Решение № 502 от 1.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 512/2009 г.

Решение № 502 от 1.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 512/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ивета Анадолска На основание чл. 419, във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и в срока по чл. 421, ал. 1 НПК, е постъпило във ВКС на РБ, искане от главния прокурор на РБ за отмяна по реда на възобновяването на влязлото в сила определение от 08.06.2009 г. по н.о.х.д. № 885/2009 г. на Сливенския районен съд, с което е одобрено споразумение между районна прокуратура-Сливен и подсъдимия П. Д. П. В искането се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт, е постановен в нарушение на материалния закон - на чл. 42б, ал. 1 НК. Отправено е искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденото лице не участва в това производство и не изразява становище по искането. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение от 08.06.2009 г., постановена по н.о.х.д. № 885/09 г. на районен съд-гр. Сливен, е одобрено споразумение, постигнато между районния прокурор и подсъдимия П. Д. П., на основание чл. 382, ал. 7 НПК. По силата на влезлия в сила съдебен акт, подсъдимият е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б"б" НК, му е наложено наказание "пробация" при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, за всяка една от тях и лишаване от право да управлява МПС за осем месеца, на основание чл. 343г НК. Искането е процесуално допустимо. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 8.06.2009 г., а искането постъпило във ВКС на РБ - на 22.07.2009 г., т.е. в законно установения по смисъла на чл. 421, ал. 1 НПК срок. Разгледано по същество, е основателно. С атакувания съдебен акт е нарушена разпоредбата на чл. 42б, ал. 1 НК, задължаваща съда да посочи периодичността на пробационната мярка по чл. 42, ал. 2, т. 1 НК. Съобразно разпоредбата на чл. 200 ЗИН, наказанието "пробация" се изпълнява от пробационната служба, чийто правомощия са изчерпателно изброени в чл. 201 ЗИН, в които не е включена възможност за определяне периодичността на задължителните пробационни мерки-прерогатив на съда, съгласно чл. 42б НК. С подобно правомощие не разполага и прокуратурата, задължена да осъществява надзор за законност и да изпълнява влезлите в сила съдебни актове. В чл. 210, ал. 4 ЗИН е посочено, че пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК се изпълнява по план, изготвен от пробационен служител, което би било възможно, едва след определената от съда периодичност. Това обуславя изменение на присъдата по реда на възобновяването, а не на неговата отмяна и необходимост от връщане на делото за ново разглеждане, /съобразно отправеното от главния прокурор искане/. С оглед правомощието на касационната инстанция по чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК за намеса при неправилно приложение на материалния закон и предвид на това, че основанията са в полза на осъденото лице, атакуваният съдебен акт подлежи на корекция. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че искането на главния прокурор на РБ следва да бъде уважено, с изменение по реда на възобновяването на атакуваната присъда и определяне по смисъла на чл. 42б НК на периодичност на пробационната мярка"задължителна регистрация по настоящ адрес"-два пъти седмично. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение