Решение № 176 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11672/2015 г.

Решение № 176 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11672/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на П. М. Й., Ц. П. Х. и Г. А. Х., против решение № 4143/15.06.2015 г., постановено по адм. д. № 11104/2014 г. по описа на Административен съд С. град. С. решението за неправилно и искат отмяната му като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът, Областен управител на О. С., чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Производството пред Административен съд С. град се е развило по жалбата на П. М. Й., Ц. П. Х. и Г. А. Х. против Заповед № РД-15-199 от 27.10.2014 г. на областен управител на О. С., с която на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ е наредено изземването от П. Й. и членовете на домакинството му имот, частна държавна собственост, управляван от областен управител на О. С., представляващ апартамент в гр. С., поради това, че го държат без правно основание. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна, като е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, при спазване на изискванията за форма и административно-производствените правила и правилно приложение на материалния закон. Обжалваното решение на Административен съд С. град е валидно и допустимо но неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. При установената по делото фактическата обстановка въз основа на приетите по делото писмени доказателства е достигнал до неправилен извод, касаещ релевантните за спора обстоятелства, а именно, че е доказано по делото валидно прекратяване на наемното правоотношение, основаващо държане на държавен имот без основание. С разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от ЗДС законодателят е предвидил бърз и ефикасен начин за защита на държавната недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от областния управител е необходимо наличието на законовите предпоставки, а именно, недвижим имот, който да е държавна собственост и осъществяване на владение или държане от трето лице на този имот без законово основание. По делото е безспорно установено, че държавата се легитимира като собственик на недвижимия имот, предмет на оспорената пред съда заповед, с акт за частна държавна собственост съставен на 11.12.2003 г., при посочване в него, че управлението му е предоставено на Областния управител на О. С. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, актът за държавна собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по определен ред и форма. Според нормата на чл. 114, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за държавната собственост /ППЗДС/, обстоятелствата, констатирани в акта, имат обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, при което правилно първоинстанционния съд е зачел материалната му доказателствена сила. Неправилно е прието в обжалваното решение, че имот държавна собственост се държи без основание. Съдът е приел за установена фактическа обстановка, която не намира опора в представените по делото доказателства. Оспорената пред съда заповед се основава на държането на имот държавна собственост без правно основание от касационния жалбоподател Й., поради прекратяване с нотариална покана от 11.07.2007 г. на сключен между него и Областна администрация на О. С. договор за наем. От заключението на назначената по делото съдебно-графическа експертиза се установява по несъмнен начин, че волеизявлението за прекратяване на договора не е стигнало до адресата му, тъй като подписът за получател в изпратеното съобщение за връчване на поканата не е положен от П. Й. Необоснован и неподкрепен с доказателства по делото е изводът на първоинстанционния съд, че съобщението е получено от някой от домашните му, основан на разпоредбата на чл. 46 от АПК. Последната е неприложима в случая, тъй като предвижда особен ред за извършване на някои процесуални действия, но от съответен териториален административен орган, община или кметство, какъвто орган нотариуса не е. Обстоятелствата, изложени в оспорената пред съда заповед относно наличието или не на предпоставките на закона за настаняване в жилище от ведомствен фонд са ирелевантни за конкретното административно производство. Приетото в обжалваното решение, че е изтекъл максимално допустимият срок за отдаване под наем на имоти държавна собственост по чл. 19, ал. 4 от ЗДС е извън предмета на спора. Оспорената заповед не се основава на това обстоятелство и съдът недопустимо е извел законосъобразността и на него. Наличието на непогасени парични задължения от страна на П. Й. към Държавата, по сключено на основание чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите споразумение с ответника не основава държане на имота без основание, както неправилно е прието в обжалваното решение. В обжалваната пред съда заповед действията по изпълнение на сключеното между страните споразумение се извеждат единствено като уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК за започване на административно производство по изземване на имота, а не и като произтичащо от него неправомерно държане. Относно изземването на имота от останалите жалбоподатели в оспорената пред съда заповед липсват каквито и да е фактически и правни установявания за неправомерното му държане от тях. Посоченото в нея, "за пълнота на изложението", че при извършена проверка през 2013 г. в жилището е намерен жалбоподателя Х., както и че на административния адрес е регистрирана жалбоподателката Х. и детето и не съответстват на изискването на закона за мотивиране на административния акт. Както бе посочено, заповедта се основава единствено на прекратен договор за наем с жалбоподателя Й. с нотариална покана № 9487, т. 1, № 142 от 12.07.2007 г. на нотариус № 140 по регистъра на Нотариалната камара, която покана не е достигнала до адресата, за да произведе търсените последици. Изложеното основава незаконосъобразност на оспорената пред съда Заповед № РД-15-199 от 27.10.2014 г. на областен управител на О. С. Като е отхвърлил подадената срещу нея жалба Административен съд С. град е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като место него се постанови друго по съществото на спора, с което оспорената заповед бъде отменена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение