Решение № 11611 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6126/2009 г.

Решение № 11611 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6126/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Стронгил 90-Красимир Ангелов" против решение № 151 от 5.03.09 г. постановено по адм. д. № 1449/06 г. с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизонен акт (РА) № 0300817/20.04.06 г. издаден от ТД на НАП-Варна в обжалваната му част, в която за едноличния търговец са установени задължения за ДДС и лихви върху него. Със същото решение, търговецът е осъден да заплати на ответника разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 495,20 лв. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, като релевираните касационни основания са тези по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съдопроизводствени нарушения и необоснованост на решението. Иска се отмяната му и отмяната на РА. Претендират се разноски. Ответникът по касация - директорът на ДОУИ-Варна не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд преценява касационната жалба като допустима, тъй като същата е подадена от страна по делото и в рамките на законоустановения срок за касационно обжалване на решението. Досежно основателността на жалбата, касационната инстанция приема следното: Предмет на контрол пред окръжния съд е бил РА № 0300817/20.04.06 г. издаден от ТД на НАП-Варна. Видно от РА е, че ревизиран субект е Красимир Тодоров Ангелов в качеството му на ЕТ "Стронгил 90-Красимир Ангелов". Ревизията е извършена по ЗДДС за периода 01.03.05 г. - 31.05.05 г. т. е, за три месечни данъчни периода. С РА, на ревизирания субект е начислен допълнително ДДС за м. 04.05 г. в резултат на непризнат данъчен кредит по фактури №№ 144/25.04.05 г. и № 146/29.04.05 г. издадени от "Алготранс" ЕООД с предмет на доставката "СМР" - извършени общи и строителни работи на асансьорни устройства. Правното основание за отказа е чл. 64, ал. 1 т. 5 от ЗДДС във вр. с чл. 55 , чл. 63 и чл. 6, чл. 24, чл. 25 и чл. 32 от ЗДДС. Констатациите са, че дружеството доставчик не притежава технически и кадрови потенциал, а като предходен доставчик е деклариран- "Кобос" ЕООД. При извършена насрещна проверка на подизпълнителя е установено, че той извършва СМР чрез наемане на физически лица по граждански договори. От проверените три физически лица само един се е явил в ТД на НАП като е представил изискващите се от него документи, но е констатирано, че на лицето е възложено извършване на СМР на обект, различен от обекта, упоменат във възлагателното писмо. С РА на същите правни и фактически основания е отказано признаване на данъчен кредит за жалбоподателя по фактури №№ 826/25.04.05 г. и 545/30.03.05 г. издадени от ЕООД "Кобос" с предмет на доставката - "СМР", "монтаж", "услуга". С решението на окръжния съд, жалбата срещу РА е отхвърлена с мотивите, че не са опровергани констатациите на данъчните органи и, че жалбоподателят не е представил доказателства за реалното извършване на доставките по фактурите. Решението на окръжния съд е правилно. В хода на ревизионното производство и при административното обжалване на РА, ревизираният субект не е представил доказателства, че СМР по фактурите действително са извършени на негови обекти, а така също, че те са извършени именно от въпросните доставчици. Доказателства за тези обстоятелства на са ангажирани и в съдебната фаза на обжалването. Видно, както от възлагателното писмо, от "Алготранс" ЕООД към "Кобос" ЕООД, така и от възлагателното писмо от ЕТ "Стронгил 90" към "Алготранс" ЕООД е, че е предвидено, извършените СМР на всеки обект да се удостоверяват с протокол след приемане на съоръженията от оторизираните органи. По делото липсват двустранни протоколи за приемане на извършените СМР, в които да са конкретизирани вида и обема на извършените строително-монтажни работи. От друга страна, не се спори между страните, че фактурираните СМР са във връзка с монтаж на асансьорни уредби. За монтажа на асансьорни уредби има специфични изисквания, които са визирани в Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводни линии. По делото липсват данни, че лицата, за които се твърди, че са извършили строителните и монтажни работи притежават специфични познания в областта на електротехниката. По изложените съображения, настоящата инстанция приема, че основателно първоинстанционният съд е преценил жалбата като недоказана, а от там и като неоснователна. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, хипотеза първа от АПК, Върховният административен съд