Решение № 16085 от 29.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12819/2017 г.

Решение № 16085 от 29.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12819/2017 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на В. Д. К., гр. Ш., подадена чрез адв. Тошев, за отмяна на решение № 8891 от 07.07.2017 г., постановено по адм. д. № 5934/2017 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение, с което е оставено в сила решение № 455 от 15.03.2017 г. по адм. д. № 84/2016 г. на Административен съд - В., 15-ти състав. Твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, които са от съществено значение за делото и, които при решаването му не са били известни на страната. Иска отмяната на решението. Ответникът по искането за отмяна - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" В. при ЦУ на НАП, представляван от юрк. Иванова, оспорва молбата в приложен по делото писмен отговор и в допълнително становище като неоснователна. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК, поради което е допустимо. С оглед събраните доказателства Върховният административен съд, намира за установено от фактическа страна следното: С решение № 8891 от 07.07.2017 г., постановено по адм. д. № 5934/2017 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение е оставено в сила решение № 455 от 15.03.2017 г. по адм. д. № 84/2016 г. на Административен съд - В., 15-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на Кипров против ревизионен акт № Р- 03002714001404-091-001/08.07.2015 г., в потвърдена му с решение № 475 от 03.12.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. част за установените данъчни задължения на жалбоподателя по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. в общ размер на 165 929,46 лв. и за изтекли лихви върху тях в общ размер на 94 893,83 лв., както и в изменената му със същото решение част за установеното задължение на жалбоподателя по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 62 438,64 лв. и и изтекла лихва от 26 758,37 лв. В искането за отмяна Кипров твърди, че съдът е допуснал превратно тълкуване на доказателствата и несъобразяване с материалния закон. Под формата на молба за отмяна се цели всъщност пререшаване на правния спор по същество. В молбата се обсъждат мотивите на първоинстанционния съд, а тези мотиви вече са обсъдени от решението на тричленния състав на ВАС, чието решение е окончателно. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК отмяна на това основание се допуска, при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Друго изискване на закона е новите факти да имат съществено значение за правилното решаване на делото, така, че ако са били налице, то крайният резултат, постановен от съда, би бил друг. Отмяната като извънреден способ за защита срещу порочни съдебни актове съдържа изчерпателно и императивно основанията за това, като същите не могат да се прилагат разширително, тъй като засягат стабилитета на съдебния акт. В случая, с молбата за отмяна не се сочат и не се представят нови писмени доказателства. Разширително тълкуване на основанията за отмяна и включване на касационно основание, би противоречало на принципа на стабилитета на съдебния акт. Искането следва да бъде прието за неоснователно и да се отхвърли. Предвид на претенцията на юрисконсулта, представляващ ответника по делото и изхода от спора, настоящата инстанция намира, че следва да присъди сумата от 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, Петчленен състав,