нелегирани стомани, поцинкиовани съдържащи 0.830 % въглерод с размер 0.70 мм / нето тегло 46 кг и по МД №24BG003009281492R6 телове от нелегирани стомани, поцинкиовани съдържащи 0.70 % въглерод с размер 2 мм / нето тегло 981 кг, включени в раздел ХV, глава 72 „Чугун, желязо и стомана“ от Комбинираната номенклатура със страна на изпращане Великобритания и страна на произход ЕС. Към митническите декларации има приложени търговски фактури, но от приложения по първата декларация анализен сертификат не е ясно как той е обвързан със стоката предмет на внос, а към втората декларация избощо не е приложен анализен сертификат. По реда на чл.22, §6 във връзка с чл.29 от Регламент /ЕС/ 952/2013 е изпратено уведомление до дружеството, че декларираният европейски произход на стоката ще бъде отхвърлен, като се определи нов произход на стоката – Великобритания и за стоките ще бъде начислено мито от 25%. Писмото е надлежно връчено на 13.02.2025 г. и в законовия срок са представени допълнителни доказателства във връзка с указанията на административния орган. Същите не са възприети от митническите органи като такива, които установяват произход на стоката, различен от този определен при последващата проверка – от Великобритания. Издаден е неблагоприятен административен акт, с който на дружеството са определени допълнително защитно мито и ДДС. За да отмени решението на директора на ТД Митница Пловдив, съдът е приел, че при издаването му е допуснато нарушение на материалния закон. Административният орган не е изпълнил задължението си да изясни всички факти и обстоятелства свързани с подадените декларации, не е обсъдил представените допълнително доказателства и формално е приел, че се касае за стока, чийто произход не е установен. Според мотивите на съдебното решение, изобщо не са подложени на обсъждане твърденията на дружеството, а и приложените от него доказателства. От акта не е ясно дори, че става дума за внос по две митнически декларации, като доказателства са представени за всяка от тях по отделно и така би следвало да бъдат преценявани. Атакуваното решение на митническия орган е отменено, а преписката е върната за ново произнасяне от компетентния орган при съобразяване на всички доказателства приложени от страните. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил относимите за решаването на спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Споделят се изводите на съда, че административния орган е подходил формално и не е изяснил всички обстоятелства и факти, които имат значение за правилното решение на спорния по делото въпрос относно произхода на стоките. Съмненията, които са възникнали у компетентните органи относно подадената митническа декларация, са основание да бъде извършена проверка и в хода на тази проверка, вносителят да има възможност да представя доказателства и да даде обяснения. Тези доказателства следва да бъдат обсъдени от административния орган при издаване на решението. В конкретния случай, макар да е предоставена възможност на страната да се запознае с мотивите на органа и да представи нови доказателства, след като това е сторено, същите не са обсъдени и само формално в акта е отбелязано, че те „не установяват произход различен от Великобритания“. Останалите съображения на органа посочват правната уредба, която касае непреференциален внос, какъв е размерът на защитното мито и описание на декларациите по отношение на които е извършена проверката. Така направените описания не могат да заместят дължимия от органа анализ на приложените доказателства и излагане на мотиви защо те се приемат или не. Немотивирането на акта, с който не е признат декларираният произход на стоката от ЕС обуславя незаконосъобразност на същия, тъй като липсата на фактическите и правните съображения, въз основа на които е коригирана митническата декларация, поставя съда в невъзможност да извърши проверка относно неговата материална законосъобразност. Административния орган се е задоволил да опише приложените доказателства и да посочи, че „след преглед и анализ на представените документи е установено, че същите следва да бъдат оставени без уважение, поради това, че не внасят нови факти и обстоятелства по случая и не дават възможност да се приеме декларирания европейски произход на стоките по МД“. Тези бланкетни констатации не заместват необходимостта от излагане на мотиви в решението с което се променя декларирания произход на стоката и се определят нови задължения за вносителя. В тежест на митническия орган и издател на акта е да установи въз основа на събраните доказателства, че посочената в митническата декларация държава на произход е различна от реалната, като това е предпоставка да бъде определено ново и по-високо мито от това, което е внесено вече. Обратно на твърденията в касационната жалба, в процесния случай, не са обсъдени всички представени в административната преписка доказателства и не са взети в предвид при издаване на решението. По така изложените съображения настоящият касационен състав намира, че решението на Административен съд гр. Пловдив е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е направеното искане за спиране инкорпорирано в становище по делото от 10.03.2026 г. /приложено по делото/. Повод за отправяне на това искане е определение от 16.02.2026 г. постановено по адм.д. № 11910/2025 г. по описа на Върховен административен съд, с което пред СЕС е направено преюдициално запитване във връзка с налагането на окончателни защитни мита при вноса на някои стоманени продукти съгласно чл.2, §1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ №2019/159 на Комисията от 31.01.2019 г. Направеното запитване до СЕС е и служебно известно на настоящия състав, но към момента на постановяване на настоящото решение, по така отправеното преюдициално питане не е образувано дело пред СЕС, поради което не е налице основание за спиране на производството по делото. От друга страна процесният административен акт е отменен поради липса на изложени мотиви в него, а преписката се връща за ново произнасяне на компетентния митнически орган, което означава, че след като събере всички необходими документи за изясняване на фактите и обстоятелствата по спора, при спазване на указанията на съда, административния орган разполага с възможност да спре производството по издаване на своето решение, след образуване на дело пред СЕС и ако прецени, че поставените в питането въпроси са относими за законосъобразното определяне на евентуално дължимото защитно мито. С оглед изхода на спора на "Уилям Хюз България" ООД, следва да се присъдят своевременно претендираните и доказани разноски в размер на 150 евро, представляващи заплатен адвокатски хонорар за настоящата инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение