Решение № 11349 от 8.12.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуалния представител юрисконсулт Иванова срещу решение 35 от 24.03.2022г., постановено по адм. дело 29 по описа за 2022 година на Административен съд Шумен, с което е отменено решение за налагане на финансова корекция 01-800/3485 от 22.11.2021г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ Земеделие за финансова корекция 15% от стойността на финансовата помощ на община Никола Козлево. Твърди се неправилност на решението на първата инстанция поради наличие на основанията по чл.209 т.3 от АПК, пр. първо и трето нарушение на материалния закон и необоснованост. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска да бъде отменено, да се остави в сила решението за налагане на финансова корекция и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Община Никола Козлево, представлявано от кмета Е. Реджеб и процесуален представител адвокат Кънчева оспорва така подадената касационна жалба. Счита се, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на контрол пред първата инстанция е било решение 35 от 24.03.2022г., постановено по адм. дело 29 по описа за 2022 година на Административен съд Шумен, с което е отменено решение за налагане на финансова корекция 01-800/3485 от 22.11.2021г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ Земеделие за финансова корекция 15% от стойността на финансовата помощ на община Никола Козлево. Финансовата корекция е наложена поради установяване на нарушения във връзка със заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет Избор на изпълнител за извършване на строително-монтажни работи по проект Реконструкция и рехабилитация на централен площад с парк [населено място] и централен площад [населено място], община Никола Козлево. В жалбата пред първата инстанция е направено възражение за изтекла давност към момента на издаване на спорното решение дори в хипотезата на продължаваща нередност. Съдът е изложил хронологично данните по делото и е приел като краен резултат, че към датата на постановяване на оспорения пред него акт е изтекла давност, друкратен срок, която препятства издаването на такъв акт за финансова корекция. Поради което е отменил решението за налагане на финансова корекция. В касационната жалба са изложени подробни оплаквания, които в цялост обосновават наличие на всички основания за отмяна на съдебното решение по чл.209 т.3 от АПК. Настоящата инстанция следва да отбележи два важни момента, които налагат отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на същия съд. Първият е неяснотата на мотивите, липса на категорични фактически установявания и приложимо право по поставения основен въпрос - налице ли е визираното в решението за финансова корекция нарушение при провеждане на обсъжданата обществена поръчка. Както и до какъв резултат би довело това нарушение. За да се премине към преценка на възражението за наличие на погасителна давност следва да бъда направена такава дали има нарушение, т.е. само при наличие на такова може да се приложи правния институт на погасителна давност. Т.е. дали е налице първо нарушение и второ ако то е налице, дали е наказуемо. Липсата на надлежни и ясни фактически установявания в спора по същество, препятстват проверката от настоящата инстанция, предвид и изричната забрана за нови фактически установявания по чл.220 от АПК. Вторият важен и също много основен въпрос е липсата в диспозитива на решението отмяната на оспорвания акт да е поради изтичане на погасителна давност, визирана в Регламент 2988/95. Так, както е определен диспозитива който е и решението на съда като краен резултат влиза в противоречие с мотивите, тъй като в мотивите е прието погасяване поради давност, а в решението е вписано отмяна само на обжалвания административен акт. Което само по себе си означава липса на нарушение от страна на проверяваното дружество. Съдът, въпреки подробностите в диспозитивната част, не е направил изричното задължително допълнение, че акта се отменя само поради изтекла погасителна давност. Доколкото би могло да бъде установено от мотивите в съдебния акт. Самото повтаряне на хронологично извършените действия не може да замести задължителните изводи на първата съдебна инстанция относно основния спорен въпрос налице ли е нарушение или не. Защото ако се приеме, че е налице нарушение следва да бъде разгледан въпроса относно погасителната давност относно наказуемостта му и при наличие на такава давност именно заради това да бъде отменен актът. Ако не е налице нарушение, то тогава отмяната на административния акт е поради липса на такова/както е написан спорния диспозитив на съдебния акт/. Тези два съществени процесуални пропуска неяснота на мотивите, противоречиви изводи и некоректен диспозитив, водят до неправилност на съдебното решение поради наличие на всички основания на чл.209 т.3 от АПК необоснованост, нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и налагат неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на същия съд. При новото разглеждане първата инстанция следва задължително да отговори и на двата въпроса налице ли е нарушение, от какъв характер, приложимостта на нормите относно размера на наложената санкция, и дали е налице изтекла давност относно наказуемостта на установеното нарушение. Без повторения и вътрешни противоречия. Всички разноски следва да бъдат преценявани при последващо разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение