Решение № 5554 от 8.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2461/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Стара Загора против решение 147 от 12.01.2024 г., постановено по адм. д. 726/2023 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответницата В. Жекова, в писмени становища, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Стара Загора отменя заповед 10-00-2160/25.10.2023 г. на кмета на община Стара Загора, с която на основание чл. 225, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУТ, е наредено на В. Жекова да премахне незаконен строежлятна кухня, находящ се в УПИ ХІІ одо, кв. 27 по плана на с. Дълбоки. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Констатира, че приложеният по делото констативен акт е с 136/18.09.2023 г., а в заповедта е посочен констативен акт 136/15.09.2023 г., като последният не е приложен към административната преписка. Посочва, че дори и да е налице очевидна фактическа грешка, то същата не е отстранена по надлежния ред, поради което прави извод, че административното производство не е надлежно започнато и стига до заключението, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че по делото не е безспорно доказано, че В. Жекова следва да бъде адресат на заповедта за премахване на незаконен строеж, тъй като жалбоподателката през 2016 г. продава законно изградената в имота сграда, а имотът е дарен през 2015 г. на Я. Андреева. Прави извод, че още към 2016 г. жалбоподателката не е собственик на земята, нито на сградите в имота, а процесната лятна кухня не е описана в нотариалния акт и не е предмет на сделката. Констатира, че в оспорената заповед не е посочена годината на извършване на строежа и стига до заключението, че след като Жекова не е собственик на имота, то същата не може да се идентифицира и като собственик на незаконния строеж. По тези съображения съдът прави извод за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма като същата съдържа фактически и правни основания за постановяването й. Незаконосъобразен и необоснован е изводът на съда, че при издаване на административният акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи неговата отмяна. От компетентните органи е съставен констативен акт, в който незаконният строеж е индивидуализиран, изготвена е и окомерна скица, която установява местонахождението на същия в УПИ. Констативният акт е връчен на В. Жекова, която в законоустановения срок не депозира възражения. Фактът, че в заповедта е сгрешената датата на издаване на констативния акт не обосновава допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в заповедта не е посочено единствено номера и датата на издаването му, а са възпроизведени и направените в акта констатации, поради което е очевидно, че се касае до техническа грешка при изписване на деня на издаване на констативния акт. Неправилни са и изводите на съда за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед. Същите са направени без делото да се изясни от фактическа страна. В нарушение на чл. 9, ал. 3 АПК съдът не указва на страните, че не сочат доказателства относно годината на извършване на строежа. Фактът, че към момента на продажбата на обществено-обслужваща сграда жалбоподателката не е собственик на УПИ ХІІ-одо не обосновава извод, че същата не е възложител или извършител на незаконния строеж. Предвид установените по делото факти в съдебната фаза съдът следва да събере доказателства относно годината на извършаване на строежа, което е от съществено значение за установяване на факта дали жалбоподателката е негов собственик, извършител или възложител. Действително в административният акт не е посочена годината на изграждане на строежа, но същата подлежи на установява с всички допустими доказателства и доказателствени средства, в т.ч. и с използване на специални знания, както и разпит на подателката на сигнала за извършено незаконно строителства - М. Тончева. При неустановяване на времето на извършване на строежа и предвид приложените по делото доказателства не може да се направи категоричен извод, че В. Жекова не следва да бъде адресат на заповедта, тъй като не е възложител или извършител на незаконния строеж. Такъв извод не следва и от факта, че лятната кухня не е предмет на прехвърлителните сделки, тъй като за същата не са налице данни да е издадено удостоверение за търпимост, за да може да бъде предмет на прехвърлителна сделка. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере доказателства относно годината на извършване на строежа и в зависимост от фактическите установявания да направи извод дали В. Жекова следва да бъде адресат на заповедта по смисъла на § 3 от ДР на Наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол и съответно за материалната законосъобразност на оспорения административен акт. Претендираните в настоящето производство разноски следва да бъдат присъдени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,