Решение № 7323 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2849/2013 г.

Решение № 7323 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2849/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на "Топливо" АД, гр. София, против решение № 185/10.01.13 г. по адм. д. № 351/12 г. по описа на Административен съд - Перник с молба за отмяната му като неправилно.

Ответниците, Невенка Димитрова Иванчева, представлявана от адв. Митева и Таня Борисова Димитрова, представлявана от адв. Ризов, поддържат становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение като правилно да бъде оставено в сила.

Ответниците, кмет на община Радомир и Венета Борисова Кирилова не вземат становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира:

Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Заповед № 556/12.10.11 г. на кмета на община Радомир / поправена на основание чл. 62, ал. 2 АПК със Заповед № 597/03.11.11 г. на Вр. и. д. кмет на същата община/, с която на основание § 4, ал. 1, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър /ПЗРЗКИР/ вр. с чл. 53, ал. 2 от същия закон е одобрен проект за изменение и поправка на кадастралния план на гр. Радомир, одобрен със Заповед № 367/28.12.2001 г. в частта относно имот пл. № 1491 съобразно скица-проект и попълване на имота с последен кадастрален номер 2737.

С постановеното по делото решение оспорването на Невенка Димитрова Иванчева и Таня Борисова Димитрова е уважено с отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Този правен резултат съдът възприел въз основа на данните по делото и мотиви относно приложението на чл. 52, ал. 3 ЗКИР и чл. 62, ал. 2 и ал. 5 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба № 3/2005 г/. Изложил е съображения и относно валидността на административния акт съгласно задължителните указания в решение № 13449/29.10.12 г. по адм. д. № 7398/12 г. по описа на Върховния административен съд.

Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение, е неоснователна.

Въз основа на събраните по делото доказателства релевантните за спора факти са установени, както следва:

• оспорващите, въз основа на н. акт № 44, том I, рег. № 314, д. № 131/98 г., неотменен по предвидения за това ред по чл. 431 ГПК /отм./, респ. сега действащия чл. 537 ГПК, са записани в разписния лист към одобрения със Заповед № 367/28.12.01 г. кадастрален и регулационен план на гр. Радомир като собственици на имот № 501.1491, урегулиран в УПИ II, кв. 189 с площ 16767 кв. м;

• с влязло в сила на 4.08.09 г. решение по гр. д. № 604/07 г. по описа на Окръжен съд - Перник е оставено в сила решение № 68/26.03.01 г. по гр. д. № 223/99 г. по описа на Районен съд - Радомир, с което предявения от оспорващите и трети, неучастващи в настоящето производство лица, срещу "Топливо" АД-София иск по чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/ за 9650 кв. м, част от нива, цялата с площ 16500 кв. м е отхвърлен;

• процесната заповед е издадена по повод заявление на касатора "Топливо" АД София въз основа на цитираното влязло в сила съдебно решение, скица - проект за изменение и обяснителна записка;

• в процедурата по издаване на заповедта акт за непълноти и грешки в кадастралния план не е съставен.

При тези безспорни установявания решаващият правен извод относно незаконосъобразността на обжалваната заповед е в съответствие с материалния закон.

Преди всичко, в правомощията на кмета на общината по § 4 ПЗРЗКИР е и издаването на заповеди за отстраняване на грешки и непълноти в кадастралния план. Процедурата е по реда на чл. 53 ЗКИР, от което следва, че непълнотите и грешките се установяват с акт, съставен на самото място и подписан от съставителя, длъжностно лице от общинската администрация и пряко заинтересуваните собственици, респ. лицата по § 1, т. 13 ДРЗКИР - собственици или носители на ограничени вещни права на недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението. Лицата, вписани в разписния лист към действащия кадастрален план като собственици на имота са заинтересувани в производството по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за съдебно оспорване одобряващата изменението заповед.

В конкретния случай акт за непълноти не е съставен, а поисканото изменение на кадастъра на имот 501.1491 е одобрено съобразно представената скица проект /л. 85/, в която посоченият в заповедта "последен кадастрален номер 2737" не е отразен, а процесната част от имота е повдигната в жълт цвят и обозначена като "дял I". Тези безспорни констатации сочат на грубо нарушение на чл. 53, ал. 2 и ал. 3 ЗКИР, чл. 62, ал. 2 и ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. Приложеното влязло в сила отхвърлително ревандикационния иск, предявен от лицата, вписани в разписния лист към кадастралния план, срещу заявителя по преписката, не представлява годно основание за прилагане разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. Тази разпоредба следва да се тълкува във връзка с чл. 53, ал. 2, предл. 2 ЗКИР, визираща специален иск за разрешаване спор за материално право, констатиран в производството по изменение на действащия кадастър поради непълни или грешки. Разрешеният между страните спор не е по чл. 53, ал. 2, предл. 2 ЗКИР, а с правно основание чл. 108 ЗС. Нещо повече, този иск е отхвърлен не с доводи, че ответникът е собственик на имота и с основание го владее, а че ищците не са носители на правото на собственост, предвид което влязлото в сила решение не установява със сила на присъдено нещо собствеността на ответника по иска. В производството по чл. 53 ЗКИР /за одобряване изменение на действащ кадастрален план поради непълноти или грешки и претенции за вписване в разписния лист на нов и заличаване на досега вписания собственик на конкретен поземлен имот/ основателността на искането се установява със съставяне и подписване от заинтересуваните лица на акт за непълноти или грешки по указания в закона ред, а в противен случай чрез успешно провеждане срещу вписаните в разписния лист лица на иск по чл. 53, ал. 2, предл. 2 ЗКИР.

Предвид изложеното, налага се извода, че касационните доводи за недопустимост и неправилност на решението, касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК, са неоснователни. Следва решението като съобразено с доказателствата по делото и материалния закон да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение,