Решение № 5196 от 1.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на правосъдието срещу решение 7585 от 15.12.2021 г., постановено по административно дело 7028/2021 г. от Административен съд София-град, с което е отменена негова заповед Ч-03-94/21.06.2021 г. в частта й по т. 3, с която на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) за срок от два месеца е отстранен от длъжност Т. Тодоров главен надзирател ІІ-та степен в сектор Арести [заличен текст ]. По наведени доводи за неправилност на решението като необосновано и постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на заповедта бъде отхвърлено. Алтернативно е направено искане за намаляване на присъдения размер на деловодни разноски, представляващи хонорар за един адвокат като излагат доводи за неговата прекомерност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Т. Тодоров чрез процесуален представител и в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, но разгледано по същество е неправилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати нарушения на изискванията за неговата форма, довели до материалноправната му незаконосъобразност. Решението е неправилно. С обжалваната заповед в частта й, предмет на проверка за законосъобразност пред АССг Министърът на правосъдието след подробно описание на постъпилите предварителни данни за допуснати нарушения на служебната дисциплина от страна на служителя и като взел предвид служебното му положение, с посочване на заеманата от него длъжност главен надзирател ІІІ-та степен в сектор Арести [заличен текст ] наредил по т. 1 образуване на дисциплинарно производство срещу него, а по оспорената пред АССг част по т. 3 временно отстранил Тодоров от длъжност за срок от два месеца, макар по т. 6 от заповедта да определил срок за приключване на дисциплинарното разследване - 4 месеца. Съдът е изяснил спора по същество като е събрал необходимите доказателства, но въз основа на тях е достигнал до неправилни изводи. За да отмени заповедта първоинстанционният съд приема, че в заповедта не са изложени конкретни съображения за това, защо органът е счел, че служебното положение на служителя би затруднило разкриването на обективната истина.В решението е прието, че по делото безспорно е установено наличието на първата от двете кумулативно необходими предпоставки по чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР, но по отношение на втората не е посочено каква е връзката между служебното положение на Тодоров и опасността от затрудняване на разкриването на обстоятелствата по извършеното дисциплинарно нарушение. Настоящият състав не споделя този извод. При подробно описание на деянията, за които е прието, че следва да бъде образувано п дисциплинарното производство срещу служителя, от съдържанието на които се установява, че са присъствали колеги на Тодоров, които са младши инспектори, логично дисциплинарнонаказващия орган приема, че същият предвид заеманата от него длъжност и качеството му по време на извършването им дежурен надзирател, може да затрудни разкриването на обективната истина чрез въздействие на подчинени и задържани лица, които безспорно с оглед служебното им положение или това на задържани лица е в подчинено положение спрямо Тодоров . При това, като е приел обратното първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт в случая обжалваната пред него заповед е постановена при спазване на изискванията за форма от съдържанието се установяват фактическите основания послужили за постановяването й, като са налице и материално правните основания за това предвидени в разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР, посочена като правно основание за издаването й. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като необосновано и при неправилно приложение на приложимите материалноправни разпоредби. Вместо него следва да бъде постановено ново, с което оспорването на заповедта в частта й по т. 3 следва да бъде отхвърлено като неоснователно. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, при своевременно направени искания ответникът следва да бъде осъден да заплати на администрацията при касационния жалбодател деловодни разноски в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лв. за всяка от инстанциите. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение